Тази революция е тиха. Няма забрани, протести по улиците и страх от резултатите. Просто едни вълшебни таблетки се появяват на пазара. И когато противозачатъчното хапче става достъпно във Великобритания през 1961 г., революцията изглежда така: една сутрин опашки от хора се събират пред аптеката в района, за да променят света си.
Но не си мисли, че не е имало никакъв отпор. Разбира се, че той е налице. Религиозни мъже и медицински фигури заявяват, че това ще повлияе негативно на моралните ценности. (Нещо, което винаги се случва, щом жените добият някаква свобода над тялото си.) Но нищо не може да спре жените, решени да поемат контрол над телата си. До 1967 г. вече над 12,5 милиона жени в световен план пият контрацептивно хапче. Резултатите от това носят много позитиви: по-добро здраве, напредване в кариерен план, а и като цяло – автономност върху собствения ти живот. И днес продължаваме да се стремим към това. Противозачатъчното хапче често бива провъзгласявано за най-голямата крачка в равенството между половете досега. То съвсем наскоро отпразнува своя 60-и рожден ден, но жените продължават да го използват все така активно. Във Великобритания например е установено, че 28% от момичетата и жените между 15 и 49-годишна възраст използват противозачатъчни като основен контрацептивен метод. Данни, предоставени от The Guardian според Закона за свободата на информацията и публичния достъп до тези данни, показва, че през 2017-18 г. повече от 3,1 милиона жени само в Англия са взимали комбинирани противозачатъчни или т. нар. „мини хапчета“ ежедневно – това е повече от 9 от 10 жени, които приемат противозачатъчни, изписани от личния им лекар или от фармацевт.
Въпреки това в десетилетията след 1960 г. репутацията на хапчето се влошава. Днес то не е толкова символ на свобода, а ежедневно задължение или дори по-зле – враг, който носи много лоши странични ефекти: главоболие, смяна на настроенията, загуба на либидо… списъкът е дълъг. В резултат на това се разработиха много методи и устройства, които проследяват овулацията и фертилността. Също така днес се питаме защо в ерата на множество медицински открития все още има толкова много проблеми в хапчето. Нека отбележим, че това е и ерата, в която опитите за разработване на мъжки контрацептивни хапчета бяха спрени, защото медикаментът имаше същите странични ефекти, с които жените се сблъскват. Ужасно, нали? Не заслужаваме ли повече? Какво ни готвят следващите 60 години в тази посока? Започнах да се срещам с хората, от които зависи всичко това, и се оказва, че нещата не са толкова прости, колкото изглеждат…
Странични ефекти и минуси
Като много жени, които в момента са в 30-те си, когато за пръв път ми изписаха противозачатъчни, бях пресен тийнейджър. Случваше се в началото на 2000-те години. Тогава това си беше направо събитие – доказателството, че вече порастваш. Хапчето представляваше революция за сексуално непробудените тийнейджъри. Но бавно мнението ни за хапчето се променяше. В 20-те ми все повече нарастваше чувството, че хапчето не изпълнява целта си. Когато един медикамент е толкова популярен, той веднага бива таргетиран от медиите и експертите. Те се фокусират върху страничните му ефекти. Д-р Шерил Фицджералд, консултант-гинеколог в Манчестърския университет, прекарва години в изследване на хапчето, след като завършва медицина, а после с участието си в пионерското тестване на нов контрацептив, който може да допринесе за сексуалното равенство. Страничните ефекти на противозачатъчното хапче не са за подценяване. Освен онези, които вече изброихме, не можем да пренебрегнем качването на килограми, рисковете от високо кръвно налягане, получаването на тромби.
