Не искаме да те напрягаме, но по думите на експертите застоят в кариерата – не е най-доброто нещо, което може да ти се случи. Пазарът на труда се променя със скоростта на светлината. Днес си моден експерт, а утре – залязваща личност, която никой не търси за нищо. Може колкото си искаш да наричаш стагнацията стабилност, но ако си решила да стоиш на едно място, то корабът ще отплува без теб. Време е да поемеш рула на собствената си кариера.
Поговорихме си
Понякога „застоях се“ означава „не съм на мястото си“. За да разбереш накъде да поемеш, си задай няколко въпроса:
- Какво обичам да правя?
Можеш отделно да напишеш какво обичаш да вършиш в работата и какво – в живота. Постарай се по-задълбочено да се замислиш защо това ти е близко, какви емоции получаваш, какви потребности реализираш.
- С какво никога не бих се примирила?
Например дълбоко в душата си ти си Грета Тунберг и никога не би работила за компания, която сече гори и замърсява водоеми.
- Каква трябва да бъде идеалната ми работа?
Предпочиташ ли да работиш с хора, или с документи, цифри, машини? Иска ти се да си част от екип или се чувстваш по-добре сама? Важно ли ти е да виждаш нагледните резултати от труда си? Какъв тип мениджмънт ти допада?
- Как искам да живея?
Само ограничи полета на фантазиите си. Може да си мечтаеш как по цели дни се излежаваш на плажа в Доменикана, а Крис Хемсуърт ти носи коктейли. Но, хайде да сме реалисти. Може би нямаше да има проблем и това да стане, но най-вероятно съпругата му и децата му ще са против.
Докторе, това лекува ли се?
А сега помисли – сегашната ти работа може ли да ти даде нещата, които искаш, макар и в перспектива, в обозримото бъдеще? Тогава можеш да минеш без хирургическа намеса и да лекуваш явленията на застой амбулаторно.
Рецепта 1
Отивай да учиш. Новите невронни връзки красят човека. Днес се предлагат много възможности и дори не се налага да отсъстваш от работа. Уъркшоп през уикенда, вечерни курсове, дистанционно обучение – важното е да определиш за себе си какво искаш да постигнеш: просто да провериш нивото си, да се запознаеш с нови хора, да придобиеш нови умения, да покачиш цената си, да се пробваш в нова сфера на дейност.
Рецепта 2
Намери си мотивация. Помисли – защо изобщо работиш? Освен очевидното и заради парите. Какво още ти носи работата? Общуване, самореализация, социален статус, уважение, чувство за собствена значимост – продължи този ред. „Учителка по български език съм и благодарение на мен и моите колеги децата понякога се сещат, че съществуват запетаи, публикувайки в социалните мрежи. А понякога дори ги поставят правилно!“ По-често си напомняй за това, като в същото време мисли как да получиш от работата си повече психологически и социални бонуси.
Рецепта 3
Промени/разшири кръга на задълженията си. Да кажем, че си администратор в хотел, владетелка на ключовете и повелителка на минибара. Очаква те много рутина и еднообразие. Ако ти стигат силите, можеш например да се захванеш да обработваш заявките в някой сайт за резервации. Само си представи какъв нов и интересен свят ще се отвори пред теб!
Рецепта 4
Да получиш повишение. Животът ти ще стане по-весел и по-хубав, ако се появи конкретна цел. През настоящата година да си издействаш увеличение на заплатата. Да се кандидатираш за шеф на отдела. Да си спечелиш уважението и да ти поръчват по-трудни и отговорни проекти. Да попаднеш в кръга на сътрудниците, които работят с ВИП клиенти. Повишението може да бъде различно, но самата идея ще те ободри.
Защо не
На мнение си, че заслужаваш да мръднеш нагоре, но не те забелязват. Причините за тази вселенска несправедливост може да са няколко.
Проблемът: просто няма място за теб.
Ръководните кресла отдавна са заети и никой не планира да ги освобождава. Или политиката на компанията е построена по такъв начин, че собствениците не смятат за нужно да си отглеждат собствени ръководни кадри, а канят викинги отвън. Абсолютно безнадеждно е, ако шефовете ти привикват само близки и познати – и за да дорастеш до ръководител на малък отдел, е необходимо да си поне първа братовчедка или жена на генералния директор.
Решението: ако компанията залага на роднини и познати, ще се наложи да си потърсиш друго място.
Но ако във фирмата цари здрава конкуренция, можеш да опиташ това. Убеждаваш шефовете си да открият ново направление. Започваш от малкото, постигаш впечатляващи успехи и оглавяваш отдела. Например едно момиче работи като специалист по епилация. Писва й, защото потокът от клиенти зависи от сезона и времето. И организира мастер клас „Депилация в домашни условия“. С времето в салона се заформя учебен център за специалисти в областта на тази индустрия, а нашата героиня е начело на този център.
снимка: iStock
Проблемът: Надценяваш се.
Уви, случва се. В психологията има такъв термин „Ефект на Дънинг – Крюгер“ – когнитивно изкривяване, което ни пречи да оценим реално компетенциите си. Но ситуацията може и трябва да се коригира.
Решението: самодиагностицирай се.
