K.LINA и NIKOL разказват истории чрез музиката

Представете се накратко…

NIKOL: Казвам се Никол на 22 години, родом от Пловдив. Занимавам се с музика откакто се помня, чрез нея изразявам емоциите и чувствата си.

K.LINA: Аз съм Калина с псевдоним K.LINA. От София съм, на 26 години и от малка мечтая да разказвам истории чрез музика. Затова сега съм автор на песни и певица.

Как се роди идеята за песента – на кого е?

NIKOL: Идеята за песента дойде изцяло от K.LINA. Когато се запознахме, често говорехме за менталното здраве, нашите страхове и тревоги. Покани ме да се включа в този проект и бях изключително щастлива, защото имахме възможността да споделим това заедно.

K.LINA: Идеята се роди много бързо – просто я написах върху бийт, който си направих един следобед. Куплетите ги написах по-бързо от припева, явно просто са чакали правилната хармония. Редовно изпадам в умислени и екзистенциални периоди и се опитвам да ги използвам, за да пиша текстове.

Двете откога се познавате, приятелки ли сте, или само колежки?

NIKOL: С усмивка на лицето мога да заявя, че с K.LINA сме много близки приятелки. Запознахме се преди малко повече от година покрай MUZE – музикалната компания, с която и двете работим. Макар и да се познаваме отскоро, имам чувството, че я познавам цял живот.

Колко време ви трябваше, за реализирате проекта?

NIKOL: Процесът беше стандартен за реализирането на един проект. Всичко изисква време и винаги се случва в правилния момент.

K.LINA: Песента я написах преди около две години, с NIKOL я записахме през зимата миналата година, а видеото снимахме през есента. Сравнително дълъг процес.

Песента се казва „Като тебе“ – като кого имате предвид?

NIKOL: С думите „Като тебе“ се обръщаме към хората, които преминават през тревогите и натрапчивите мисли, също като нас. Идеята зад тези думи е да покажем, че не са сами и че, макар и да се съмняват в себе си, винаги ще има някой като тях, който ще ги разбере.

K.LINA: Като всеки, който се бори с тъмни мисли и съмнения. Идеята е да покажем на хората, че не са сами в тревогите си.

Най-натрапчивата мисъл, която сте имали, коя е?

NIKOL: Аз съм голям перфекционист. Много пъти се съмнявам в себе си, защото имам чувството, че това, което съм постигнала, не е достатъчно. Стигам до крайности, мога да не спя с дни, за да премислям как да подобря себе си.

K.LINA: Може би първият куплет на песента.

Как се справихте с нея?

NIKOL: Започнах да осъзнавам с времето, че всеки път е различен. Невинаги това, което искаме, ще се получава. Важното е да не спираме да преследваме целите си.

K.LINA: Просто се разсейвам и винаги се опитвам да имам нещо за правене. Колкото по-заета съм, толкова по-малко време за мислене. Може би и затова в свободното си време обичам да гледам филми и да чета. Успявам да избягам от мислите си.

Какви съмнения имате в себе си?

NIKOL: Всеки ден съм с нови, различни съмнения, според настроението ми. Понякога нямам съмнения, защото всичко, което съм си поставила като цели, съм го постигнала.

K.LINA: Дали това, което правя, ще успее да промени живота на някого поне малко, както моите любими изпълнители промениха моя. Дали съм достатъчно добра в това, което правя. И традиционните комплекси за тялото. Може би ми е останало от детството – бях леко пълно дете.

Как поддържате позитивизма в себе си – с хоби, спорт, книга, приятели...

NIKOL: Много важна част от живота ми са моите приятели и семейство. Винаги в най-тежките ми моменти са били до мен и са намирали начин да ме усмихнат. Спортът също ми помага много.

K.LINA: Обграждам се с позитивни хора. Времето с близките винаги помага. Разхождам се сред природата, бягам, пътувам, гледам филми, чета вдъхновяващи книги.

Какви са чисто женските ви страхове?

NIKOL: Бих казала, че жените изпитваме по-голям социален натиск. Често се чудим дали отговаряме на стандартите, наложени от социалните мрежи – дали сме добре облечени, във форма и дали поведението ни отговаря на очакванията на другите. Много пъти, без да се замисляме, се влияем от тези фактори.

K.LINA: Да не ми се забави много метаболизмът след 30, ха-ха. Искам да мога да си хапвам всичко. Страх ме е от раждането някой ден. Знам, че ще е болезнено.

Искате ли да сте като някого – ако да, като кого?

NIKOL: Преди време вероятно бих отговорила с "да", но сега не бих искала да бъда никого другиго. Научих се да обичам себе си такава, каквато съм, със всичките си несъвършенства.

K.LINA: Да, искам да бъда като най-уверената, остроумната и смелата K.LINA от някоя от паралелните вселени.

Принципите, които винаги отстоявате?

NIKOL: Напоследък започнах да пазя себе си и спокойствието си. Опитвам се да не допускам негативни хора и енергия да достигат до мен.

K.LINA: Да се държа с уважение и добрина към всички, и да не се предавам. Така ще бъда пример за децата си някой ден.

Вашето лично хапче за мигрена кое е?

NIKOL: Разходка сред природата, заедно със моето куче.

K.LINA: Освен истинското, което си купувам в аптеката? Животните, или по-точно кучетата. Освен това разходките сред природата и пътуванията. Прегръдките с любимия и сънят също винаги помагат.

Посланието към младите момичета, които сега слушат песента ви?

NIKOL: Вие сте уникални сами по себе си, независимо кой какво ви казва. Вярвайте в себе си, постигайте целите си, бъдете обичани и обичайте.

K.LINA: Да вярват в себе си и да се гордеят, ако се чувстват по-различни от своите връстници. Не се опитвайте да влизате в рамки. Създавайте свои картини, които нямат нужда от рамки.