Говори ми на езика на терапията

Ако прекарваш поне малко време в интернет, вероятно си запозната с усвояването на терапевтичния език в разговорната реч. Вероятно в различни ситуации си била и приятелката, която го използва с добри интенции. Но за тези от нас, които не са попадали в секцията „TherapyTok“ в TikTok, терапевтичният език е неофициален термин, илюстриращ определени психологически идеи и действия, както обяснява Ариана Брандолини, PhD, клинична психоложка и създателка на съдържание в мрежите. (Спомни си за термините „trauma dumping“ – споделяне на травматични преживявания – и „gaslighting“ - гаслайтинг).

Популяризацията на терапевтичния език в последно време не е задължително лошо явление. Това е по-скоро страничен ефект от една позитивна социална еволюция. И докато стигмата около терапията започва да се разсейва, хората започват да се чувстват по-комфортно да споделят фрази, научени от терапевтичния процес, в ежедневните си разговори с приятели. Това обяснява и д-р Джеси Голд и асистент-професор по психиатрия във Вашингтонския университет. Проблемите се появяват, когато ходещите на терапия използват този език фриволно, без насоките на професионалист в менталното здраве. Това е нож с две остриета и комуникацията може да се превърне в развален телефон. Благодарение на социалните мрежи, дори и тези, които нямат достъп до терапията, могат да попият някои от ползите й, ангажирайки се с такова съдържание онлайн, пояснява Шадийн Франсис, лицензиран терапевт, специализирал във връзките, секса семейните и брачни отношения и емоционалната интелигентност. TherapyTok страната на TikTok е пълна с видеа, в които говорят лицензирани професионалисти, споделящи важни концепции и техники, с които може човек да си помогне. И докато намеренията им са да обхванат по-широка аудитория с безплатни, полезни съвети, тези професионалисти нямат контрол над това как ще бъдат приложени тези техники, както биха имали, ако работят с един конкретен индивид по време на терапевтични сесии. Подобни видеа онлайн имат десетки хиляди гледания.

„Много хора могат за използват определени примери в тези видеа, само за да оправдаят лошото си поведение и егоистичните си подбуди“, казва Брандолини. „Да използваш по-сложни думи, особено в комуникацията ти с хора, които не разбират значението им, е манипулативно и дестабилизира не само позицията на събеседника, но и отношенията ви“, продължава тя. Освен това използването по неправилен начин на тези термини и терапевтични концепции, може да има негативен обратен ефект за теб. Когато подхвърляш лекомислено тези термини, „можеш неправилно да патологизираш себе си, отношенията си, интеракциите си, а също така и да нараниш друг човек. Това може да ти попречи да се подобриш и да влоши емоциите ти“, казва д-р Голд. Например: хората, които са разбрали погрешно смисъла на думата „гаслайтинг“, я използват неправилно в ситуации, в които просто не са съгласни с перспективата на другия. Това мигновено проваля диалога и пречи да се намери решение, както обяснява Брандолини. Въпреки всичко обаче, експертите са единодушни, че образоването по тези теми и използването на такъв език носи повече ползи, отколкото вреди. Терапията ти поднася здравословни варианти да разбереш опита си, да имаш по-добри отношения с другите, но и със себе си. Затова не е редно да се бунтуваме срещу това явление. Целта на езика изобщо винаги е бил да обединява хората. Същото важи и за терапевтичния език. Експертите пък споделят правилните начини да водим тези разговори.

„Ако не можеш да обясниш една дума, не трябва да я използваш. Просто и ясно“, казва д-р Голд. Така че, преди да проведеш разговора с най-добрата си приятелка по въпроса за „емоционалния труд“, който ти коства комуникацията ви (а този термин, за твоя информация, означава да омаловажиш собствените си чувства в едни отношения, в полза на друг човек), първо трябва да разбереш концепцията за себе си. Винаги си прави собствено проучване, особено ако си чула термина онлайн или си го прочела в интернет. „Прочети няколко научни статии по темата, виж различни проучвания“, съветва Франсис. Още по-добре една-две книги по въпроса. Така ще разбереш термина още по-добре, отколкото евентуално би станало в терапевтичен разговор. „Така ще бъдеш по-уверена в речника, който използваш по тези казуси и ще можеш да обясниш как тези неща се проявяват в личния ти опит“, казва Брандолини.

Помисли какво искаш да постигнеш с тежка дискусия, в която се обсъжда проблем в отношенията. Задължително е да го направиш преди провеждането на разговора, съветва Брандолини. Вероятно си била наранена от някои думи, от определено поведение, затова искаш да комуникираш всичко това, преди да продължите напред. Но първо трябва ти да си наясно с позицията си. „След като си установила своето „защо“, ще бъде много по-лесно да решиш какво искаш да се случва по различен начин, какво другият човек трябва да промени и какво искаш да видиш като резултат от споделената информация в разговора“, казва Франсис.

