от 
Тазгодишният български павилион на Венецианското биенале изгражда цяла среда, в която посетителят влиза като участник. Проектът „Федерация на минорните практики“, куриран от Мартина Йорданова, поставя България сред най-интересните и концептуално развити национални участия във Венеция тази година.
Разположен в историческата зала „Тициан“ във Венеция, павилионът събира четири авторки – Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева – които работят с видео, филм, пърформанс и дигитални среди, за да изследват теми като идентичност, дезинформация, екология, труд, технологии и колективна памет.
Основната медия на изложбата е движещият се образ. Четирите филма в павилиона имат различни художествени подходи: от поетични и почти съновиденчески визуални разкази до документални и социално ангажирани наблюдения върху съвременната реалност. Общото между тях е интересът към човека и начина, по който обществото функционира в период на кризи, трансформации и технологични промени.
Особено впечатляваща е работата на Венета Андрова, която живее между София и Берлин и е позната с практиката си, комбинираща CGI, архиви, документални материали и алгоритмични процеси. Нейните филми изследват как технологиите и информационните системи моделират съвременния свят и начина, по който възприемаме реалността. В нейния филм ни става ясно (съвсем практически, но представено и с чувство за хумор) как функционират т.нар. „сайтове гъби“, които подклаждат локалната „пандемия“ на дезинформация и разпространение на идеологии и пропаганда.
Гери Георгиева, която живее и работи в Лондон, внася съвсем различна енергия между попкултура, фолклор и пърформанс. Във Венеция тя представя и пърформънса „Venus III“, в който човешкото тяло се разглежда като нестабилен, постоянно променящ се образ между физическо присъствие и дигитална проекция.
Мария Налбантова насочва вниманието към екологията и връзката между хората и природата. Нейната видео творба „Блатна песен“, заснета в Драгоманското блато, преплита местни истории, екологични процеси и гласовете на женска певческа група от региона. Проектът превръща блатото в символ на възстановяване, памет и грижа.
Райна Тенева приковава вниманието с впечатляващ разказ с филма „Географията е съдба“, който разглежда политическите и социалните измерения на пространството и начина, по който личната и националната идентичност се формират през история, миграция и визуална култура. Във филма авторката се завръща в родния си град Казанлък, за да преоткрие и разкрие една реалност между оръжията и розите – в буквален смисъл, тъй като разглежда как се провеждат розоберите в района, както и процесите във военния завод „Арсенал“ в града, който е център за оръжейната промишленост в България.
Павилионът не се изчерпва само с филмите. Пространството, проектирано от архитектката Катерина Габро, функционира като жива система. Изградено като последователна траектория, то води посетителя през различни състояния между близко минало, спекулативно настояще и възможно бъдеще. В центъра на изложбата е и интерактивната игра KAZANA, създадена от екипа на VAR Lab, под ръководството на Златка Узунова.
Играта обединява четирите филмови свята и позволява на посетителя да влияе върху развитието на средата чрез собствените си избори. Така павилионът превръща публиката в активен участник, хвърляйки перспектива за отговорността на всеки един участник в „изграждането на свят“. Играта изважда процентни статистики, които показват колко от участниците клонят към власт, справедливост, прогрес, регрес и така нататък.
„Федерация на минорните практики“ показва едно различно лице на българската сцена – колективно, експериментално и силно ангажирано със социалните и политическите теми на настоящето. И именно това прави българското участие едно от достойните във Венеция тази година.
