Игор Ангелов: нежният гигант, покорил сърцата ни

Роденият в Скопие Игор Ангелов, актьорът, който те караше да се смееш с цяло гърло с “Преспав“, сега ще ти докара съвсем различна емоция. Затаи дъх и веднага си запази място в залата, за да гледаме заедно „В Сърцето на Машината“.

 
 

 Роденият в Скопие Игор Ангелов, актьорът, който те караше да се смееш с цяло гърло с “Преспав“, сега ще ти докара съвсем различна емоция. Затаи дъх и веднага си запази място в залата, за да гледаме заедно „В Сърцето на Машината“ – филмът, в който България се влюби, а зрителите определят като най-добрия български филм за последните 20 години.

ТЕКСТ: САВИНА ПЕТРОВА, СНИМКИ: КРИСТИАНА ПЕНКОВА – КИКА, „ФОРУЪРД ПИКЧЪРС ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ“

За мащабната българска продукция се заговори по света, още преди да оживее на големия екран. Зад нея стоят имената на режисьора Мартин Макариев, сценариста Борислав Захариев, режисьора и продуцент Александър Пенев, монтажиста Никола Миленов. Рядка възможност е и в един проект да се съберат толкова звездни имена: Христо Шопов, Ивайло Христов, Юлиан Вергов, Александър Сано, Христо Петков, Стоян Дойчев, Владимир Зомбори, Валери Йорданов, Башар Рахал, Игор Ангелов. Истинско удоволствие да ги видим на едно място. Удоволствие, което всички задължително трябва да си „причиним“ веднага.

►►►Нов филм ще промени представите ти за БГ киното

Представи се накратко. Българската публика те познава вече от „Преспав“, „Южен вятър“, а сега и в съвсем различна роля в „В Сърцето на машината“... Но какво остава скрито за нея за мъжа Игор, за този в истинския живот?

Аз съм прост, нелогичен, объркан, понякога наивен, позитивен. Старая се да бъда истински и често плача на филми.

Приличате ли си, или напротив – различавате се с героя, в чийто образ влизаш във филма?

Сатъра, когото играя, е нежен гигант, който плаща за греховете си от миналото, стабилен човек, който действа с постоянство. Имаме сходно разбиране за това какво означават свободата и справедливостта.

Как северно македонски актьор попадна в български филм?

Случи се съвсем естествено. Правилните неща идват в точното време. Делничен доживотен затвор. Начинът му на движение и говорене бяха нови и непознати за мен. Но за щастие, колегите бяха до мен. Режисьорът и екип от професионалисти бяха на разположение, така че в нито един момент не се чувствах зле. С времето се приближих до Сатъра. Бих казал, че с езика имаше известни трудности, но всички много ми помогнаха да ги преодолея.

„Красивите истории стигат до всички ни. Универсалните човешки ценности не познават граници“

Кое беше най-трудното за теб по време на снимките на филма?

Снимахме в извънредни условия, както и за останалите продукции, това беше сложен момент. Спазвахме всички мерки за общата ни безопасност, но въпреки това го имаше притеснението ще можем ли да се запазим здрави и всичко да протече по план. Беше лято, така че жегата също беше голямо препятствие.

Кой е любимият ти момент от историята, разказана в лентата?

Мисля, че ще го познаете, когато гледате филма, един много въздействащ момент, в който героят се заявява. Не ми се иска да го издавам, за да не отнема от личното преживяване на публиката, която още не е гледала филма.

 „Времето е кратко и трябва да се използва за ценни неща“

Филмът със сигурност ще покори и Северна Македония. Как според теб ще се приеме темата там, като че ли е универсална?

Красивите истории стигат до всички ни. Универсалните човешки ценности не познават граници. Напротив, те ги унищожават и създават свят на нещо много по-благородно. Филмът, като изкуство, има тази сила – той стига до зрителя лесно, но прониква в дълбочина.

Играеш и в театъра. Коя сцена предпочиташ – кино- или театралната?

Театърът като че ли е зона, в която се чувствам наистина в свои води. Контактът с публиката носи една особена автентичност. В киното пък все още откривам нови неща и предизвикателства.

В личен план – какво обичаш да правиш, когато не работиш?

С напредването на възрастта осъзнавам, че времето е кратко и трябва да се използва за ценни неща – да съм близо до тези, които обичам, да прекарвам време с тях, да се наслаждавам на малките и прости неща. Иначе бягам на маратони, правя си ракия и вино, често ходя на планина, на кино, наслаждавам се на музика...

Как семейството ти гледа на честите ти отсъствия заради професията ти?

Имам голям късмет, че имам пълно разбиране от моите близки. И не им е лесно. Нормално е усещането да е сладко-кисело, но заедно се учим да се наслаждаваме на красивите моменти и да се справяме с предизвикателствата.

Макар че вече филмът си спечели огромното одобрение, на всеки, отишъл да го гледа, какво ще кажеш на тези, на които предстои да го видят?

Филмът е вълшебен, нежен, непретенциозен, буди емоции и най-важното – човешки е. Гледайте го!