Клаудия Кардинале — иконата на италианското кино

След подписването на договора с продуцента Франко Кристалди, Клаудия Кардинале започва да получава първите си роли в италианското кино. Той ѝ помага да се включи в продукциите I Soliti Ignoti („Непознатите“, 1958) и Tre straniere a Roma („Три чужденки в Рим“, 1958), където работи с утвърдени имена като Виторио Гасман, Ренато Салватори и Нандо Бруно. Тези участия отварят вратата към по-големи възможности и скоро Кардинале е забелязана от легендарни режисьори като Лукино Висконти и Федерико Фелини. С техните филми тя се превръща в истинска световна звезда, олицетворяваща новия облик на италианското кино от 60-те години. Успехът ѝ в Европа я отвежда и в Холивуд, където през 1963 г. Блейк Едуардс я избира за ролята на вечно пияната руска принцеса в комедията Розовата пантера. Тази международна изява затвърждава статута ѝ на една от най-обичаните и търсени актриси на своето време.

Зад блясъка на вълнуващия живот на красивата актриса се крие и тъмна глава. Синът ѝ Патрик е роден през 1957 г. в Лондон и е плод на тежка и травматична случка в живота на Кардинале – сексуално насилие, преживяно от нея като тийнейджърка. За да избегне скандал в онези консервативни години и да защити своята репутация, Клаудия взема трудното решение да представя Патрик пред обществото като свой по-малък брат. Родителите ѝ поемат грижата за момчето и дълго време истината остава скрита. Едва когато Патрик навършва осем години, той научава, че всъщност Клаудия е неговата майка. Въпреки драматичното начало, Патрик израства в обичлива семейна среда и поддържа близка връзка с майка си, която винаги е била неговата най-голяма опора и вдъхновение.

Клаудия Кардинале преживява бурни и сложни връзки в живота си. Тя се сближава с продуцента Франко Кристалди по време на ранната си кариера и дори участва в символична сватба с него през 1966 г. в Лас Вегас, въпреки че бракът не е легален, тъй като той вече е женен в Италия. Клаудия не е щастлива във връзката им и се разделя с продуцента през 1975 г.

Не след дълго красивата актриса започва дългогодишна връзка с режисьора Паскуале Скитиери, когото среща на снимачната площадка на I guappi. Освен като партньор в живота, Кардинале играе и главните роли в неговите филми. Двамата остават заедно 40 години, докато смъртта му през 2017 г. не слага край на тяхната връзка. От тяхната любов се ражда дъщеря им Клаудия през 1979 г., а актрисата винаги е наричала Скитиери „единствената си любов“.

Клаудия Кардинале остава една от най-великите италиански актриси на всички времена и значима културна икона. Тя става символ на италианското кино от 60-те и 70-те години, а международната ѝ слава се утвърждава с участия в класики като Розовата пантера (1963) и Имало едно време на Запад (1968). През живота си тя печели множество награди, включително „Златен лъв“ във Венеция и „Златна мечка“ в Берлин, а през 2000 г. е назначена за посланик на ЮНЕСКО заради активната си работа в защита на правата на жените. Кардинале остава в историята не само със своето изключително актьорско майсторство, но и като символ на женска сила, независимост и изключителен талант!