И докато се чудим защо никой не прави нищо по въпроса, зад кулисите има хора, които се занимават точно с тези проблеми. Фицджералд споделя, че много пари се хвърлят в посока изчистването на възможно най-много странични ефекти, които се проявяват индивидуално в различните тела. Всеки един фактор от начина ни на живот може да повлияе на това как действа хапчето – какво ядем, дали пушим, колко тежим, каква генетика имаме. И въпреки че сред страничните ефекти е включена и загубата на либидо, е трудно да се посочи строга причинно-следствена връзка между хапчето и този ефект, тъй като много зависи от всичко останало, което се случва в живота ти. Когато взимаме синтетични хормони всеки ден, много лесно можем да отдаваме всичко, което не е наред, на тях. „Другото, което забравяме, е, че в нашия естествен цикъл хормоните ни правят каквото си искат, независимо дали ги вкарваме в тялото си чрез хапче, или чрез друга контрацепция. Промените в настроението са налице и са доста спонтанни и в естествения (или натурален) менструален цикъл“, казва Фицджералд.
За всичко ли е виновно хапчето?
Когато бях на 16, вярвах, че хапчето е източникът на всичките ми емоционални изблици. Но когато поглеждам назад, осъзнавам, че за този темперамент е повлияла и обстановката у дома, която беше пълен хаос години наред. Освен това аз бях тийнейджър, който минаваше през пубертета. Но може и да е било от хапчето – ако не друго, то със сигурност не ми е било в услуга в този период.
Изследователи от Харвард установяват, че подрастващите момичета са по-склонни към чувство на депресия – а това може да причини същински емоционални сътресения в живота ни. Аз и моите връстници се научихме, че тайната е да откриеш хапчето, което пасва най-добре на твоето тяло. В момента съществуват 23 бранда комбинирани противозачатъчни (съдържащи изкуствен естроген и прогестерон), както и мини хапчета (съдържащи само прогестерон). Всички тези 23 марки предлагат различни нива на хормони, а Фицджералд казва, че „много от страничните ефекти могат да бъдат редуцирани само със смяна на хапчето“.
Дали сме забравили ползите му?
Има големи ползи от това да си на противозачатъчни. Дългосрочната употреба може значително да намали риска от рак на яйчниците, както и да служи за превенция от образуването на кисти на яйчниците. Комбинираното хапче Dianette се предписва при тежко акне. Всъщност много от противозачатъчните могат да помогнат за контролирането на хронични състояния като ендометриозата. Всичко става чрез регулирането на хормоните.
Да откриеш подходящото хапче обаче, е доста трудна мисия. През последните няколко години се появиха платформи, като Lowdown, които помагат в търсенето. Основана от Алис Пелтън през 2019 г., тази платформа вече има повече от 80 000 потребители. The Lowdown сравнява и контрастира твоя опит, за да открие специфики и модели в твоя организъм. Там също така можеш да откриеш проучвания за бъдещи иновации в медицината. Такива платформи оказват огромно влияние върху новите генерации, които тепърва ще използват контрацепция.
Днес се забелязват иновации и в достъпа до тези хапчета. За някои от тях вече не е нужно да имаш рецепта. Например хапчето Lovima, което е на основата на прогестоген, е достъпно без рецепта. (Прогестогенът е синтетичната версия на натуралния хормон прогестерон.) „Когато премахваме условието за рецепта на един медикамент, улесняваме човека и фармацевта в това да решат дали той е подходящ, или не“, обяснява Анна Максуел, CEO на здравната компания Maxiwellia.
Все пак живеем в 21 век. Да минаваме през личния си лекар за нещо, което не включва заболяване и лечение, е остаряла практика. Поне така го описва Максуел. Тя добавя също, че Lovima хапчето, което съдържа само прогестоген, е подходящо и за кърмещи жени, за пушачи, както и за хора с наднормено тегло, за разлика от комбинираното хапче. „Няма нужда от наблюдение или проверка на кръвното налягане“, продължава тя.
Видимо луксът да имаш контрол, идва с цена. Има жени, които не могат да си позволят да купуват противозачатъчни, като и такива, които чувстват, че не им трябва. Междувременно една стартираща кампания получи 13 милиона долара от фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, за да се финансира опитът да се направи по-безопасно и достъпно ежедневното хапче за жените в среди, в които невинаги е възможно да се приема. Ако то се приема само веднъж месечно, би било не толкова пагубно за потребителя. В момента този процес е на ниво тестване в Масачузетския технологичен институт, но това ежемесечно хапче може да не е налично още години наред.
