от 
Можем ли да изчерпим всички страхотни неща в живота? Понякога със сигурност се потапяме в меланхоличното самохвалство на това усещане, че сме видели, почувствали и сме се наситили на достатъчно. Че няма нищо ново под слънцето. И дори сме приели за даденост онези простички неща, които са толкова големи в своята простота, вплитайки се в сложния, хаотичен контур на живота.
Моноспектакълът „Всички страхотни неща“ на Владимир Пенев може да се нарече един изключително симпатичен експеримент, боравещ със сложни взаимовръзки, но по много естествен, почти първичен начин. В него Бойко Кръстанов разиграва житейския път на едно момче, жонглирайки с вечните философски теми за самоубийството, смисъла на живота, любовта, себепознанието, скръбта и загубата. През цялото време публиката е активен участник в сценките, което се случва много рядко на българската сцена. Чрез нея Кръстанов кани случайността в отработения сюжет, което прави всяка следваща постановка на спектакъла нова и уникалена. Винаги всичко зависи от хората, които са в залата, от настроението, което се рее из въздуха в конкретния ден, и първичната реакция на човека, провокиран да стане от стола си и сам да очертае ролята си в ситуацията, пречупвайки тези големи теми през своята чувствителност и опит.
„Всички страхотни неща“ борави с крехкостта – на живота, на човешката природа, на конкретния момент, в който хората са ситуирани, отивайки в този ден на театър, с големите и вечно завръщащи се въпроси. Това създава поле за случването на малки (и не чак толкова малки) чудеса на сцената, които обаче могат да те следват дълго, след като излезеш от театъра. Това, което си видял и чул, напомня за себе си, като камъче в обувката, всеки път щом поемеш по ежедневните си задачи. А добрият театър прави именно това – ходи след теб, дори когато играта е приключила.
Ето какво имаше да сподели Бойко Кръстанов пред Cosmopolitan за своя опит с моноспектакъла, който играе от години.
Можеш ли да ми направиш списък с петте ти любими „страхотни неща“?
Не са в определен ред. Няма как да се твърди с категоричност, че паста с морски дарове е по-хубава от „Adolescence“.
1. Паста с морски дарове. 2. Adolescence. 3. Да ми мине сенната хрема. 4. Да пътувам. 5. Да е свършила тренировката.
Ако те помоля да отделиш само едно?
Театърът.
Колко дълъг път си готов да извървиш заради човек, когото обичаш?
Колкото е нужно.
Вървиш ли сега по този път, или чакаш на старта?
Вървя си.
В кой момент от спектакъла „Всички страхотни неща“ емоциите са най-силни при теб?
Обичам резките смени на настроение, които хващат публиката неподготвена. Когато ги водиш към нещо, сякаш ще е смешно, и изведнъж се обръща на 180 градуса. Има няколко такива момента в спектакъла. Когато е смешно преди да престане да е, това ме удря най-силно.
С какви чувства си тръгваш след постановка?
На облекчение най-вече. Понякога с чувство на добре свършена работа. Понякога ми дава смисъл. Понякога ме тормози. Живо изкуство. :)
Кои са най-страхотните неща, които е написала публиката след края на постановката?
О, много са. Адски много. Искам един ден, след като спра да играя постановката, да ги събера всичките и да ги издам в книга, която да е с благотворителна цел. Някаква такава, все още не съвсем ясна идея ми се върти в главата.
Коя е най-голямата ти борба в живота?
Със себе си.
Играеш моноспектакъла от няколко години – порасна ли с него – промени ли се нещо в теб през годините? Какво?
Да, успокоих се. Натрупах опит в по-различно театрално преживяване. Мисля, че представлението има голяма разлика от в началото. Винаги така става в театъра, като мине време, текстът става по-личен, по-осмислен.
Какво ново около теб да очакваме и би ли го определил като „страхотно“?
Наесен ще изкараме нова премиера. Нямам търпение да започнем работа по нея. Сатира, черна комедия, текстът е много хубав. Имам и идеи за след това, но засега толкова ще споделя.
Ако ти предстои да си поемеш „глътка свеж въздух“ – в какво би се състояла тя?
Пътуването ми дава тази глътка свеж въздух и ми помага да започна с нови сили следващото.
Кое те кара да се чувстваш щастлив?
Вярата, че бъдещето ще е по-добро от настоящето. Вълнението от непознатото.
Опиши „страхотният миг на Бойко Кръстанов“…
Следващият.
Не пропускай "Всички страхотни неща" на 4 май в "Топлоцентрала", София.
1. Сладолед.
2. Бой с водни пистолети.
3. Да стоиш буден след часа за лягане и да ти дават да гледаш телевизия.
4. Цветът жълто.
5. Неща на райета.
6. …
Започваш да запълваш списъка и го оставяш на възглавницата ѝ. Знаеш, че го е прочела, защото е поправила всичките ти правописни грешки. Скоро този списък започва да поема своя собствен живот. А главният герой, изигран от Бойко Кръстанов, пораства и опознава себе си през него.
Автори: Дънкан Макмилан и Джони Донахоу
С участието на: Бойко Кръстанов
Режисьор: Владимир Пенев
Превод: Радослав Петкашев
Продължителност: 1 ч 20 м
Кредити на снимките: Кирил Станоев (за МКН) и Кирил Зервенков (за ВСН).