Справяш се 100% с текущите си задължения? Така ли е? А спомняш ли как миналата седмица шефът ти се скара за непрофесионалното ти отношение с клиентите? Но, да предположим, че това не е твоят случай. Тогава си представи, че си се изкачила едно стъпало нагоре. Какви допълнителни задачи ти се налага да решаваш? Справяш ли е? Защо си толкова уверена в това? Тук е добре да чуеш експертно мнение отстрани и да се обърнеш към кариерен консултант или към бизнес треньор, за да разгледат твоя конкретен случай.
Проблемът: успехите ти остават незабелязани.
Епохата, когато скромността се считаше за най-важното украшение на момичето, остана в миналото. Да кажем, че ти сама, без каквито и да било мърчандайзери, така стилно си облякла манекените на витрината на вашия магазин, че лятната колекция я разграбват веднага. Но шефът и дума не обелва за това. Огромна грешка е да считаш, че шефовете виждат и забелязват всичко.
Решението: развивай навици за самопрезентация.
Имаш добра идея? Говори за нея! И не само на колегите по време на обедната почивка. Кажи предложението си на среща с шефа, или на оперативката. Ако той е адекватен, помоли го за обратна връзка. Не във формат: „Признайте, че добре съм го измислила. Кажете ми колко съм умничка...“, а по този начин: „Искам да обсъдим последните няколко месеца от работата ми, за да мога да разбера дали се движа в правилната посока и над какво още се налага да поработя.“
Проблемът: ти си добър работник, но нищо повече.
Ако ти дадат някаква задача, ти по-скоро ще се справиш с нея. И ще реализираш проекта. И отчет ще направиш. Злато, а не просто сътрудник! Само че днес това не е достатъчно. Днес повишават не изпълнителните, а инициативните, тези, които могат да излязат от рамките на непосредствените задължения и мислят глобално.
Решението: за много съвременни ръководители е ценен кадърът, който:
а) вижда проблема;
б) може да намери решение;
в) умее да го въплъти в живота. Чудесно е, ако на шефа ти не му се налага да контролира всяка твоя крачка и да си губи времето с микромениджмънт. Колкото повече такива „видях-измислих-направих“ проекти имаш в професионалния си багаж, толкова по-големи са ти шансовете за повишение. И не забравяй за курсовете, обученията, семинарите, международните сертификати, мастър класовете – всичко това е доказателство, че ти си готова да растеш и да се развиваш.
Проблемът: не умееш да говориш за повишение.
Да, страшно е да отидеш при шефа си и да започнеш неудобен разговор. И е рисковано, ами ако шефът ти се нервира? Но, това е този случай, когато се налага да обозначиш амбициите си открито, а не смирено да чакаш изпълнителният директор сам да се сети за всичко заради честните ти сини очи.
Решението: да избереш правилното време и правилните думи.
Кога може да се говори за повишение? Когато в компанията се освободи (или се очаква всеки момент това да стане) желаната от теб длъжност. Когато си преминала професионален курс за специализация. Когато си завършила супер важен проект. Когато си поела още отговорности. Когато заплатата ти е по-ниска от пазарната. Основният смисъл е, че сега ти имаш повече отговорности, инициативите ти носят полза на компанията, а това означава, че заслужаваш повишение. Изрепетирай думите си пред групата за поддръжка в лицето на мъжа-майка ти-приятелката – и отивай на преговори с началството. Разказвайки на шефа за постиженията си, премини към главното: „Харесва ми да работя в тази фирма и бих искала да се развивам тук. Как мислите, имам ли перспектива да се придвижа в длъжността/повишението/ заплатата…“
Стъкленият таван
Терминът е измислен от феминистките през 80-те години на миналия век. Те с цяло гърло говореха, че на жените често им е трудно, а понякога дори невъзможно, да се изкачат по кариерната стълбичка по-нагоре от едно определено стъпало. Условно казано, ти можеш да стигнеш до финансов директор, но за длъжност CEO в компанията дори не си мечтаеш – тя е изключително и само за мъже.
Статистиката потвърждава, че кариерният таван наистина не е просто измислица на воинстващите феминистки.Разбира се, че никой няма да ти каже открито: „Момиче, не се и опитвай да скочиш по-високо от главата си, ти така и така нямаш никакви шансове.“ За да разбереш как стоят нещата в твоята компания, погледни едно две стъпала нагоре. Сред шефовете ти има ли жени? Ако отговорът е да, то съществува пространство за израстване. Ако няма и никога не е имало, то има за какво да се замислиш. Например да си намериш фирма с по-съвременни възгледи за това, че жени заемат ръководни постове. Или пък защо не да си отвориш собствена
Кой е повече?
Само 4% от хората ги устройва размерът на заплатата. Най-доволни са юристите – 11%, при това само 58% от сътрудниците са искали добавки към нея. Според различни допитвания 46% от жените и 39% от мъжете наистина са получили увеличение на заплатата. Към най-ефективните аргументи се отнася „Предложиха ми работа в друга компания с по-добри условия“ (49%), „Постигнах определени успехи в работата“ (46%), „Повиших квалификацията си“ (43%). 33% от работниците, които са получили увеличение, по никакъв начин не са аргументирали исканията си (оказва се, че и така може).
