от 
Имаш свободна вечер, иска ти се да отидеш на кино, да пиеш хубаво кафе, да разгледаш изложба или просто да се разходиш без посока, но веднага се появява онзи въпрос: „А сама ли да отида?“. Да. Сама. И не, това не означава, че нямаш приятели, че си самотна или че животът ти драматично е влязъл в епизод на тъжен сериал. Понякога да излезеш сама е просто най-лесният начин да направиш нещо, което ти се прави, без да чакаш нечий график, настроение или „ще ти пиша после“.
Соло планът не е план Б
Много често отлагаш хубави неща, защото няма с кого да ги направиш. Не отиваш на онзи филм, защото никой не е свободен. Не пробваш новото място за брънч, защото не искаш да седиш сама. Не се записваш на събитие, защото ти се струва странно да се появиш без компания. Но защо твоето желание трябва да чака нечие одобрение? Соло планът не е резервен вариант. Той е начин да си кажеш: „Искам това и мога да си го позволя.“
Първият път е най-странен
Да излезеш сама може да е леко неловко в началото. Чудиш се къде да гледаш, дали хората те забелязват, дали сервитьорът си мисли нещо, дали изглеждаш прекалено „сама“. Истината е, че повечето хора са твърде заети със себе си, за да анализират твоята маса, билет или чаша кафе. А дори да те забележат – много по-вероятно е да изглеждаш уверена, отколкото странна.
Първият път може да е кино, после кафе, после изложба, след това кратко пътуване, а увереността идва на малки стъпки, не с драматично нахлуване като във филм.
Да си сама не е същото като да си самотна
Има огромна разлика между това да си сама, защото нямаш избор, и това да си сама, защото си избрала собствената си компания. Понякога точно тези моменти ти връщат усещането за себе си. Без чуждо темпо, без компромиси, без „къде искаш да ходим“, „не ми се чака“, „много е далеч“ или „хайде друг път“. Когато излезеш сама, можеш да останеш колкото искаш, да си тръгнеш когато ти омръзне, да ядеш каквото ти се яде и да не обясняваш защо ти се стои още 20 минути на едно и също красиво място.
Малките соло излизания са тренировка по самоувереност
Да седнеш сама в кафене, да си купиш билет за кино или да отидеш на събитие без познат човек до теб може да изглежда като дреболия, но всъщност е доста силен жест. Това е малка тренировка по независимост. Казваш си, че не е нужно винаги да бъдеш придружена, за да имаш право на хубаво преживяване. А най-хубавото е, че колкото по-често го правиш, толкова по-малко странно става. В един момент просто разбираш, че собствената ти компания не е нещо, което трябва да избягваш, а нещо, което можеш да харесваш.
Започни с нещо лесно
Ако идеята да излезеш сама още те притеснява, не започвай с вечеря в препълнен ресторант в събота вечер. Започни с нещо по-леко. Например кафе с книга, разходка в хубав квартал, кино след работа, галерия, маникюр, закуска навън, малък магазин, който отдавна искаш да разгледаш или уъркшоп по нещо, което ти е интересно.
Избери план, в който има какво да правиш, но няма натиск да бъдеш „интересна“ за някого. Телефонът може да е с теб, но нека не бъде спасителна жилетка – понякога е приятно просто да седиш, да гледаш света и да не бързаш да запълниш всяка пауза със скролване.
Ти си достатъчно добра компания
Да излезеш сама не е странно. Странно е да пропускаш живота си, защото чакаш някой друг да има време за него. Не е нужно всяко хубаво преживяване да бъде споделено, за да бъде истинско. Някои моменти са красиви точно защото са само твои – кафето, което си изпила бавно, филмът, който си гледала без да обсъждаш, улицата, по която си вървяла без план. И може би това е най-хубавото в соло излизането – не доказваш нищо на никого. Просто си напомняш, че можеш да бъдеш с хора, можеш да обичаш компанията им, но не си длъжна да чакаш някого, за да си подариш хубав ден или емоция.
Вижте повече
Чувството да полетиш... към себе си
Любовта като цяло е прекрасна, любовта към себе си е необходимост. Откъде започва тя, разказва Елена Михалкова, която се отказа да скочи с парашут, макар дълго...
