Изповедта на една неверница

Надникваме в мислите на една невярна, но пък откровена жена.

 
 

Никога не бих подценила жертвата, която изневярата взема, но и не бих пренебрегнала себе си, само защото съм невярна“

Кой е най-неверният знак от зодиака - отговорът в галерията долу

Галерия: Кой е най-неверният знак от зодиака

Виж всички снимки

►►►15 факта за изневярата

Ще ти дадем малко цифри първо за мъжете, а после прочети и какво мисли една от нас за постъпката си. Това, разбира се, не ни слага всички под общ знаменател, но ни беше интересно да надникнем в мислите на една невярна, но пък откровена жена.

Брачният консултант М. Гари Нойман споделя факти и цифри в книгата си „Истината за изневярата”. А тях е научил от самите мъже, кривнали от пътя.

Той разкрива доста интересни факти около мотивите на силния пол да търси забавления извън семейството, но е твърдо убеден, че изневерите могат да бъдат предотвратени с усилията и на двете страни.

Мъжката изневяра в цифри

68% от мъжете предпочитат да останат верни

48% от неверните съпрузи посочват емоционална неудовлетвореност за причина за постъпката си. Е, можеш да се успокоиш, че не само секс е в основата на лъжата.

66% са се почувствали виновни още по време на деянието.

68% са били убедени, че никога няма да изневерят. Но са го направили.

77% копират от най-добрия си приятел, който си има любовница. Когато някой от близкото им обкръжение залитне и – най-важното – му се размине, това „легализира” изневярата и носи усещане за безнаказаност.

40% са изневерили с колежка. Обикновено става въпрос за жена на по-ниска позиция, която му се е възхищавала. А ти правиш ли го?

Едва 12% твърдят, че жената с която са изневерили, е била физически по-привлекателна от официалната им половинка.

Само 6% са били с друга във вечерта, в която са се запознали.

Над 75% от мъжете твърдят, че трябва да познават жената поне около месец, преди да решат да изневерят с нея.

Женската изневяра в изповед

Ако погледна назад, аферата ми – едноседмичен катаклизъм, който започна през зимата на 2010 година – изглежда нелепа, но устойчива на всякакви разбирания. Банална е във всяка една подробност. Въпреки това за мен беше едновременно разтърсваща и стресираща. Когато целунах Пол, беше краят на първия ми семестър като студент по медицина. Бях омъжена за съпруга си, Ник, едва от август. Паникьосаното ми сърце щеше да се пръсне.

Влюбих се в Пол бавно, но много лесно. Срещнахме се по време на семинар. Бях възхитена от ловкия му бърз ум и от топлите, сини очи. След съвместното ни участие в презентация, се очаровах от него по един много невинен начин. Никога не съм откривала трудности в приятелството ми с мъже, затова реших, че няма да е проблем.

Но всъщност, когато осъзная, че съм привлечена от някого, ми е много трудно да запазя самообладание. В съзнанието ми се появи желание и възбудено любопитство. Такъв беше и случаят, когато една есенна вечер с Пол решихме да пием по бира. Всичко беше под контрол – защо да не се сприятелявам с новите си състуденти? Когато обаче бирата започна да действа и видях Пол сред задимената светлина, се замислих колко е прекрасен. Мога да го притежавам – и го искам. Някакви непознати гласове в главата ми се опитваха да ме убедят да отхвърля тези мисли и да отида в банята да си наплискам лицето. Интересът ми към това привличане, обаче, беше по-силен. Не бях изпитвала такава тръпка от години, а привързаността ми към Ник беше в затишие. По-късно същата вечер, Пол ме изпрати до метрото. Докато пресичахме, се спряхме на пешеходната пътека да се насладим на нощта. Имам навика да превръщам всеки момент в сцена от филм, представих си нас двамата като част от история на Никълъс Спаркс. След като се омъжим, Пол може да разказва колко перфектна е била тази среща, но засега не показа никакви чувства, които да преминават границата на приятелството. Разделихме се и се прибрах разочарована. Беше нелепо, дори опасно, да се отдам на това привличане. Легнах и превъртах в главата си цялата вечер, докато не заспах.

