от 
Това лято несъмнено ще бъде музикално, а Sofia Live Festival ще се погрижи в периода между 27 и 29 юни да създадем невероятни спомени. Massive Attack, британският певец Джеймс Бей, беларуската постпънк банда Молчат Дома и Shame (специално за британската постпънк сцена), Michael Kiwanuka са част от имената, които ще радват българската публика.
Джеймс Бей идва за пръв път в България, а преди да стъпи на родната земя, си поговори с Cosmopolitan за музикалния му път и опит.
Кога осъзна, че музиката е твоят път?
Мисля, че бях доста малък, когато се влюбих в жаждата да пиша музика, да бъда изпълнител и с това да изкарвам прехраната си. Имах лукса да инвестирам цялото си време и енергия в тези дейности. А това ме накара да обичам тези неща още повече. Затова, когато стигнах 18-годишна възраст, в която вече започваш да мислиш какво искаш, каква да бъде „истинската ти работа“, вече бях доста напреднал в своя път, надявайки се да пиша, да записвам, да ходя по турнета и музиката да бъде моята работа.
Как мислиш, че се е променила музиката през последното десетилетие, след като пусна първия си сингъл „Hold Back the River“?
Музиката винаги се променя. Става по-малко затворена през цялото време – все повече хора са приемани, заради това, че слушат множество жанрове наведнъж. В същото време музиката се затваря по други начини. Много по-трудно и скъпо е за 95% от артистите да ходят по турнета, откакто аз стартирах кариерата си. Дори и да започваш сега, да го правиш без финансовата помощ на лейбъл, или дори с тази подкрепа, всичко струва много повече, а самата музика се цени по-малко. Светът е труден за музикантите в момента, особено ако сега стартираш. Чувствам се изключително щастлив, че стигнах дотук. Имам голям късмет да съм в позицията да съм на турне и да работя с капацитета, с който го правя в момента. Това, разбира се, ми е коствало невъобразимо много работа.
Къде те намира музата? Какво те кара да пишеш музика, която докосва хората на толкова много нива, както правят твоите песни?
Музиката ме намира в новите хора, които срещам, както и в това как се развиват най-старите ми отношения. Хора, човешки интеракции, борби, връзки – те винаги са ме вдъхновявали да пиша. Да посрещам своето приключение чрез тези неща е нещо, което намирам за изключително трудно. Затова да пиша за тях е един от начините да обработвам и навигирам емоциите, които идват с всички тези отношения.
Какво беше чувството да подгряваш за Тейлър Суифт за турнето ѝ „1989“?
Това се случи преди 11 години. Беше много вълнуващо, защото беше огромно, световноизвестно турне. Тейлър беше същински професионалист и беше чудесно да работя с нея. Тя беше добър домакин. Определено тя е вдъхновение за мен и много други артисти и музиканти. Да гледам шоуто ѝ ме подтикна да си поставям по-големи цели и да продължа да правя музика.
Опиши ми най-хубавата и най-лошата част от това да бъдеш музикант.
Най-хубавата част е това да споделяш нова музика. Получаваш възнаграждението и успокоението на това, че продуктът е записан и всички могат да го чуят. Най-лошата част са тревожността и страхът, когато всичко е готово и хората ще го слушат. Друга любима част за мен са просто турнетата и това да изпълнявам на живо. Няма нищо толкова невероятно.
Кой е артистът, с когото искаш да колаболираш в момента?
Тъкмо записах песен с Шерил Кроу и имам привилегията да я наричам свой приятел. Тя е огромно вдъхновение за мен и е абсолютна легенда. Икона. И въпреки че вече сме записали и пуснали песента си, отговорът на този въпрос все още си остава Шерил!
Интересно ми е кой албум не можеш да спреш да слушаш в момента?
Изслушах „Ho Height“ на Блейк Милс. Слушах го четири часа без спирка, докато работех върху картина в хотелската си стая, по време на турне, няколко дни преди това интервю. Обожавам тази музика.
Разкажи ми за любимото си изпълнение в кариерата си.
Чувствам се много привилегирован да мога да кажа, че ми е невъзможно да отговоря на този въпрос. Правил съм толкова различни и важни концерти през последните 12 години, в които съм бил на турнета. Имам много изпълнения, сред които да избирам. Скорошно такова беше, когато разпродадох Уембли арена в Лондон. Това беше първият път, в който бях хедлайнер на британска арена и смятам, че наистина направих добро шоу. Не можех да повярвам, че всички тези хора (10,000 души) бяха дошли да ме чуят!
Ако можеш да дадеш съвет на музикантите, които започват своя път сега, какъв би бил?
Това е добър въпрос, но винаги е труден за отговаряне. Всеки музикант, който има големия късмет да успява да поддържа кариерата си в музикалната индустрия, е трябвало да работи страшно усилено по толкова различни начини, въпреки получения късмет по пътя. А това е така, за да затвърди позицията си. Аз бих казал следното: „Бъди готов да се трудиш повече, отколкото можеш да си представиш и бъди готов да опиташ всичко.“ Отвореният ум наистина помага в много моменти по пътя. Трябва да останеш гладен, защото никой няма да иска музиката ти, ако ти не я искаш. Трябва да обичаш работата си безусловно. Поне това съм открил в собствения си опит.
