Борче: изкуството тече по вените му

Запознай се с Борислав Бояджиев, ръководител на бенда в „Гласът на България“.

 

Маестро, музика!

Денят е неделя, 18 февруари, часът: точно 20:00. Петият сезон на музикалното шоу „Гласът на България“, което кара по вените ти да потече музика, започва! А една от движещите сили всичко това да се случва, е Борче. Кое това момче?

Запознай се с Борислав Бояджиев, Музикален директор на „Гласът на България“ .

Той скромен, но силен, крие се от прожекторите на популярността зад музиката, но талантът му не оставя публиката да не го забележи.

Повечето от нас го познават като DJ и покрай редицата му успехи с TEABO, но не са никак малко и тези, които му слагат печата (съвсем правилно и заслужено) на музикант.

Енергичен, идеен, успешен, с чувство за хумор – той е дясната ръка в бенда на „Гласът на България“ и има голяма заслуга участниците да дадат най-доброто от себе си, когато излязат на сцената.

Обграден си отвсякъде с музика – майка ти и баща ти (легендарният, но все така земен основател на ФСБ) са музиканти, брат ти Румен е барабанист и композитор, приятелката ти е музикален педагог, автор си на аранжименти и песни за Графа, Орлин Павлов, Любо Киров, Рафи... Ръководиш бенда на „Гласът на България“? Любопитно ми какъв е животът ти извън музиката?
Животът ми извън музиката е моята половинка Теа и прекрасната ни дъщеря Белослава. Обичам също така кулинарията и гледам във всеки един момент да и се наслаждавам във всяка форма :).

Откога се занимаваш с музика – това ген ли е, възпитание, любов от пръв поглед...?
От петгодишен, а сега съм на 34 г. При мен е и трите. Още от малък майка ми ме водеше на театрални спектакли, концерти, а и имах възможността да си играя с всички инструменти на брат ми. Спомням си, че първия път, когато влязох в репетиционната на ФСБ, имах чувството, че съм Алиса в страната на чудесата, а след време и в студиото на баща ми се почуствах като в храм. Винаги съм изпитвал силен интерес и почит към местата, на които се твори, и никога не съм имал съмнения какъв искам да бъда.

Сигурно си пропял преди да проговориш? Помниш ли първата песен, в която се заслуша като дете. На кого беше? Какво се пееше в нея?
Със сигурност не съм пял, защото и аз, и брат ми в това отношение все едно не сме синове на баща си и пеем доста...неубедително. Предпочитаме да изсвирим нещо, отколкото да го изпеем. Първите песни, които си спомням, бяха в плочи с приказки, в които беше пълно с много красива и богато образна музика. Дядо ни събираше и пускаше тържествено грамофона. Това беше единствения начин да се кротнем за известно време. Този шум в началото на плочата ме връща в едни много вълшебни години.

С баща ти и с брат ти свирили ли сте на една сцена?
Да! Имах честта тази моя мечта да се сбъдне. Както знаете, художникът не рисува картините, за да си ги закачи вкъщи. Така и музикантът не прави музика, която да си слуша сам. Това е и причината вкъщи рядко да се пуска ФСБ. Така и двамата с брат ми сами търсихме начини да слушаме. Спомням си как си представях, че някой ден ще свиря с тях и с годините на развитие всичко, което съм правил, е било с цел някой ден, да докосна хората с нещо мое, така, както тяхната музика е вълнувала мен. През 2000-ата година имах честта да се кача на една сцена с ФСБ. Беше незабравимо. Оттогава заедно с брат ми Румен, Стефан Цеков, Ивайло Звездомиров и Николай Копринков сме гост-музиканти на всеки техен концерт.

Защо според теб българската музика никога не е имала световен пробив? Имаме страхотни таланти. Какво ни липсва?
Моето мнение е, че в България има много талантливи, но не и достатъчно работливи хора. Талант имат и хората, които пеят на полето. Искаме световен пробив, а не говорим езици. Искаме да направим музика, а не слушаме и познаваме достатъчно музика. Искаме музикална кариера, а не знаем къде е „ла“ на пианото. Искаме да намерим издателски компании, а не знаем как да се представим или да напишем имейл. Бягаме и се срамуваме от корените си, склонни сме към чуждопоклонничество и условията, в които се развиваме, ни карат да имитираме вече създаден модел, отколкото да създадем нови правила. За създаването на нови правила се иска едно покрито самочувствие, което се постига с културна политика, изграждане на бранш и висок критерий на публиката, каквито у нас за съжаление няма. За да пробиеш, трябва да усещаш, че зад теб има някой, който иска да успееш, и ще ти държи колелото, тичайки (така както баща на дъщеря си, докато не види, че няма да паднеш, ако го пусне. Няма честно успял човек в България, който всички да обичат и да служи за пример. Успял ли е, всички си мислят, че е с измама…

Разкажи ми какво дете беше? С брат какви щуротии правехте? Как ви наказваха вашите?
Бяхме доста диви деца. Аз обичах коли, техника, всякакви щуротии и рокендрол, а брат ми книги и класическа музика. Аз му спирах Стравински, за да си пусна „Нирвана“ и беше страшно. Румен-син винаги е мразил да му пипам нещата, аз пък си мислих, че щом той има някаква вещ, значи няма нужда и аз да имам същата, като можем да си я разделим. Със сигурност не им е било лесно на нашите родители. Сега, като ги питам какви деца сме били, се сещат само за хубавите моменти, отмятайки по някой друг бял кичур. Ха-ха-ха.

