Силната менструална болка често се приема като нещо, което жената просто трябва да изтърпи. Когато всеки месец болката налага прием на обезболяващи, отсъствие от работа или училище или отказ от ежедневни занимания, тя обаче не бива автоматично да се определя като „нормална част от цикъла“. Именно подобно подценяване на симптомите е една от причините ендометриозата да остава неразпозната с години.
Състоянието засяга приблизително 10% от жените в репродуктивна възраст в световен мащаб, или около 190 милиона души [1]. Симптомите могат да бъдат много различни – от болезнена менструация и хронична тазова болка до дискомфорт при секс, проблеми с червата и затруднения при забременяване.
Познаването на тези сигнали е важно, защото ранното им обсъждане с гинеколог може да съкрати пътя до правилната диагноза, посочват специалистите от Galen.bg.
Какво представлява ендометриозата и защо често остава неразпозната?
Ендометриозата е хронично заболяване, при което тъкан, подобна на ендометриума – лигавицата, покриваща вътрешността на матката – се развива извън маточната кухина [1].
Най-често измененията се откриват в областта на таза – например около яйчниците, маточните тръби и перитонеума. При някои жени могат да бъдат засегнати червата, пикочният мехур или други структури, а по-рядко ендометриозни огнища се срещат извън таза [1].
Тъканта е свързана с хронично възпаление и може да доведе до образуване на сраствания и белези. При яйчниците могат да се развият характерни кисти, наречени ендометриоми.
Точната причина за ендометриозата все още не е напълно изяснена. Изследват се комбинации от хормонални, генетични, имунологични и други фактори. Наличието на близък роднина с ендометриоза увеличава вероятността за развитие на състоянието .
Защо диагнозата може да отнеме години?
Един от големите проблеми при ендометриозата е, че симптомите ѝ се припокриват с много други състояния.
Тазовата болка например може да бъде свързана с проблеми на отделителната или храносмилателната система, инфекции, синдром на раздразненото черво или други гинекологични заболявания. Подуването и промените в изхожданията също лесно могат да бъдат приписани само на храненето или на чувствителен стомах.
Не всички жени имат и еднакви симптоми.
При една жена водещ проблем може да бъде силната менструална болка, при друга – болезненият полов контакт, а при трета ендометриозата да бъде открита едва при изследвания за инфертилитет. Съществуват и жени с ендометриоза, които имат малко или никакви симптоми [1].
Световната здравна организация посочва, че времето до поставяне на диагнозата в различните условия може да бъде между 4 и 12 години [1]. Голямо проучване от 2025 г., включващо близо 7000 пациентки във Франция, установява средно забавяне от около 10 години между началото на симптомите и диагнозата [3].
Една от причините е нормализирането на менструалната болка.
Изречения като „цикълът винаги боли“, „така е при всички жени“ или „ще мине след раждане“ могат да доведат до отлагане на лекарската консултация. Болката по време на менструация е често срещана, но когато е толкова силна, че системно нарушава ежедневните дейности и качеството на живот, тя трябва да бъде оценена .
Силата на болката невинаги показва колко е напреднало заболяването
Важно е и друго широко разпространено погрешно схващане – че силната болка задължително означава тежка ендометриоза, а по-слабата болка изключва сериозно заболяване.
Това не е надежден ориентир.
Интензивността на симптомите не винаги съответства на количеството или разпространението на видимите ендометриозни изменения. Затова лечението трябва да се съобразява не само със стадия на заболяването, а и със симптомите, плановете за бременност и индивидуалните приоритети на жената .
Кои са симптомите, които жените не бива да пренебрегват?
Ендометриозата може да се проявява както с циклични симптоми, свързани с менструацията, така и с оплаквания, които присъстват през други части от месеца.
Най-разпознаваемият симптом е болезнената менструация, но далеч не е единственият.
Много силна болка по време на менструация
Спазмите през първите дни на цикъла са познати на много жени. Причина за по-задълбочена оценка е болката, която е необичайно силна и редовно пречи на нормалния живот.
Това може да означава, че жената:
- пропуска работа, училище или университет;
- не може да извършва обичайните си дейности;
- прекарва часове в леглото заради болката;
- редовно се нуждае от обезболяващи;
- се събужда от болка;
- планира целия си график около менструацията.
NICE препоръчва да се мисли за ендометриоза именно при менструална болка, която влияе върху ежедневните дейности и качеството на живот .
Болка в таза и извън менструацията
При ендометриоза болката невинаги изчезва след края на цикъла.
Възможно е да има постоянна или периодична тазова болка през целия месец. Понякога тя се усеща ниско в таза и кръста, а друг път жената я описва по-общо като дискомфорт или болки в корема.
Именно неспецифичният характер на този симптом може да забави диагнозата. Коремната болка има множество възможни причини и ендометриозата е само една от тях.
Затова е полезно да се наблюдава има ли връзка между оплакванията и менструалния цикъл и дали се повтарят по сходен начин всеки месец.
Болка по време или след сексуален контакт
Дълбоката болка по време или след полов акт е друг симптом, който жените понякога премълчават от неудобство или приемат като индивидуална особеност.