Бъдещето е в процес на тестване
Междувременно близкото бъдеще на противозачатъчното хапче зависи от развитието на конкурентните му варианти – най-вече мъжката контрацепция. Заедно с критиката, която получи то, заради страничните си ефекти, като акне и главоболие, важно е да се отбележи, че един от участниците в тестването отне живота си.* Изключително трудно е да се пусне нов медицински продукт на пазара, тъй като той трябва да премине през множество клинични изпитания, преди да бъде разгледан от медицинските органи. Трябва да се случат поне три от тези изпитания, като всяко от тях може да отнеме месеци или години.
И тук проучванията на Фицджералд влизат в сила. Тя и екипът и в Манчестър са част от интернационалното усилие да се създаде мъжки контрацептив, който може да е достоен продукт за сексуалното здраве. Новият медикамент „ще работи на същия принцип, както хапчето“, казва Фицджералд. Ако женските хапчета „изключват“ яйчниците, то мъжките ще правят същото с тестисите. Това ще става с контрацептивен гел, нанасящ се върху кожата като дезодорант или спрей, който трябва да се прилага на всяко рамо ежедневно. Сред двойките, които изпробват контрацептива, не е имало случай на бременност и всички странични ефекти са понасяни добре. Опитите с този медикамент продължават. И дори да са успешни, ще отнеме около 10 години, преди да видим продукта на пазара.
А сега е време да си направим ретроспекция на пътя и развитието на противозачатъчното хапче, както и да установим в какви отношения ще бъдем с него занапред – в добри или лоши. Важното е, че с наличието му имаме повече избор, повече разбиране, повече достъп. Връзката с нашите хормони се оформя не толкова от нашите собствени възприятия за тях, а от широкия свят и непрекъснатата борба да бъдат чути гласовете на жените, да се извоюва безопасност на нашите тела. Хапчето проправи път към света от бъдещето, в който равенството е от първостепенно значение. Но то може да ни доведе само дотук. Има ли нужда от нова революция на хапчето, на нашата „дневна доза свобода“, както го наричаха през всичките тези десетилетия? Не. Може би е време за следващата стъпка напред.
Кратка история на контрацепцията…
1564 г.
Най-ранното споменаване за кондоми в медицинската литература.
1915
Създадена е компанията за презервативи London Rubber Company, която днес е позната като Durex.
1921
Мари Стоупс открива първата клиника за контрол над раждаемостта в Обединеното кралство.
1961
Противозачатъчното хапче е прието от Националната служба по здравеопазване (NHS) и е достъпно за омъжените жени във Великобритания.
1967
Абортът се легализира в Англия, Шотландия и Уелс.
Хапчето става достъпно и за неомъжените жени във Великобритания.
1972
В първия ни брой Майкъл Паркинсън споделя, че си е направил вазектомия, за да може съпругата му да спре противозачатъчните, защото „й влияят физически и психически“.
1984
Хапчето за спешна контрацепция (като Ескапел у нас днес) бива лицензирано във Великобритания.
2001
Хапчето за спешна контрацепция вече е достъпно по аптеките.
2015
Хапчетата за спешна контрацепция са лицензирани в по-малко от 16 страни в Европа.
2018
Голямото проучване на Cosmopolitan за контрацепцията стартира. Близо 70% от читателите ни казват, че са правили незащитен секс. 24% са приемали хапчета за спешна контрацепция сутрин повече от два пъти.
2021
Мини хапчетата или хапчетата, базирани само на един хормон, са достъпни по аптеките.
Вижте повече
Коя е най-подходящата контрацепция за теб
Качваш килограми, настроението ти се променя, акне? Спри да мразиш противозачатъчните и намери точната контрацепция за теб веднъж и завинаги…
