|
||
Аз съм от тези жени, които признават един сезон – лятото. Е, добре де, може и пролетта, но само защото след нея настъпва лятото. През останалото време съществувам. В очакване да настъпи лятото. Положението е мразя те – обичам те.
Есенната ми трансформация можеш да видиш в галерията долу.
Не ми харесва да изпадам в крайности, падам си по златната среда. Но не и по златната есен. Винаги съм се чудела какво й харесват хората, какво намират в нея поетите? Вдъхновение? За какво? За стиховете си, от които се лее тъга, художниците – за картините, които рисуват, затворени зад дебелите стъкла на домовете си или увити в плътни шалове, докато по главите им се сипят листата и напомнят за приближаващата зима, с мокри и студени улици и зачервени от студа носове...
На есента най-хубавото й е виното, това, че можеш да си го пиеш, сгушена до любимия мъж, и да мечтаеш...за лятото.
Е, една сутрин се събудих с идеята да променя това свое усещане. Не може да живея само някакви си 3-4 месеца в годината! Ами през останалите?
Още със ставането от леглото имах план. И той беше кратък, красив, бърз, но пък – право в целта и дългосрочен. Но, първо кафето (не виното!) Виното не е за сутрините, в които съм тръгнала на пътешествие, в което да преоткрия тайнствената за мен красота на тази „Есен, есен, умиращ сезон “. Нали така се пееше в една наша песен? Няма да си я пускам. Сега ще говорим за раждането. За раждането и порастването.
Всичко тръгва от самите нас, от нагласата и настройката за това как ще приемем нещата. Затова, след чашата ароматно горещо кафе, обръщам поглед към „плана“. Нищо и никакъв, а толкова силен. Настанил се е върху тоалетка ми и се състои от няколко козметични продукта, които ще ми вдъхнат самочувствие, увереност, а и нали ме очаква среща: не само с есенната действителност, а и с момчето, което я прави още по-красива и ме кара да се усмихвам.
Бърз телефонен разговор „урежда“ същото това момче да вземе фотоапарата със себе си – искам този ден да остане запечатан на снимка. А и нали „детайлите от скромния ми план“ се славят точно с това, че правят съвършено всяко лице пред обектива и камерата и дори най-яркият прожектор не може да ме уличи в несъвършенство!
И така...
Първо, основа за грим Photo Finish PORE MINIMIZING Foundation Primer, заличава порите и има матиращ блясък. Количество колкото грахово зърно и 1, 2, 3... Вече имам доза увереност, че дали ще се получат снимките, или не, аз цели 8 часа ще съм със съвършена кожа – без омазняване, без досадните малки издайнически точици, които наричаме порички.
Втора стъпка от плана: фон дьо тенът Studio Skin на Smashbox. Без добавени масла, с устойчива на пот формула и съдържащ дишащи полимери, които се движат с твоята кожа и предотвратяват събирането на продукта във фините линии и порите. Освен това фон дьо тенът има и светли дифузионни сфери, които заглаждат несъвършенствата (не съм толкова зле, но пък коя жена иска да се вижда дори най-дребният бъг по лицето й!). Studio Skin осигурява средно до плътно покритие и дава свеж, натурален и матиран финиш на кожата и е с доказана 24-часова издръжливост (няма да го тествам докрай, достатъчно ми е да издържи и 8-10 часа).
Трета стъпка: Сенките за очи Cover Shot. Тук вече оставам без дъх. Шест експертно подбрани цвята и две базови сенки в двоен размер, които се преливат лесно, издържат дълго, като запазват цвета си, без да се размазват или „сбръчват“. Богатата, кремообразна формула пасва върху кожата с едно нанасяне, а издържат цял ден (тествано!).
И тук идва любимият ми момент – моливът Always Sharp Lip Liner. Излишно е да ти казвам колко острилки имам в козметичната си чантичка и колко похабени молива. С този приятел такъв проблем няма. Скритата в капачката острилка го прави перфектен за нанасяне, току-що подострен, всеки път, когато го отварям. Издръжлив, водоустойчивост... Прекрасен.
Пета част – червилото на Smashbox Be Legendary. Него просто трябва да опиташ. Вземи твоя нюанс и не се притеснявай цял ден да се наслаждаваш на любимите си удоволствия. Гарантирам ти, че вечерта ще е върху устните ти, точно както е било и минута след като си го нанесла сутринта.
Време е да си грабвам шапката. И настроението. Поглеждам екрана на телефона: не ми е отнело повече от 15 минути да се приготвя за новото, което предстои, чийто вкус вече усещам какъв е. Не без дейното участие на моите „помощници“. Не казвам съюзници, защото не отивам на война, а на приключение. И ако те се грижат за съвършения ми вид, ето този там зад обектива се е погрижил за съвършеното ми настроение. Защото го обичам. Както вече мога да кажа и за есента.
Колко малко е разстоянието от едната крайност до другата!
