Да се лекуваш с... музика!

Напротив, терапевтите предпочитат пациентите им да импровизират на воля – с гонг, с барабанче, с ксилофон. Често най-фалшивите тонове помагат да се подобри състоянието на болния. При това не е задължително всички пациенти да се опитват да свирят на някакъв инструмент. Понякога е достатъчно само да слушат. Според състоянието на болните се предписва активна или рецептивна музикална терапия – и то нерядко с учудващи резултати.

Звуците отключват несъзнателно протичащи процеси в мозъка ти. Тази област все още се изследва. Едно е сигурно – музиката влияе на дишането, пулса и мускулните рефлекси. Тихите, бавни звуци с проста хармония успокояват електрическите импулси в мозъка. Повечето хора знаят от собствен опит, че високите, бързи звуци с по-сложна структура действат ободряващо. Музиката може да влияе и на концентрацията и творческото мислене. Тя въздейства на онази част на мозъка, за която учените предполагат, че е център на чувствата. Затова сърцето бие по-бързо, на устните се появява усмивка, а понякога дори потичат сълзи. Задейства се и дълготрайната памет. Любимите песни ти напомнят за миналото.

Музиката е в състояние да те освободи от страховете, да облекчи хронични болки и да намали влудяващия шум в ушите. Може да облекчи придвижването на болните от паркинсон и да предотврати епилептични припадъци. При преждевременно родените майчините песни успокояват дишането. Музиката успокоява също и хиперактивните деца. Дори пациенти в кома реагират на звуците.

Музиката въздейства на много основно ниво. Когато комуникацията не е възможна чрез езика, жестовете и мимиката, ритъмът и мелодията все пак стигат до духа. Тогава се говори за „ранен диалог” – в утробата на майката детето чува сърдечния й ритъм, шума на кръвта, дишането и гласа й. Преди още да знае да говори, то се ориентира по звуци и ритми. На такова ранно, невербално ниво на комуникация, хората реагират и в дълбока старост.

При терапията с музика пациентите могат да комуникират и да изразяват вътрешните си изживявания, без да говорят. Това е особено важно за пациенти, преживели инсулт. Подходяща е също така при възрастни, които са с деменция, неспокойни или затворени в себе си. Във все повече старчески домове в Европа терапията с музика се прилага, за да се подобри качеството на живот на обитателите там.

Добри резултати се получават при загуба на способности, които са били съвсем естествени преди. В началото пациентите се обучават на барабан на най-прости ритми. После се опитват да свирят обикновени мелодии на пиано. Така те получават отново контрол над парализираните си ръце и пръсти. Освен това пеят песни, при което упражняват особено внимателно образуването на звуците.

Правени са сравнителни изследвания на две групи пациенти. Едната е с музикална терапия, другата - с обичайната гимнастика и медицинска рехабилитация. Установява се, че упражненията на барабан и пиано постигат значително по-добри резултати от обикновената рехабилитация.

Терапията с музика се прилага вече по-широко – за преодоляване на стреса, за изразяване на скрити чувства. Ако причините са психически, тя предлага добри шансове. При болните от тинитус се използва фактът, че определени области в слуховия център са винаги активни. Чрез външните звуци тези области се „учат” да потискат шума в ушите – успешно в 80% от случаите.

В бъдеще приложението на тази терапия ще бъде още по-широко и при физически проблеми. Но все пак на първо място ще остане терапията на душевни страдания.