Бих танцувала гола на поляната в дъждовна буря

►►►Правилата за успех на Арни: железни са.

Хората те познават като трето поколение балерина, актриса и майка. Ти как се виждаш през собствените си очи? Коя е Анастасия?

Аз съм човек, търсещ спокойствие и хармония. В работата си, в семейството, в обществото. Премахвам всичко и всички, които ми пречат да постигна тези неща. Нямам време за изличен стрес, нерви, драма... Изкуството не изисква жертви, изкуството изисква търпение, отдаденост, постоянство чрез любов.

В момента с какво се занимаваш? Какво стана с балетната школа „Фарела денс студио“, в която влагахте сили и душата си ти, майка ти и половинката ти Румен?

Истината е, че в момента много хора ме познават като хореограф. Имам удоволствието и привилегията да правя танците за Мюзикъл програмата и да бъда ръководител „Танцова програма“ в Американския колеж, София.

Създадената от нас „ Фарела Денс Студио“ и четирите чудесни години, в които се докосвахме до вдъхновени и истински обичащи изкуството хора, ни накараха да вярваме,че всички имаме нужда от красота и движение, постигнати в приятелска атмосфера. Смея да кажа, че днес нашите клиенти, са наши приятели. Трябваше да направя избор между школата, детето и професията си. Съчетаването беше невъзможно, но споменът и опитът, който придобихме, са несравними.

Спиращи дъха фотографии на балерини по улиците на Ню Йорк: ето ги в галерията долу

С какво бяха свързани мечтите ти като малко момиче?

Мечтаех да съм лекар, адвокат, модел, актриса, певица....не помня още какво  Нямам спомен да съм мечтаела да стана балерина, въпреки че постоянно танцувах. Обувах палците на мама и просто танцувах. Импровизираща, неангажираща, свободна...просто аз и моят танц. Само че се притеснявах, че ще правя само едно нещо, че ще се заробя с балета в залата, а аз имах нужда да се изявявам многостранно, усещах че мога повече. Обичам да изненадвам както себе си, така и околните.

Какво направи, за да „реализираш“ тези изненади?

Следвах своя път, отклонявах се, пак се връщах. Съдбата ми пращаше знаци, аз не винаги ги забелязвах. Рискувах, губех, ставах, падах. Е, за никого не е тайна, че не съм нито лекар или адвокат, за добро или лошо.

„Когато не мога да променя нищо, просто си тръгвам.“

Какви пречки срещна по пътя?

Сблъсках се с хора, които пречеха на личната и професионалната ми реализация. Научих какво е чувството да се доказваш отново и отново. Критики, забележки, сякаш си сам на бойното поле и когато те атакуват, трябва да знаеш – граната ли да хвърлиш, или просто да стреляш, за да оцелееш в изкуствено създадената битка. Но както казах, вече процедирам по друг начин. Освобождавам се от тези пречки. Когато не мога да променя нищо, просто си тръгвам. Не оставам на място, на което не се чувствам оценена.

Снимка: Asenko images, постановка "Чикаго", Държавна опера - Варна

Какво е да си балерина в България? (Знаем, че си спечелила стипендия за чужбина, но все пак си се върнала в страната ни)?

Няма нищо по-хубаво от това да танцуваш на родна сцена. Да, заминах на 18 г. и се върнах на 28. Пътувах, видях, преживях и научих много уроци. Върнах се, защото исках да видя и прегърна родителите си и да ме гледат на Софийска сцена. Исках да говоря родния си език на улицата и вкъщи. Не понасях повече буцата в гърлото на летището, всеки път когато се връщах в чужбина.

Сега на мнение ли си, че си направила правилния избор?

Избрах България, защото така каза сърцето. Тук е моят корен и тук се чувствам у дома. Аз съм потомка на Бачо Киро от страна на майка ми и на Кършовския род – от страна на баща ми. Обичам да се чувствам вкъщи.

