Катастрофа на самочувствието

Предполага се, че твоите 20 и ранни 30 ще са придружени със забавни връзки, вълнуващи преживявания и неустоими възможности. И през по-голямата част от времето ще бъде точно така. Но новите условия на трудовата борса и негативните ефекти на социалните мрежи могат да срутят самооценката ти. Открий как се пораждат съмненията относно собствената ти личност, както и тайната да се завърнеш с още по-голямо самочувствие.

Лидия*, 25, е била съкратена от три работни места за три години и официално започва да откача. „Първият път, когато ме съкратиха беше през 2008. Мислех си: „Добре, ужасно е, но ще се справя“. Но след това се случи отново... и отново. Чувствах се толкова засрамена и дори не знаех защо продължавам да опитвам“, казва тя. Благодарение на все още неприятния икономически климат онова чувство на „Какво по дяволите правя с живота си?“ продължава да ехти в страната около младите жени, които се борят да си намерят работа. Експертите твърдят, че кариерата в застой е само една от причините толкова много представители на поколението на Милениума – обикновено това са хора родени след 1980 година – да са уязвими, когато животът им не потръгне по планирания от тях начин. Раздялата, лошите отношения с шефа или дори скарването с приятелка могат да сразят самочувствието им.

„Голяма част от децата на Милениума преживяват онова, което аз наричам махмурлук на очакванията всеки път, когато животът им изпрати лош пас“, обяснява известният лайф коуч Кристин Хаслър. След него се чувстваш точно така, сякаш си препил на предната нощ – с главоболие, угризения и позиви за гадене – само че в този случай те могат да продължат с месеци. Експертите вярват, че това засилено чувство на разочарование се дължи отчасти на свръх позитивната обратна връзка, която получават 20 и 30-годишните. „Американско изследване показва че през 70-те години само 17% от студентите са получавали пълно „Отличен 6“ в университета. През 2008 – 33% - обяснява д-р Джийн Туендж, професор по психология в Държавния университет Сан Диего. – И понеже вероятността населението да е станало безгрешно за 30 години е твърде малка, можем да направим извода, че това просто се дължи на понижените критерии – индикатор за смяната в обществото, където похвалите са станали нещо обичайно, независимо от нивото на представянето“.

В реалния живот, нито отношенията ти с шефовете, нито тези с гаджета са толкова безпроблемни, колкото са били тези с учителката ти по български език и литература в училище и това може да доведе до сериозен срив на егото ти. „В моя офис идват много млади жени и те мислят, че са на лагер за аплодисменти“, казва Кели Кътрън, която е президент на People`s Revolution PR и автор на книгата Normal Gets You Nowhere. “Когато не ги хваля за всяко дребно нещо, те толкова много се разстройват, че не мога да ги успокоя с дни“. Докато тези сблъсъци са – поеми дълбоко дъх – напълно нормални, ти си напълно безпомощна. Внимавай за предразполагащите фактори (освен ужасното икономическо положение), които са като shortcut-ове до разочарованието. Вярваш или не, ти можеш да преминеш от другата страна и да се чувстваш по-силна, по-умна и по-малко склонна към повторен провал.