„Запознах се с едно момче случайно. Изглеждаше мил, умен и чаровен и се харесахме от самото начало. Разменихме си всички възможни координати: телефоннни номера, скайп и т.н. Започнахме да излизаме, нещата вървяха добре около месец и нещо.
От известно време започна всячески да ме контролира, да ми забранява разни неща. Непрекъснато трябва да знае къде и с кого съм. Не ме оставя сама дори за секунда. Мисля, че си е бил такъв и само се е прикривал, но сега показва истинската си същност. Ужасно ревнив е и според мен с леко лабилна психика. Не ме е удрял, нито насилвал, но започна да ми проговаря едно гласче отвътре да се пазя. Наскоро се скарахме за няква супер глупост и аз му казах, че не мога да го понасям и ако продължава да вика, си тръгвам и – край. Беше от гняв, но той каза, че много се лъжа, ако си мисля, че мога така лесно да си тръгна, понеже нямало да ме пусне никога. Не знам параноя ли ме хваща или имам основателна причина да се страхувам, а и погледът му е един... Представяте ли си колко е ревнив – имам профил в един сайт за запознанства и той случайно разбра. Не съм го крила, просто не е ставало дума. Направи си негов профил в същия сайт, постоянно разглежда моя, гледа кой какво ми е писал и след това, ако види някой коментар, пише на момчето да ме остави на мира, защото той е с мен. Преживял е доста: баща му напусна майка му, а след това тя почина от рак, после почина и баба му, която беше единствената му близка роднина. Аз съм единственият човек до него освен приятелите, но не мога да остана от съжаление...
Чувствата ми никога не са били силни, а сега повече ме е страх, отколкото мога да кажа, че съм влюбена. Наскоро разбрах, че има и оръжие, и като знам как се пали от малко, много ме е страх.
Какво да правя?”, the_hot_chick7*
* Псевдоним от форума на Cosmo