А какво е да си майка в България?

Майката си е майка, независимо дали у нас, или навън. Радвам се, че детето говори родния си език и не усеща тази национална дискриминация, която познавам във Франция. Щастлива съм, че детето ми расте тук, въпреки минусите, които всички познаваме.

В едно интервю преди години каза за майчинството: „Не знам какво ме очаква, но се надявам да е по-лесно, отколкото си мисля“. Е, какво се оказа в крайна сметка?

Оказа се по-трудно (хахаха) Детето е дар от Бога и аз съм благодарна, че е здрав, любознателен, палав и страхотен инат...като мен.

А какво те отведе в Smart Cast, откъде научи за тях?

От интернет. Имах нужда от допълнителен доход и се записах за статист, но професионалното око на Йордан и Катя Йосифови промени съдбата ми.

►►►Предопределена ли си за успех? Провери тук

Какво е впечатлението ти от кастинг платформата? Подобно нещо се прави за първи път у нас.

Където и да си, каквото и да правиш се информираш по най-достъпния и лесен начин за даден кастинг. Сам решаваш дали си подходящ за определената роля и дали имаш възможност за снимки. Не чакаш телефонно обаждане и покана. Кандидатираш се и ако те изберат, знаеш с кого ще работиш, какво ще получиш... Просто, лесно и удобно. Пести време, нерви и средства, които губиш в кастинг агенция например. Не чакаш на опашка, не попълваш отново и отново данни. Без поредното презентационно видео, всичко е предоставено на клиента чрез платформата.

Снимка: Asenko images, постановка "Чикаго", Държавна опера - Варна

С какво ти помогнаха за целта, която си си набелязала?

Всичко което съм постигнала в сферата на телевизията и киното е благодарение на Smart Cast и неговия екип. Всички контакти впоследствие, участията ми в реклами, предавания, филми и сбъдването на тази мечта, дължа на тях. Никога няма да намеря думи да им се отблагодаря.

Имало ли е момент в живота ти, в който ти се е искало да се откажеш?

Да, разбира се. Кой не е имал подобни моменти. И го правя. Умея да се отказвам. Когато не виждам смисъл и не се чувствам на място, променям посоката. Не виждам нищо лошо в това, човек да се откаже, ако не вижда смисъл. Смисълът за мен, не винаги е този, който другите следват.

„Когато не виждам смисъл и не се чувствам на място, променям посоката. Не виждам нищо лошо в това, човек да се откаже, ако не вижда смисъл.“

А коя е най-голяма цел, която си си поставяла досега в живота?

Не си поставам цели, аз мечтая. Когато мечтите са реалистични, подплатени с любов и благодарност, те се сбъдват.

Имаш ли си мото, което следваш неотклонно?

Искам – значи мога.

Какво е твоето хоби, на което посвещаваш свободното си време?

Това е чудесна идея. Време е за хоби!

С какво е свързана следваща ти стъпка (балетна или съвсем не)?

Очакват ме вълнуващи хореографски постановки към Американския колеж, Варненска опера и проекти за Пловдив. В личен план мисля да продължавам да давам свободното си време на семейството, които са най-важната част от моя живот.

Какво не би направила дори срещу огромна сума пари?

Не продавам душата си, нито тялото си.

А какви би направила безплатно и без много шум, просто за да си подариш сама на себе си усмивка и удовлетворение?

Ще танцувам гола на поляната в дъждовна буря (хахаха), не не знам наистина.

Твоят съвет към Cosmo момичетата, които се притесняват да преследват смело мечтите си?

Уважаеми читателки на Cosmo! Животът невинаги ще протече така, както си го представяте, защото пътят на всеки е предначертан. Следвайте смело посоката на съдбата си, вярвайте в таланта и уменията си и не позволявайте да бъдете подценявани! Важно е да правим това, което обичаме, да се свързваме с хора, на които вярваме, и да мечтаем, без да се страхуваме!