Не си спомням да са ни наказвали, но имахме до-о-оста сериозни разговори.

Кога, в какви моменти изпитваш несигурност?
Когато не съм си свършил предварително работата както трябва!

А кога си най-уверен в себе си, във възможностите си?
Когато съм си свършил предварително работата както трябва! :)

Свирил си цял сезон в Ибиса. Къде още си свирил по света? Къде публиката е най-емоционална, готина, зареждаща?
Може да се каже, че съм обиколил голяма част от света благодарение на музиката. Участвал съм в интернационални музикални, танцови и циркови проекти, европейски и презокеански турнета, фестивали и определено вярвам, че с друга професия това нямаше да е възможно. Все едно живееш няколко живота накуп.

Публиката е най-емоционална и зареждаща, когато си перфектно подготвен и искрен в посланието си към нея. Публиката е като съвършения организъм. Имаш ли съмнение в това, което правиш, тя ще го надуши веднага и ще я изгубиш. После връщане назад няма!

В личен план какво ти се случва?
Най-значимото! Преди две години станах баща на едно невероятно създание – Белослава. Благодаря на Бог, че избра нас.

Къде и как се виждаш след десетина години?
Виждам се като упорит човек, който ще продължава да обича музиката и да се занимава с нея. Надявам се, като едно творческо ядро, което обединява и спомага за създаване на красиви неща.

Опиши се с песен, музика, картина, книга...
Някъде между Blackbird на Beatles, Talk на Yes, I Hate U на Prince с щипка Poundcake на Van Halen! Т.е. невъзможно е или ще отнеме много време.

Обяснявал ли си се в любов с музика? С кое парче?
По душа бих правил серенади, но с барабани е малко странно. Пея на дъщеря ми. Дано не и повлияе лошо.

На какви места обичаш да си почиваш и как, все пак около теб е доста шумно – и в семейството и на работа?
Обичам да си почивам близо до морето, тогава, когато там няма друг освен семейството ми. Въпреки това си нося гумено барабанче и палки.

Какво е да си син на Румен Бояджиев? Това със сигурност носи своите позитиви, но и не малко спънки...
Нося една допълнителна отговорност за нещата, които правя, защото виждам как хората очакват да прецакам нещо и щастливо да размахат пръст казвайки „ето, видяхте ли“. Въпреки това позитивите са повече от негативите. Макар и навсякъде да ме гони „титлата“ синчето, това което продължавам да мога да обменям с баща ми в професионален и личен план, не го заменям за нищо! Ако ставаш или не ставаш рано или късно ти проличава пък и аз не си спомням той да е излизал на сцената вместо мен. Ха-ха-ха.

С какво са свързани мечтите ти, плановете, желанията?
Мечтите и желанията ми са свързани с това България и българите да се отърсят от целия потрес в който израснах, и да хванем една посока, в която приживе да оставя щастливо децата си там, където им е мястото! Пътувал съм много и съм видял, че навсякъде другаде си на гости!

Ако можеше да се пренесеш (с вълшебство :)))) на друго място, по друго време – кое и къде щеше да е това?
По царско време в България или по време на Motown в Америка.

Ако дойдем неканени у вас, как ще те заварим: какво правиш вечер?
Всички са добре дошли вкъщи! Както брат ми твърди, че сме били царете на приемите, вкъщи е като в хан. Все ще се намери какво да си сипем и какво да хапнем. Вечерите са доста интензивни и изискват сериозно родителско внимание, защото преобладава тичане и скачане по диваните, както и „злоупотреба“ с налични множество музикални инструменти от страна на Белослава. Между 21:30-22:15 има уморителна гонитба и борба за обличане на пижама, която обикновено водим мокри отгоре до долу след баня. За баланс има постоянно хъркащ английски булдог на име Бъгси. Телевизорът гърми с бебешки програми, а ние припяваме и „принудително“ танцуваме, хванати за ръка :)

Пожелай си нещо. А на участниците в новия сезон на Гласът?
Пожелавам на близките си хора да са здрави и щастливи. Само тогава и аз съм!

На участниците в новия сезон на „Гласът на България“ пожелавам да са смели, креативни и работливи. Ние сме там, за да им помогнем и да им дадем най-доброто, на което сме способни. И ще го направим! Успех!

♦♦♦

Лесно ли се печелят 50 000 лева?

За участие в шоуто се явиха над 3 000 кандидати от над 10 държави по света

Новият сезон на най-успешното музикално риалити у нас „Гласът на България“ тръгва в ефира на bTV от 18 февруари и ще се излъчва всяка неделя от 20:00 ч.

Петият сезон на музикално риалити се очаква да бъде още по-успешен от миналия и да покаже оспорвана битка за победа не само между певците, но и между треньорите. За втора година в култовите червени столове ще седнат любимците ти Графа, Поли Генова, Камелия и Иван Лечев, които ще влязат в оспорвана битка да намерят новия „глас на България“. След успеха, който пожъна четвъртият сезон, като продуцент bTV заложи на още една успешна формула и покани хип-хоп дуото Павел и Венци Венц за водещи, които да ръководят талантите по пътя към успеха и наградата от 50 000 лв. След успеха на четвърти сезон на „Гласът на България” на предварителните кастинги за сезон 5 се явиха 3 000 кандидати от над 10 държави по света. Най-добрите от тях вече са избрани, така че да отговорят на още по-високите очаквания към предаването. Новият сезон на „Гласът на България“ ще разбие представите на зрителите за музикално шоу – с таланти, качествена музика, хумор и много забавления.