Хапче с нелюбов не съществува

►►► Искам връзка, която трае повече от 72 часа

Спомен от детството

Недоверието се създава от най-ранно детство.

Илюзия е, че след неуспешна връзка или развод човек се зарича никога повече да не обича. Ако още от детството в теб е възпитана привързаност към близките, дори и след ужасно предателство, след известно време ще закопнеем за близки отношения с някого.

Незавършено цяло

Имало е любов и доверие, но след това отношенията се развалят: партньорът изневерява или се появяват непреодолими противоречия.

Какво ти пречи да заобичаш отново? Незавършен гещалт – неприключили отношения. Не можем да забравим бившия, водим мислени разговори с него и се опитваме да му докажем нещо. След раздялата ходиш на фитнес, пазиш диета, обличаш се елегантно, надявайки се, че ще те види и ще разбере какво е изпуснал. Но при това положение в теб не остава място за нова любов, за друг човек. Ти си ангажирана.

Важно е да приключиш този етап, да признаеш, че не можеш да промениш ситуацията, да изстрадаш неуспеха и да благодариш за всичко хубаво, което си научила чрез него.

Очаквания vs. реалност

Започвайки да анализираш старите си връзки, разбираш, че отношенията ви не са били истински и дълбоки. И това е причината.

В детството очакваме от родителите си близост, грижа и решения на всичките ни проблеми. Порастваме, но мозъкът ни се опитва да се справи с проблемите по стария начин. Пречи ти детската идея, че ще дойде прекрасният принц, ще се влюби в теб и ще се озовеш в рая. Това е изключително незряла идея за любовта. Не забелязваме реалния партньор, а си фантазираме за прекрасния принц.

Следващият проблем е, че в началото интуитивно се настройваме към чуждите очаквания. „Обичаш ли рок музика? Пък аз съм ходила на концерт на Deep Purple. Обичаш ли пържени картофки с майонеза? Родени сме един за друг.“

Хората се хващат за общите интереси и в първите месеци се опиват от щастие. После обаче настъпва фазата на осъзнаването и изведнъж се оказва, че освен пържените картофки, той яде и всичко останало с майонеза, включително динята, и това те отвращава. Много двойки се разделят именно в тази фаза на отношенията. Но тези, които успеят да преминат през подобна криза в близостта, намират нещо по-важно.

Запомни, такива кризи има много. Постоянно ни се налага да взимаме решения: дали да останем с него, дали да му се доверим още повече, струва ли си да правим компромиси…

Защо се страхуваме да обичаме?

1. От страх да не бъдеш погълната. Този страх се проявява, когато партньорът ти контролира всяка твоя стъпка, обсебва те с грижи или, точно обратното, постоянно те критикува. Ти като че ли потъваш в тези отношения и губиш себе си. В такива случаи казваш, че се задушаваш и ти е писнало. Страхът се проявява при тези хора, които в детството си са били подложени на прекалено много контрол и грижи. Мнозина се затварят в себе си, престават да се доверяват и самите те започват да контролират партньора си.
2. Заради страх от отхвърляне. Такива хора си мислят: „Сега ще се влюбя, но най-вероятно отоново ще ме зарежат и ще страдам изоставена и ненужна.“ Този начин на мислене също се дължи на травми от детството – когато майка ти поради някаква причина те е оставила малка и самичка или просто е била емоционално недостъпна. Имаш опит, когато си била обичана, а после са те лишили от тази любов. Боим се от повтаряне на ситуацията и не допускаме никого до себе си.
3. От страх от използване. Родителите са ти казвали: „Заслужаваш любов, когато донесеш шестица в бележника. Ако донесеш тройка, не си нужна на никого.“ Такъв страх изпитват хора, които като деца са защитавали майка си от пияния си баща или са помирявали родителите си. Когато пораснат, те започват да угаждат на партньора си и да игнорират своите интереси, но същевременно използват всички около себе си.

Как да се бориш със страха?

1. Признай истината, колкото и да е горчива. Кажи: „Да, мама се държеше с мен студено. Да, цял живот ми е липсвало внимание. Да, страдам от грешни представи за любовта.“ Човек се променя, само когато се опитва, признава реалността такава, каквато е, когато приема себе си със страховете и несъвършенствата си. Тогава човек израства.
2. Осъзнай конкретния страх, който стои зад нежеланието ти да се обвързваш. Следващият етап е да разбереш, че е нерационален. Мъжете не мислят постоянно как да те накарат да се влюбиш в тях и после да те зареждат или да преспят с теб и после да не ти се обадят.
3. Научи се да живееш в настоящето. Вече не си малко момиченце, което обиждат в училище. Ти си голяма и силна. Имаш подкрепата на роднини, приятелки. Ако нямаш такава, започвай да я изграждаш. Важното е да не зацикляш само на тема мъже и връзки. Партньорът е незаменим в секса, но другите ти интереси могат да удовлетворят и други хора.
4. Не бързай. Не е нужно да се хвърляш в нова връзка с главата напред. Оглеждай се, проверявай партньора дали можеш да му се довериш. Рискувай и анализирай риска, проверявай резултатите. Здравите връзки се основават на доверие, а не на сляпа вяра и детинско влюбване.