Тя е Евита в култовия мюзикъл, но става по-известна, когато се качва на сцената на „Гласът на България“. И така феновете на нейната банда (а, да, тя си има банда космонавти) ще отидат на мюзикъла и обратното. Ако надскочим клубната и оперната сцена и погледнем вселенски, ще отбележим, че Керана е един много, много различен артист. Последвай профила ѝ в Instagram keranaкosmonavtite, без да се тревожиш, че ще попаднеш на селфита от всеки ъгъл, снимки на маникюр или залези. Нали вече казахме, че е по-особена?
Снимки Пламен Попов, личен архив
Керана е с екип от Devil Walking
Какво е бъдещето на Евита?
В момента всичко зависи от законите, но задължително ще я играем пак. Аз и Стефан (Вълдобрев) искаме да я играем и в София, защото е срамота да не я поставяме в столицата. Имаме и още премиери. Исус Христос суперзвезда трябваше да има премиера на 13 март, но се застъпи с друга премиера и изядохме дървото много мощно. С месеци работихме над проекта, Весела Кунчева е режисьор, стана впечатляващ, а не успяхме да го видим, но дано скоро и това стане.
Какво ти липсваше в този културен вакуум?
Абсолютно всичко и се надявам повече да не ни се случва. Много хора казаха, че са се адаптирали, научили са се да си почиват. Нищо подобно, аз минах през няколко фази и депресия, защото обичам да работя. Това ме кара да съм жива, да съм себе си и да продължавам напред. Липсваха ми хората. Мен ме вдъхновява хаосът, тогава успявам да съм активна. Отспах си в началото и се чудех за какво да ставам. Защо? И в един момент похапвах повече, защото бях решила, че колкото повече спя, толкова по-малко ям. И толкова бях унила и отчаяна, че спрях и да ям. Никога не искам да си го причинявам това. Аз нямам време за губене. Няма да стана по-млада.
Какво и колко спортуваш?
Спортувам много, всеки ден. Колкото повече тренирам, толкова по-жива се чувствам и мога да си върша работата. Това ми помага да подскачам и пея на сцената, без да се задъхвам. Единственото място, на което мога да се отърся от мисленето и да медитирам, е на тренировките. Ходя при Пламен и Мария в X Fit Club, правим групови тренировки. Обичам в група, защото се състезаваш с хората около себе си и така можеш да се надминеш. Когато отивам на тренировки, все едно отивам вкъщи при баба, да ме нахрани с мусака, но с по-хубав ефект. Психически се чувствам силна от това, че тренирам, чувствам се можеща, вярвам, че мога да постигна всичко. Интересно са свързани двете неща. Когато имаш контрол над физиката, имаш контрол и над психиката. Спортуването ме кара да се чувствам секси, независима, като планина.
„Когато отивам на тренировки, все едно отивам вкъщи при баба, да ме нахрани с мусака, но с по-хубав ефект.“
Какво си завършила и какъв е този клуб по физика „Квант“?
Учила съм медии и маркетинг, а клубът по физика е много специфичен. Казва се „Квант“ и е под опеката на Техническия университет, филиал Пловдив. Това е клуб на знаещите, за всеки, който има интерес към знанието. Организираме си състезания и е нещо като „Минута е много“. На сцена си, пържиш се под прожектори, задават ти въпрос, зад теб е отборът, капитанът... И имате една минута време за обсъждане и една минута да изразите становището си. Това те учи как да се държиш под стрес, как да работиш в екип, да бъдеш лидер, да си преценяваш времето, как да говориш пред публика, да артикулираш, тук за пръв път държах микрофон. Иска ми се клубът пак да е в апогея си, защото заслужава.
Не харесвам перфектно изпята песен без грам емоция
Откъде черпиш енергия? Не си типичната минорна, кротка певица.
Интересен факт, защото повечето песни, които пиша, са в минорната гама, аз съм скарана с мажорa, обичам да има драматургия, повече драма, обичам да съм активна на сцена, но когато пея балади, обичам и да се разплаквам. Музиката и емоциите са едно и също нещо.
Мразя прекалено добре изпети песни, обичам хората да ми ги разказват, да ме накарат да ги почувствам, а не да е перфектно изпята песен без грам емоция. Защото не слушаме музиката, защото някой има най-невероятния вокален регистър, а защото тази песен те кара да се чувстваш по определен начин. Най-важното на сцената е енергията, дори и да не успея да пипна всички тончета перфектно, няма значение.
Хубавата българска музика според теб?
Funky Miracle са страхотни, Hayes & Y, Dayo, Trombobby, Desy, Балканджи, едни приятели Lucky Number Nick, Стефан, то се подразбира, Innerglow, Homeovox – имаме яки банди, далече от това, което познаваме като българска музика, но нямаме канали, по които такава музика да върви. Ще ми се да има, за да се показват яките неща, които се правят тук. Не искам много.
Какво ще открием в твоя Spotify?
Днес, на път за морето, почнахме с The Chemical Brothers, продължихме с Mobby (for some reason), на последните завойчета пък звучеше френска банда М83. В моя Spotify е голяма боза, там е страшно. Има само няколко стила, които не мога да слушам: кънтри, поп фолк и немски шлагери. Иначе слушам от класическа музика до джаз и опера, рок от старите, от новите, дори поп.
Сцената, на която искаш да пееш?
На тази, на която съм желана. Няма по-яко чувство от това, да излезеш пред хора, които искат ти да си на тази сцена. Дори ако го опиша с думи, ще го покваря. Красиво нещо е, като взаимна любов е, не ти да обичаш някого, а той не. Или обратно. А двамата да се видите и да искате да сте заедно. Няма по-невероятно чувство от това да си с този, в когото си влюбен, и той да е влюбен в теб. Ей такова е чувството, когато излезеш на сцена, на която си желан и ти желаеш тези хора. Невероятно е.
