Веднъж отворих фурната на първия ден след Коледа и открих, че пащърнакът, който бях приготвила за предния ден, си седеше мирно и кротко вътре на решетката по средата. Един задължителен елемент от моето коледно меню просто бе забравен. И никой не беше забелязал – дори и аз. Но въпреки това си бяхме хапнали чудесно, което ме накара да се замисля: на какво ни учи тази случка?
За мнозина от нас ценните семейни традиции са определящи за коледния дух. Дълго след като празничните тържества отминат, те ни топлят в тъмните зимни дни като уютна прегръдка. Само че коледният сезон освен веселие води със себе си и една лудост под формата на планиране и подготовка – списъци, размяна на съобщения, преговори, надуване на огромния Дядо Коледа, който да сложиш пред вратата на стълбищната площадка. И обикновено лъвският пай от тази лудост се пада само на една двойка прегънати под стреса рамене. Коледата идва с цял вагон очаквания и никой не иска да бъде злодеят, който няма да ги оправдае.
Всяка година консултативната организация Relate отчита рязък скок в запитванията в дните преди празничния сезон. Аманда Мейджър, главен терапевт в Relate, казва: „Не е необичайно цели семейства да идват при нас преди Коледа. Казват ни, че имат куп проблеми, а на всичкото отгоре наближава и Коледа. И искат да знаят как да оцелеят по време на това прекарано заедно време.“
Огромен източник на притеснения за много хора през изминалите няколко години е цената на празника. Ако ти си домакиня на семейната сбирка, може да се чувстваш задължена ти да платиш за всичко. „Всички трябва да затегнем коланите – казва Аманда. – В това няма нищо срамно. Бъди честна. Направи общ коледен чат и попитай предварително с какво всеки може да помогне.“ А помощта може да е под най-различна форма, не само финансова. Може би мразиш да чистиш и подреждаш след готвенето? Колко хубаво би било ти да си починеш малко, докато друг се заеме с това.
Аманда задава един важен въпрос: „Дали съвършенството е истинската цел на упражнението? Дали „окей“ подготвеният празник всъщност не си е окей? Ако твоето ниво на стрес е в нормата, то ще остане такова и за другите.“
СЕМЕЙНАТА ДИНАМИКА
Психотерапевтката Рейчъл Мисиуда (rachaelmisiuda.com) казва, че голямото празнично ядене е метафора за динамиката между членовете на семейството. Всеки идва с очаквания и несъзнателни, но често дълбоко вкоренени сценарии управляват поведението им.
„При повечето семейни взаимодействия има несъзнателни сценарии, които следваме – имаме своята роля вътре в семейството – казва Рейчъл. – Ние можем да бъдем онзи, който винаги създава проблеми, или обратното – миротворецът, или пък онзи, който винаги разочарова останалите. И ставаме толкова добри в следването на тези сценарии, че често не осъзнаваме, че
ги изпълняваме.“
Тийнейджърите взимат мобилните си телефони на масата и така предизвикват скандал,
когато им се каже да ги приберат. Главният готвач на тържеството се чувства изстискан и се обижда, ако не получи заслужено признание за тежкия си труд. Татковците се ядосват, когато двайсет и няколко годишните им отрочета хъркат след нощен запой до обяд в леглото, вместо да се присъединят към семейството при пукването на зората за отваряне на подаръците, както се е правело едно време.
Някои ситуации с потенциала да ескалират могат да бъдат предотвратени и обезопасени. Можем да започнем, като се запитаме дали очакванията са в границите на разумното. „Всичко се крие в комуникацията – казва Рейчъл. – Запитай се дали е възможно да създадеш такава организация, каквато иска даден човек, без това да се превърне в проблем. Ако някой възрастен роднина иска да яде точно в дванайсет на обяд, а ти си планирала да сервираш в три часа, това е потенциален риск за търкания. Покажи, че си взела предвид нуждите им – може би това е моментът да хапнете от коледния сладкиш и месния пай с кафе, като един вид втора закуска малко след единайсет. Или пък всички може да опитат от канапетата, които сестра ти предложи да донесе?“
НАРУШИ СЦЕНАРИЯ
Ако се държиш по начин, който демонстрира, че си се отклонила от нормалния си сценарий на поведение и си взела предвид нечии желания, това ще накара и другите да бъдат по-склонни да постъпят по същия начин. „Сценариите ни са винаги свързани помежду си – обяснява Рейчъл. – Тийнейджърът ти знае „Извадя ли си телефона на масата, мама ще ме овика.“ И ако ти спреш да следваш твоя сценарий, хората наоколо също ще реагират по друг начин.“
Това обаче не означава да отстъпиш от принципите си, които не подлежат на обсъждане. Повечето подрастващи между 12 и 18 години ще са на телефона цял ден, за да изпращат съобщения и да получават новини как приятелите им си прекарват празника. Това е част от коледната забава за тях. Пълна забрана да ползват телефоните си би била екстремно решение, но ако баба им се опитва да води разговор с тях, а те не могат да се откъснат от телефона, за да ѝ отговорят, тогава този телефон разваля нейния празник.