При наличие на ендометриоза тя може да бъде свързана с разположението на измененията в таза и възпалението около засегнатите структури.
NICE включва дълбоката болка по време или след сексуален контакт сред симптомите, при които трябва да се подозира ендометриоза .
Това не означава, че всяка болезненост по време на секс се дължи на заболяването. Причините могат да бъдат много, но повтарящият се проблем заслужава обсъждане с гинеколог.
Болезнено изхождане
Ендометриозата може да предизвиква и симптоми, които лесно се приемат за проблем на храносмилателната система.
Сред тях са:
- болка при изхождане;
- подуване;
- запек или диария;
- гадене;
- циклично влошаване на чревните оплаквания.
Особено важен ориентир е връзката с менструацията. Болезненото изхождане и други стомашно-чревни симптоми, които системно се влошават около цикъла, са сред сигналите, посочени в клиничните препоръки [2, 4].
Не е необичайно жена с подобни симптоми първоначално да смята, че причината е единствено хранителен проблем или синдром на раздразненото черво.
Болка при уриниране
По-рядко заболяването може да е свързано с отделителната система.
Болка при уриниране, която се появява или се усилва около менструацията, трябва да бъде споделена с лекар. Сред по-необичайните признаци е и цикличното наличие на кръв в урината [2, 4].
Подобни симптоми могат да имат и други причини, включително инфекции на пикочните пътища, поради което самодиагностиката не е подходяща.
Обилна менструация
При част от жените ендометриозата е придружена от по-обилно менструално кървене [1]. Това има значение не само за комфорта. Продължителната по-голяма кръвозагуба може да допринесе за недостиг на желязо и анемия. В резултат могат да се появят умора, слабост, задух при натоварване, сърцебиене или по-трудна концентрация. Обилното кървене може да има много други причини и само по себе си не доказва ендометриоза.
Постоянна умора
Умората често остава на заден план, защото е неспецифичен симптом.
При ендометриоза тя може да бъде свързана с хроничната болка, нарушенията на съня, възпалителните процеси, обилното кървене и психологическото натоварване, което носи продължителното заболяване [1].
Европейското дружество по човешка репродукция и ембриология включва умората сред симптомите, които лекарите трябва да имат предвид при оценка за ендометриоза [4].
Трудности при забременяване
Ендометриозата е свързана с по-висок риск от проблеми с фертилитета.
При някои жени именно трудностите при опитите за бременност са причината да започнат по-задълбочени изследвания.
Връзката е сложна. Ендометриозата може да бъде свързана с възпаление, сраствания, промени в анатомията на таза и засягане на яйчниците или маточните тръби. Това обаче не означава, че жена с ендометриоза задължително ще има проблеми със забременяването.
Систематичен преглед от 2024 г. показва, че ендометриозата се открива често при пациентки, при които първоначалните изследвания не установяват друга ясна причина за инфертилитет [5].
Какви са възможностите за диагностика и облекчаване на оплакванията?
Няма един симптом или кръвен тест, който самостоятелно и във всички случаи да потвърждава или изключва ендометриоза.
Диагностичният процес обикновено започва с подробен разговор за симптомите.
Лекарят може да попита:
- кога е започнала болката;
- има ли връзка с менструацията;
- колко силна е;
- пречи ли на ежедневните дейности;
- има ли болка при сексуален контакт;
- има ли чревни или уринарни симптоми;
- какъв е характерът на менструалното кървене;
- има ли проблеми със забременяването;
- има ли други случаи на ендометриоза в семейството.
Воденето на дневник на болката и симптомите може да бъде полезно, защото помага да се открият повтарящи се модели в различните фази на цикъла .
Каква е ролята на ехографското изследване?
Според актуализираните препоръки на NICE от 2024 г. при съмнение за ендометриоза трябва да се предложи трансвагинално ултразвуково изследване .
То може да помогне за откриването на яйчникови ендометриоми, дълбока ендометриоза и други възможни причини за симптомите.
Но има една много важна особеност:
нормалният ехографски резултат не изключва ендометриоза .
Някои повърхностни ендометриозни изменения могат да не се визуализират при стандартно образно изследване. Затова при характерни и продължаващи симптоми медицинската оценка не трябва да приключва единствено защото ехографията е нормална.
При определени случаи може да се използва и магнитнорезонансна томография, особено когато се подозира по-дълбока или по-сложно разположена ендометриоза.
Необходима ли е операция, за да се постави диагноза?
В миналото диагностичната лапароскопия често се е разглеждала като задължителна стъпка за окончателното доказване на ендометриозата.
Съвременните препоръки са по-различни.
Комбинацията от характерни симптоми и подходящи образни изследвания може да бъде достатъчна, за да се започне лечение при част от пациентките, без предварително да се извършва операция [1, 4].
Лапароскопията продължава да има важна диагностична и терапевтична роля, но необходимостта от нея се преценява индивидуално.
Как се облекчава болката?
Няма едно лечение, което да е най-подходящо за всички жени.
Изборът зависи от тежестта на симптомите, възрастта, плановете за бременност, местоположението на измененията, предишното лечение и личните предпочитания.
