Дж. К. Роулинг: бях жертва на домашно насилие

Роулинг посочва пет причини, а последната от тях се оказва много лична – писателката на книгите за Хари Потър за пръв път говори за сексуалното насилие и трудния си първи брак, които е преживяла.

„Вече повече от 20 години водя живот на обществена личност, но никога не съм споделяла публично, че съм била жертва на домашно и сексуално насилие. Мълчах си не заради срама, че всичко това ми се е случило, а защото от спомените боли. Чувствам се отговорна и към дъщеря си, която също е част от историята. Наскоро я попитах за мнението й и тя подкрепи решението ми да говоря публично. С известни затруднения успях да преживея жестокия си първи брак, но сега съм омъжена за много добър човек. Белезите оставени от насилието обаче, не изчезват. Постоянната ми нервност е нашата семейна шега“ – пише Доан.

Първият съпруг на Роулинг бил португалският журналист Джордж Арантес, който е употребявал наркотици. Двамата се женят през октомври 1992 г. и се разделят след 13 месеца, а три месеца преди раздялата, Джоан за първи път става майка. През 2000 г. Арантес признава, че е удрял Джоан, когато тя най-накрая го напуска с бебе в ръце.

През декември 2001 г. Роулинг се омъжва за анестезиолога Нийл Майкъл Мъри, с когото все още живее и има щастлив брак. Двойката се радва на две деца – сина си Дейвид и дъщеря си Макензи.

В своето есе писателката подчертава, че иска транссексуалните хора да живеят в безопасност, но в същото време и другите жени и момичета да не бъдат лишени от защита и сигурност.

„Когато отворите вратите на тоалетните и съблекалните на всеки мъж, който вярва или чувства, че е жена, вие отваряте вратата на всички мъже, които искат да влязат вътре. Това е проста истина…"

"Поразена от безмилостните атаки на трансактивисти в социалните мрежи, прекарах по-голямата част от деня в тежки мисли, тъй като спомените за сексуалното насилие, преживяно на 20 години, се върнаха. Реагирах на унизителните думи, изречени по адрес на жените. Говорих за важността на половата принадлежност и все още плащам за това. Бях обвинена в трансфобия... огромен брой жени с право се страхуват от трансактивистите. Знам това, защото чух много истории от първа ръка. Те се страхуват от загуба на работа, тормоз и насилие..." – пише Джоан.

Роулинг признава, че следи дискусиите за проблемите на половата идентичност, които съществуват от няколко години и затова може да цитира мненията на лекари и изследователи. Позовавайки се на тях, писателката отбелязва, че преди десет години в по-голямата си част мъжете са направили преход на пола. А сега има увеличение на броя на преходите сред жените и увеличаване на броя на хората, които съжаляват за отказа от първоначалния си пол и се стремят да се върнат към него. Роулинг споменава в есето, че американска лекарка и учен Лиса Литман, отбелязва, че влиянието на социалните мрежи и онлайн общностите върху растежа на половата дисфория сред младите хора расте.

„Колкото повече чета разказите на хората за тяхната полова дисфория, толкова по-често си задавам въпроса: мога ли 30 години по-късно да се опитам да направя преход на пола? Изкушението да избягаме от женствеността беше огромно. Като тийнейджър имах обсесивно-компулсивно разстройство и ако тогава не бях намерила общност, която да подкрепя прехода ми, много добре бих се превърнала в сина, който баща ми искаше толкова много" – пише Роулинг.

Джоан обяснива, че не напразно споменава миналото си в есе, защото всеки човек има своите трудни момнети и преживявания, които оформят страховете, интересите и мненията.

"Никога не забравям тази вътрешна сложност, когато създавам измислен персонаж и със сигурност никога не го забравям, когато става въпрос за транссексуални хора. Моля само за съпричастност и разбиране, която да се разпростре върху милионите жени, чието единствено престъпление е, че искат мнението им да бъде изслушано, без заплахи и обиди" – завършва Джоан.