Аманда добавя: „Трябва да попиташ „Каква Коледа искаме всички ние?“ Може вижданията ви да се различават, което е окей, но трябва да определите няколко основни правила, с които всички да са съгласни.“ Те може да включват пълна забрана на телефоните на масата или таймер „не безпокойте“ с предварително уговорено време за социални медии, когато снимките и постовете са разрешени.
Някои критични моменти могат да бъдат предвидени и да се подготвиш за тях, но не всички ситуации трябва да бъдат предотвратявани. Дъщеря ти, която сега се връща след първия си семестър в университета, е преминала през период, променящ из основи живота ѝ. Тя се е пробвала да се държи за първи път като възрастен в ново обкръжение. Прала си е сама дрехите, бюджетирала си е парите и си е организирала графика – и всичко това, без да умре от недохранване. А сега се е прибрала обратно в семейния дом, нетърпелива да получи от всички признание за постигнатото от нея. Само че нищо не се е променило – тук продължават да се държат с нея като с дете.
„Порасналите деца се чувстват като възрастни – обяснява Рейчъл. – Само че ти виждаш как отиват на бар и се притесняваш, че ще пият прекалено много. Ако кажеш „Не можеш да отидеш, цялото семейство ще идва“, това е все едно им казваш „Казвам, че ти давам свободата да правиш избори, но всъщност ти нямам много доверие, че ще направиш правилния избор.“
ДАЙ ПЪТ НА ПРОМЕНИТЕ
Един от най-любимите ми коледни спомени е от времето, когато двамата ми сина още не бяха станали тийнейджъри. Бяхме се преместили в нова къща и имахме място да посрещнем на гости цялото семейство. Аз съм най-голямата от пет деца и семейната сбирка беше шумна и голяма. Решихме да организираме предизвикателство с подаръците: никой нямаше правото да купува нещо ново. Можехме да направим нещо сами, да преподарим, да намерим нещо от благотворителен магазин или да дадем обещание. Очаквах съпротива, но вместо това семейството ми прие с ентусиазъм тази концепция. Всички проявиха страхотно творчество – отварянето на подаръците беше уникално изживяване! Толкова години по-късно все още помня смеха и усещам щастието от простичката радост, която доставихме един на друг.
Рейчъл обяснява защо онзи ден е бил толкова успешен: „Всичко е било ново – казва тя. – Скочили сте в онази Коледа без никакви очаквания. А в това „да започнеш на чисто“ има нещо невероятно освобождаващо. Спри да се страхуваш от „скъсването на сценария“. Традициите са чудесни, защото ни дават твърда основа, но понякога можем буквално да затънем и заседнем в тях.“
Дори да дадеш всичко от себе си, някои гости може и да не са в състояние да се отклонят от предвидимото си поведение. „Понякога хората са решени да подхванат наново стари разпри и е много трудно да се справим с подобна ситуация – казва Аманда. – Може би си заслужава да опиташ да кажеш „Не взимам страна, просто дали да не пропуснем този спор тази година?“.
Рейчъл съветва вместо да се дразниш на поведението на някого от гостите, да се опиташ да проявиш любопитство за възможните причини зад него. „Когато сме любопитни за нещо вместо да го осъждаме, енергията, която го заобикаля, вече е много по-положителна – казва тя. – Прояви съчувствие към причината, поради която съответният човек се държи по съответния начин. Ако приятелката на сина ти е некомуникативна, запитай се защо ли е така. Всеки тип поведение е форма на несъзнателна комуникация. Тя може би е притеснена, защото за първи път ще прекара Коледата със семейството на новото си гадже.“ „Можеш да прекъснеш кръга на поведение и да я предразположиш да не се чувства като чужд човек, като я помолиш да ти помогне с приготовленията – добавя Рейчъл. – Сподели ѝ колко много оценяваш помощта ѝ.“
Така че защо не опиташ да зарежеш всички очаквания и тази Коледа да бъде едно ново начало? Най-вероятно топлите чувства, които изпитваш спрямо празника, са свързани с времето, което прекарваш с близките си хора, а не с дългия списък със задачи, с който си се преборила. Затова внимателно се замисли, преди да инвестираш ценното си време, емоции и пари и вместо това ги похарчи за неща, които е по-вероятно да ти създадат щастливи спомени, които ще топлят душата ти още дълго време, след като коледната украса е обратно прибрана в килера.
