„Живея с приятеля си вече повече от 2 години. Невинаги всичко е вървяло по мед и масло, разбира се. Все изникваха един след друг най-различни проблеми и спънки в живота ни, но благодарение на силната любов помежду ни и до ден днешен успяваме да се преборим с обстоятелствата.
Преди година и половина се появи проблем с него – от натрупан стрес, той стана полово неактивен или с други думи: не успява да получи ерекция. Той си въобрази, че не е способен да се пребори и уплахът му прерасна в страх. Страх да не би отново да се изложи. Сигурна съм, че не ми изневерява, познавам го по-добре от себе си.
Проблемът е, че си е самовнушил, че не става за нищо. На 28 години е и с него съм изживявала най-страстните и силни сексуални моменти, но... преди. Жал ми е, защото знам, че много страда от състоянието си и се притеснява за мен. Вече бяхме на лекар, но нямаше никакъв ефект. Говорила съм с него безброй пъти. Казах му, че не издържам, че ме боли и страдам. Неговата реакция е по-скоро съжаление и притеснение за моето физическо и душевно здраве, отколкото предприемане на каквито и да било мерки. Страх ме е, че в даден момент ще се отдалечим един от друг. Има и друго... На моменти си въобразявам, че той не ме желае, макар постоянно да го оспорва. За мен това е нещо ново. Винаги съм се радвала на голям мъжки интерес и не ми се струва нормално всяка вечер да лягам чисто гола до него и той да заспива. Това ужасно ме депресира и напоследък съм изгубила част от самочувствието си. Опитах почти всичко, дори съм мастурбирала пред него в очакване нещо да се случи, но... нищо. Той никога не е имал такъв проблем до сега. За годините си е бил с поне около 50 жени, все модели и манекенки като мен. И двамата никога не сме имали проблеми в общуването с противоположния пол, обожаваме секса, много съм объркана.
Преди 4 месеца се отдадох на друг мъж, мой колега, с когото продължихме да поддържаме чисто сексуални взаимоотношения. Той се превърна в мой таен любовник. Гаджето ми дори не подозира за тази моя връзка, която се базира единствено на секс. Чувствам се ужасно виновна, че изневерявам на любимия си, но съм на 20 и хормоните ми си казват думата. Трябва да споделя с някого и да помоля за мнение. Дали имам основателна причина да спя с друг? Все пак това е предателство. Как бихте постъпили вие, ако любимият ви мъж, с когото живеете, дори не ви докосва?
Смятам се за достатъчно привлекателна и сексапилна млада жена и се ужасявам от факта, че той дори вече не се бори да промени нещата. Вече съм готова да бъда майка, но как при тези обстоятелства? Той е толкова уплашен, че не смее да ме докосне. Дали имам право на тази странична връзка?“, lucha_p_rex*
*Псевдоним от форума на Cosmo