При болка могат да се използват обезболяващи средства. NICE посочва парацетамол и нестероидни противовъзпалителни средства като възможна първа стъпка за кратък пробен период при ендометриоза-свързана болка .
Продължителният или чест прием на обезболяващи обаче не трябва да се предприема безконтролно, тъй като тези лекарства също могат да имат нежелани реакции.
Каква е ролята на хормоналното лечение?
Хормоналната терапия е сред основните възможности за контрол на симптомите при жени, които в момента не планират бременност.
В зависимост от конкретния случай могат да бъдат използвани:
- комбинирани хормонални контрацептиви;
- прогестинови препарати;
- определени хормонални вътрематочни системи;
- GnRH агонисти или антагонисти;
- други хормонални терапии при подбрани пациентки.
Целта е да се потиснат процесите, които поддържат активността на ендометриозните изменения, и така да се намали болката.
Съвременен обзор на клиничните данни показва, че хормоналните терапии могат значимо да намалят болката при много пациентки, но не действат еднакво добре при всички и симптомите могат да се върнат след прекратяване на лечението [6].
Хормоналната терапия контролира заболяването, но не представлява окончателно излекуване.
Кога се обсъжда операция?
Хирургично лечение може да бъде обсъдено, когато медикаментозната терапия не помага достатъчно, не е подходяща, има определени анатомични изменения или съществуват други медицински показания.
При лапароскопска операция могат да бъдат премахнати или третирани ендометриозни огнища, ендометриоми и сраствания.
Решението трябва да бъде индивидуално, особено когато са засегнати яйчниците и жената планира бъдеща бременност. В подобни случаи се оценява не само потенциалното облекчаване на симптомите, но и възможният ефект върху яйчниковия резерв и фертилитета .
И операцията не гарантира, че заболяването никога няма да се прояви отново.
Какво място имат движението, физиотерапията и начинът на живот?
Здравословният начин на живот не може да премахне ендометриозните изменения, но може да бъде част от по-широкия подход към хроничната болка и качеството на живот.
При някои жени се включва физиотерапия на тазовото дъно, особено когато хроничната болка е довела до продължително напрежение и нарушена функция на мускулатурата. Мултидисциплинарният подход може да включва още специалист по лечение на болката и психологическа подкрепа [1].
Редовното умерено движение, достатъчният сън и индивидуално поносимият хранителен режим са разумни общи мерки за здравето, но не трябва да бъдат представяни като лечение, което премахва ендометриозата.
Подобна предпазливост е необходима и при хранителните добавки и билковите средства. NICE отбелязва, че наличните доказателства не подкрепят използването на традиционни китайски билкови лекарства или хранителни добавки като лечение на ендометриоза .
Кога е време да посетим гинеколог?
Добре е да се потърси медицинска оценка, когато:
- болката по време на менструация пречи на нормалното ежедневие;
- обезболяващите вече не осигуряват достатъчно облекчение;
- има повтаряща се тазова болка и между менструациите;
- половият контакт редовно е болезнен;
- има циклична болка при изхождане или уриниране;
- симптомите постепенно се засилват;
- менструацията е необичайно обилна;
- има трудности при забременяване;
- близка роднина е диагностицирана с ендометриоза.
Нито един от тези признаци сам по себе си доказва заболяването. Те са причина симптомите да бъдат обсъдени и при необходимост да се извършат допълнителни изследвания.
Особено важно е жените да не приемат силната менструална болка като нещо, което задължително трябва да търпят. Ендометриозата е хронично заболяване, за което все още няма окончателно лечение, но съществуват различни подходи за контрол на болката, ограничаване на други симптоми и подпомагане на фертилитета [1].
Колкото по-точно жената може да опише кога се появяват оплакванията и как влияят върху живота ѝ, толкова по-полезна може да бъде консултацията. Воденето на календар на цикъла и симптомите също улеснява този процес.
Силната болка не трябва да бъде нормализирана само защото се появява всеки месец. Когато симптомите пречат на съня, работата, интимния живот или ежедневните дейности, има основание да се потърси причината, подчертават специалистите от Galen.bg.
Източници
[1] World Health Organization. Endometriosis. Fact sheet. Updated 15 October 2025 WHO – Endometriosis
National Institute for Health and Care Excellence (NICE). Endometriosis: diagnosis and management. NICE Guideline NG73. Updated November 2024 NICE – Endometriosis: diagnosis and management
[3] Endometriosis Diagnostic Delay and Its Correlates: Results from the ComPaRe-Endometriosis Cohort. PubMed PMID: 40999898 PubMed – PMID 40999898
[4] European Society of Human Reproduction and Embryology (ESHRE). ESHRE Guideline: Endometriosis. 2022 ESHRE – Endometriosis Guideline 2022
[5] Van Gestel H, Bafort C, Meuleman C, Tomassetti C, Vanhie A. The prevalence of endometriosis in unexplained infertility: a systematic review. Reproductive BioMedicine Online. 2024;49(3):103848 PubMed – PMID 38943813
[6] Endometriosis: A Review. PubMed PMID: 40323608. PubMed – PMID 40323608