►►►Има ли живот след изневярата

Винаги започва така, нали? А може би историите за изневери ни карат да си го представим по този начин – двама се срещат, единият задължително е привлечен, непредпазливи са и си мислят – „Защо да внимавам, като никога не съм предполагал, че ще участвам в такава клиширана авантюра?” Това е и моето извинение.

Започваш да следваш желанията, които уж не забелязваш. Разбира се, има момент, в който се обажда съвестта, но притаяваш дъх и се отдаваш на страстта – но това не е правилно! И тогава, разбира се, идва ред на сладко-горчивия завършек на желанието. Много често тази ситуация се случва с жени, които въпреки усилията (понякога минимални) се подават на сексуалното изкушение, или такива, които са ненаситни и не се срамуват от това. И много често жената е наказвана – независимо дали ще е от мъжа, или от случайността – за разбиване на хармонията между двамата. Ако жените не бяха толкова ненаситни и възбуждащи, нямаше да има проблеми между съпрузите.

Хороскоп на мъжките изневери: в галерията долу

Галерия: Хороскоп на мъжките изневери

Виж всички снимки

По време на Викторианците, жените които изневерят, тези, които работят като проститутки, разведените и тези с извънбрачни деца са наричани „пропаднали”. Във Викторианската литература такива жени са били доста известни.

Не ми беше приятно да си призная, че и аз попаднах в групата на „пропадналите”. Не е лесно, почти невъзможно, да се бориш със собствените си чувства. Поради тази причина, още след онази вечер аз трябваше да се дистанцирам от Пол, но ми се стори логично да не го правя. Въпреки засилващото се желание към тази афера, не исках да признавам, че нещо в отношенията ми с Ник куца. Когато се омъжих за уважаващ и амбициозен мъж като него, се научих на дисциплина и как да преборя плахата си същност. Въпреки това, едно гласче в главата ми ме питаше, само година след началото на връзката ни – „Сигурна ли си, че си готова да се омъжиш за него, не си ли твърде привързана към секса?”

Наистина съжалявам, че се омъжих за него, въпреки че никога не бих го признала пред себе си. Дори все още да е усетил как се отдалечавам от него, той уважава желанието ми за лична свобода. Въпреки това зачестиха обажданията и съобщенията му, които ми напомняха за съпружеските ми задължения. Притеснявах се, докато телефонът ми звънеше, но си отдъхвах с облекчение щом гласовата поща се включеше. Ще се караме после, но засега искам да си представя, че съм свободна.

Това отдръпване, разбира се, предизвика жажда за по-близки отношения с Пол. Ако приема, че бракът ми няма проблеми, или изобщо не мисля за него, то няма причина да избягвам някого, чиято компания ми е приятна.

Изневярата не е инцидент. Тя е избор. Не трябва да се следват тези сексуални заблуди за емоционални и романтични удовлетворения. Не е нужно да оставаме верни на разказите за жените, които са имали афери, подтикнати от прилив на страст. Не сме се научили още как да уважаваме моногамията, без да я почитаме.

Съпругите, които изневеряват, рядко виждат щастлив край – много от тях си признават, че не заслужават такъв. Някои осъзнават, че семейното спокойствие вече е невъзможно след безвъзвратното разрушение на хармонията. „Жена, която изневерява често, накрая остава сама.” Ако не си призная греховете, заслужава ли си изобщо да се разказва каквото и да било. И защо точно аз, като извършител, да го разказвам. Как може някой да ме хареса и да ми се довери?

Никога не бих подценила жертвата, която изневярата взема, но и не бих пренебрегнала себе си, само защото съм била невярна. Пръстите ни не са създадени, за да бъдат приковани от сватбения пръстен. Смея да твърдя, че женското непостоянство е наше право, а щастието ни не се решава от другите.