Да си го купя или да спестя пари? Това е въпросът

Как се променя културата на потребление в стресови ситуации? Поспорихме, поговорихме и решихме да въведем яснота по темата.

от

© iStock

Само преди няколко дни в редакцията на Cosmo се разгоря истинска дискусия, чиято тема беше шопингът по време на криза. Дискусията раздели всички присъстващи на два лагера. Първите с невиждан ентусиазъм хукват по магазините, изкупувайки буквално всичко по пътя си. Но другите, напротив, са влезли в икономичен режим на максимум и са отложили списъка с желания за по-добри времена.

В тази двусмислена ситуация решихме да се справим с противоречието и да си изясним, а и на теб защо някои хора предпочитат да спестяват, докато други сякаш мечтаят да се отърват от парите. Как всъщност културата на потребление се променя в критични ситуации?

via GIPHY

Да чуем мнението на психолога

В критични ситуации хората наистина се държат различно: някои се запасяват с всичко, което им дойде наум, докато други, напротив, предпочитат да не харчат пари точно в такъв момент. Въпреки това, колкото и да е странно, и първият, и вторият сценарии на поведение са същността на един и същ умствен процес – натрупване. Просто в първия случай човек трупа вещи, а във втория – пари.

Режимът на натрупване се включва благодарение на инстинкта за самосъхранение, който рязко ескалира в критични моменти. А в основата на регулирането на инстинкта за самосъхранение е безпокойството и страхът от заплаха за безопасността и живота, т.е. страхът от смъртта.

Периодът на всяка криза е период на несигурност. Несигурността изправя човек пред чувството за собствена безпомощност – едно от най-трудните преживявания. Това чувство несъзнателно връща възрастния към преживяванията на неговата безпомощност в миналото, когато цялата власт и сила са в ръцете на възрастните, а детето е зависимо и подчинено на тяхната воля. Желанието за контрол (в психоанализата е "всемогъщ контрол") е обратната страна на безпомощността, а контролът при покупките (или съзнателното им избягване) е просто възможност да се справим с нея.

„Не мога да контролирам какво се случва наоколо, но мога да контролирам това, което правя сам“, така работи психиката в опростена форма в кризисни, „безпомощни“ периоди. Жизненоважно е човек да чувства, че е автономен и може да влияе на действията си. В този смисъл наистина премерените покупки помагат за стабилизиране на чувството за автономност.

Каква шопинг маниачка си?

Вижте повече

Каква шопинг маниачка си?

Пристрастена ли си към етикетите или би носила всичко, до което можеш да се докопаш?

© iStock

Да вземем обаче една честа ситуация на хаотично потребление, при която човек купува всичко подред, без да осъзнава и обмисля покупките си. Пазаруването е не в името на нещата, а в името на самото действие – да се купи. Тоест, за да усетиш бързо разреждането на вътрешно пренапрежение, което провокира безпокойство. Натрапчивото пазаруване е точно такъв случай. Както при натрапчивото преяждане, така и при пазаруването, то се прави, за да се задоволи някаква по-дълбока потребност: например от сигурност, грижа, придобиване на чувство за контрол, желание да се угоди, да се насърчи. Първоначално няма за какво да се притесняваш, ако тези истински нужди, първо, са разпознати и второ, могат да бъдат задоволени по други, по-директни начини.

Обратната страна на потребителското поведение по време на криза е прекомерното спестяване от всичко. "Сдържам се от харчене – пазя пари в портфейла си – имам пари." Според психоанализата тази верига ни препраща към връзката между темата за парите и преживяванията на човек на анален етап от неговото развитие (около 1,5 години). Зигмунд Фройд вярва, че в несъзнателната си фантазия детето възприема собствените си изпражнения като своето първо богатство. Научавайки се да ходи на гърне, то контролира естествените си функции, като по този начин контролира основните обекти – майка си и баща си, като или ги дарява със своето богатство, или, точно обратно, запазвайки го вътре в себе си и притежавайки този дар категорично.

Галерия: Как биха изглеждали Дисни принцесите, ако ходят на...

Виж всички снимки

Пазаруването е не в името на нещата, а в името на самото действие – да се купи.
© iStock

По тази аналогия пестенето на пари помага на човек да не се чувства несправедливо лишен от нещо много важно, да остане единственият собственик за това важно за него нещо. Което от своя страна несъзнателно ще засили чувството му за власт, контрол над ситуацията, както и чувството му за самоуважение.

В обикновения живот обаче такава „протективна икономика“ много често води до обратния ефект: човек, който дълго време е сдържал своите импулси за покупка в една област, изведнъж харчи голяма сума пари в друга, често неочаквано за себе си и другите. Причината за този парадокс се крие в неизбежната връзка между процесите на натрупване и разточителство.

Кризите наистина променят икономическото поведение и културата на потребление на хората, тъй като парите са не само средство за обръщение, но и средство за разрешаване на вътрешни конфликти. А при криза тези конфликти по правило се разкриват в най-ярката си светлина.

Как да се излекуваш, ако си шопинг-холичка?

Вижте повече

Как да се излекуваш, ако си шопинг-холичка?

Манията за пазаруване може да стане опасна.