Пак е понеделник. Или вторник. Всъщност няма значение. Дните се сливат. Чувстваш, че животът ти е безкраен низ от едно и също: събуждаш се, работиш, изтощена си, не помниш дали изобщо си яла. Не спиш добре. Задачите се трупат и трупат, а дори в кратките моменти на бягство, не можеш да се насладиш и реално да оставиш мозъка си да си почива.
Не е нормално да не си излизала цял ден да се разходиш. Да не си се насладила на питателна храна. Не е нормално да бъдеш в константен стрес, наваксвайки, догонвайки, преследвайки следващото. Състоянието на бърнаут е комплексно, но забързаното ежедневие сякаш е нормализирало това да бъде толкова често срещано, че другото е лукс, който малко хора могат да си позволят.
Ето как да разпознаеш, че си в състояние на бърнаут, без дори да си разбрала, въпреки че червените флагове са там.
Не можеш да се насладиш на хубавите моменти, докато се случват в настоящия момент
Навън си с приятели и с най-любимите си хора. Отишла си на чакана почивка на място, за което мечтаеш. Вечеряш и пред теб е божествено вкусна храна, която си чакала цял ден. Всяко събитие, за което си се вълнувала преди това, сякаш губи блясъка си, докато се случва. Защо? Защото умът ти е някъде другаде. Не си там, за да попиваш от настоящето, а в мислите си калкулираш какво още трябва да свършиш после, утре, вдругиден…
Адреналинът те поддържа жива…
… а трябва да е енергията. Постоянно убеждаваш себе си, че си супер, защото все пак съумяваш да свършиш ангажиментите си, но истината е, че не се чувстваш добре през цялото това време. Изтощена си, нямаш мотивацията да правиш което и да е от тези неща. Защото това, което те движи, е стресът, напрежението, режимът „survival“, а не истинската енергия, идваща от добър сън, храна и пълноценна почивка.
Гневна си на хората, които имат нужда от теб
Хващаш ли се, че когато някой изиска нещо от теб или те помоли, това те дразни дълбоко и ги виждаш като поредната задача? Не е, защото не ти пука. А защото носиш толкова много емоционален и ментален багаж, че дори малките неща и молби на хората те свръхнапрягат.
Избягваш съобщения, имейли и дребни отговорности
Колкото повече неща „имаш в чинията си“, толкова по-трудно е да отваряш съобщенията си и да се справяш с простички, ежедневни задачи, като това да пуснеш пералнята си, да включиш миялната, да простираш или да си платиш сметките.
Малките решения те задушават
Когато си в бърнаут, идва момент, в който дори най-малкото нещо, като това да трябва да мислиш къде да вечеряте с гаджето, по кой път да минете за изложбата, какво да облечеш, какво да отговориш на съобщението – ти се струват почти невъзможни.
Чувстваш, че животът ти е един безконечен списък със задачи
Всичко е на живот и смърт. Всичко се усеща заменимо в същото време. Събуждаш се. Наваксваш с отговорностите си. Повтаряш на следващия ден. И един ден осъзнаваш, че последната година или две не си от главните присъстващи в своя собствен живот. Толкова сме заети да менажираме и структурираме живота си, че забравяме да го вкусваме като любимата си храна. С други думи – да го живеем. Да бъдем в него.
Кой е моментът, в който ще си кажеш „достатъчно“, и ще счупиш порочния кръг? Не е толкова лесно. Може да имаш нужда от помощ, но първата стъпка е осъзнаването. Следващата е да имаш силното желание да направиш нещо и да не се примириш с това.
Вижте повече
Ще гръмнеш, момиче! Време ти е за почивка
Ако разпознаеш себе си в тези 5 признака: значи имаш неистова нужда от отпуска.