Хората са склонни да смятат, че всички знаят за какво говорят. Но когато използваш познати за теб термини, не е задължително другият да ги знае. Както обясняваш интернет и сленг езика на родителите си, така трябва да обясниш и на другия човек твоите психологически концепции, особено ако комуникираш с хора, които не ходят на терапия и не са компетентни в сферата. Това съветва д-р Голд. В противен случай човекът ще се чувства като на изпит пред теб и разговорът няма да бъде продуктивен. И то изпит, за който само ти си имала възможност да се готвиш! Не е особено честно. Както когато обясняваш забавното значение на „slay“ в интернет пространството, така можеш да обясниш и други неща. Можеш да започнеш разговора с: „Четох статия/видях видео в интернет, което ме накара да се замисля за нашите отношения. Можеш ли и ти да прочетеш статията/гледаш видеото? Кажи ми какво мислиш.“ Или пък: „Този термин се появи в разговор с приятел и много резонира с мен. Можем ли да поговорим за това?“.

Брандолини казва да се обърне внимание на три неща: факти, чувство и справедливост в исканията. Това значи да не заемаш защитна позиция, когато водиш такъв тип разговори. Опитай се да се освободиш от подобни мисли и поведение, за да можеш наистина да чуеш гледната точка на другия човек. Брандолини казва: „Трябва да можеш да изтъкнеш факта – какво се е случило. Чувството – как събитието/действието те е накарало да се чувстваш. И накрая – справедливостта в исканията се явява това да комуникираш тези чувства, искайки промяна, правейки го с уважение, но все пак уверено.“ Например, вместо да се опитваш да превърнеш в злодей своя партньор, защото оставя мръсните съдове в мивката безброй много пъти, можеш просто да кажеш: „Чувствам се пренебрегната в тази ситуация. Когато не полагаш усилия за споделения ни дом, ме караш да не се чувствам равна с теб. Можеш ли да се опиташ и ти да се включваш в тази дейност?“

Целта на комуникацията е да намерите допирна точка и консенсус. Затова, когато изразиш позицията си, попитай дали си разбрана. Трябва да се увериш, че другият човек е следил мисълта ти. „Просто попитай дали това, което казваш, звучи смислено и за твоя събеседник. Ако отговорът е положителен, тогава продължи разговора. Но ако е отрицателен, опитай се да дадеш примери от реалния живот, които са свързани пряко с опита и на двама ви“, съветва Брандолини. Да превеждаш такива комплексни идеи на разговорен език, е важно. Просто се увери, че примерите, които даваш, не са обвинителни или засрамващи за другия човек.

Освен ако не искаш напълно да изрежеш този човек от живота си, трябва да подчертаеш защо изобщо водиш този разговор с него. „Много често хората искат да изразят как се чувстват, но забравят да кажат, че целият разговор не е с цел да се хвърлят обвинения. Важно е да се спомене, че ти пука за тези отношения и че искаш да ги съхраниш. Трябва да се допитваш и до другия човек относно неговите чувства“, казва Брандолини. Често тези дискусии се зараждат, защото единият или дори двамата участващи в отношенията се чувстват раздалечени. Така че е важно да напомниш на събеседника си, че го обичаш. Това прави разговора по-лесен за понасяне, дори и да се изказват тежки истини. Така не се опитваш да изрежеш човека, а да поправиш нещата.

Всеки носи своя емоционален багаж в разговорите, но когато имате взаимно желание, можете да разпознавате този багаж едни в други и да проявите емпатия. Така ти и другият човек ще носите товара заедно. Задавай въпроси, интересувай се от опита на приятелите си и имай готовност да говориш с тях за начините, по които можете да имате отношения, удовлетворяващи и двете страни. „Тогава става магията“, казва Франсис. „Така нуждите и чувствата на другия човек се усещат също толкова важни, колкото и твоите. Вие сте отбор“, казва Брандолини. Напомняй си да не изместваш фокуса от общото благо към себе си, когато разговорът стане напечен. Това е другият начин, по който можеш да опиташ да не си дефанзивна и да се затваряш в разговора.

„Когато някой се опитва да ти сподели нещо, трябва да се въздържиш за малко от осъждане и просто да изслушаш човека и да се ангажираш с опита му“, казва Брандолини. Това не е начин за разрешаване на проблеми, това значи просто да слушаш и е важно. „Такава е работата на терапевта“, добавя д-р Голд. Да остави пространство за споделяне на твоя личен опит. Важно е да има кой да те чуе и разбере, без да се опитва да се намесва в живота ти.