Скъпа Мина,
Чудя се дали мога да се справя с неистовото желание на майка ми постоянно да комуникираме, след като забременях по време на пандемията. Откакто влязох в колежа, с нея живеем на различни брегове и това ми харесва. Не, аз и майка ми нямаме лоши отношения. Просто нямам нуждата физически и географски да бъдем заедно през цялото време.
През по-голямата част от живота ми сме комуникирали по нормален, здравословен начин. Но когато баща ми почина преди няколко години, всичко се промени. Родителите ми са разведени и това се случи още когато бях дете. Но след смъртта на бака ми, майка ми започна да ме притиска с въпроси относно това как се чувствам и през какво преминавам в момента. Беше наистина задушаващо – сякаш искаше да бъде част от скръбта ми, въпреки че не желаех да говоря за това с нея. Виждах, че тя иска този опит да бъде споделен, но не беше.
Оттогава се опитах да поставя здравословни граници в общуването, но изглежда това я накара да иска да ме търси още повече. Обажда ми се във вторник следобед и започва да задава дълбоки въпроси, за които нямам нито времето, нито емоционалната енергия. В други случаи коментира Instagram постовете ми отпреди седем години, а после ми пише съобщение, за да ме пита дали съм видяла коментара й. Колкото повече се опитвам да й обясня как правилно да общуваме една с друга, толкова по-изгубени в превода оставаме. Тя наистина не разбира какво имам предвид.
Мислех, че фактът, че очаквам свое дете, ще ми даде повече емпатия, но стана точно обратното. Разбирам, че тя има добри намерения. Но аз губя всякакво търпение. Аз ли греша? Дали не съм най-лошата дъщеря на света?
Скъпа читателко,
Първо, изобщо не си най-лошата дъщеря на света. Тук не става дума за правилно и грешно. Проблемът е, че имате различен начин на комуникация, а това как общувате след смъртта на баща ти, е добър пример за това.
Когато казваш, че майка ти е искала да сподели скръбта ти, това вероятно е самата истина. Със сигурност и тя е посрещала своята загуба в този момент и е искала споделимост. Но нека изясня това: няма нищо лошо в това, че не си била решена да се срещнете по средата в този момент. Понякога родителят си мисли, че детето му може да му предложи цялата утеха и грижа, която търси, но ти не можеш да задоволиш всички нужди.
Като стигнем до настоящето, забелязвам, че въпреки че си поставила своите граници в общуването, все още не можете да разберете една друга. Не съм сигурна какви точно граници си поставила, но помни, че целта им не е да изградят стена между вас. Те ти помагат да запазиш връзката си с някого, като казваш от какво се нуждаеш и кое те кара да се чувстваш некомфортно, като очакваш този човек да се съобрази с това. В твоята ситуация означава, че е напълно нормално да не приемеш обаждането й, но пък след това е редно да й пишеш, че в момента не можеш да говориш, но искаш да си сигурна, че всичко е наред и не звъни за нещо спешно. Когато вдигаш телефона, а тя насочва разговора в посока, която те кара да се чувстваш некомфортно, кажи й го и смени темата. Когато видиш тези Instagram коментари, остави телефона на масата, поеми си въздух и не им отговаряй.
Това, което другите хора правят, не е в сферата на нашия контрол. Това, което можем да контролираме обаче, е реакцията си. Ако действията на някого ни карат да се чувстваме ядосани, раздразнени, тревожни, то зависи от нас да стабилизираме емоциите си в този момент, но отстоявайки лимита, който сме поставили. Най-важната част в поставянето на граници в общуването е да се придържаш към тях, а изглежда, че това е трудно за теб. Но не се съди твърде строго за това, че си била твърде пряма с майка си. Това не е поведение на „лоша дъщеря“. Ти оставаш вярна на чувствата си. Може обаче да има отпор – майка ти вероятно ще те попита защо не искаш да говориш с нея и защо не отговаряш на коментарите й. Знай, че не й дължиш обяснение, освен ако не искаш да дадеш такова. Можеш просто да кажеш: „Не ми е комфортно да говоря за това сега“. Вероятно ще се наложи и да се повтаряш, многократно да казваш кое ти е неприятно, за да може тя да разбере. Майка ти трябва да остави място и за твоите нужди във вашето общуване.
Казвайки всичко това, смятам, че има надежда вие двете да изгладите отношенията си. Когато видиш, че можеш да проведеш спокоен, търпелив разговор с нея, използвай момента, за да й кажеш: „Преди комуникирахме по нормален, здравословен начин, но сега имам чувството, че това се е променило. Това е и причината постоянно да те избягвам.“ Тогава можеш да обсъдиш с нея как поведението й след смъртта на баща ти е станало друго. Вероятно тя няма да има и бегла представа, че те е задушавала.
Изглежда ти все още искаш да общуваш с майка си, след като имаш готовност да отвориш тази дискусия тук. Проведи важните разговори с нея и ще се свържете отново. Дотогава твърдо отстоявай личното си пространство. Така е правилно.
Мина Б. е лицензиран социален работник, терапевт, писател и основател на Minaa B. Consulting, където работи с натоварени професионално личности с цел подобряване на менталното им здраве и развитието на здравословно работно място. Тя е съводещ на подкаста Because Life на Сидел Къри и е в консултативния комитет за психично здраве на Wondermind – компания за физическо и ментално здраве, чийто съосновател е Селена Гомес.
