В един арт пейзаж, наситен с незабавно удовлетворение и сензорно претоварване, Улвия Сейидова, известна като Assaya, създава оазиси на тишина. Нейното творчество, съчетание от космическо чудо и дълбока човечност, предизвиква ефимерното, за да проучи вечното. Подобно на Фрида Кало, чиято болка се превърна в пигмент, практиката на Assaya е изкована в тигела на оцеляването. Диагнозата рак в четвърти стадий заглушава света ѝ, но само за да усили визията ѝ. Това, което се появява, надхвърля автобиографията: картини, които пулсират с ритъма на самото съществуване, където частиците бръмчат и галактиките шепнат.
Interwoven 2024 (картина, акрил и масло върху платно), 100x100 см
Платнатa на Assaya са лаборатории на невидимото.
Всяка четка, нанесена с инструменти от конски косми, които тя самата е проектирала, действа като квантово събитие – едновременно прецизно и неопределено. Отхвърляйки цифровите съкращения, тя наслагва акрил и масло в текстури, които вибрират с латентна енергия. Резултатът? Повърхности, които имитират субатомна турбулентност, където дуалността на вълната и частицата се превръща в визуална синтаксис. Нейната техника, обсесивна в своята ръчна строгост, отразява непредсказуемостта на квантовите полета. „Аз не рисувам статичното“, обяснява тя, „а трептенето под него“. Тук науката и духовността се сливат: нейните градиенти картографират небесни тела и клетъчни структури, сривайки мащаба, за да разкрият фракталния пулс на природата.
В серията си „Fluctuation“ Assaya превръща хаоса в медитативен ред. Всяка картина е обитавана от призрачни лица – безтелесни, но взаимосвързани, изникващи от бездънния черен фон в отвъдни нюанси на синьото. Тези призраци, нито напълно човешки, нито изцяло ефирни, напомнят за граничното пространство между паметта и забравата. Повторението на лицата подсказва за едно продължение, призрачен палимпсест, в който миналото и настоящето се сливат. Техните размити контури се разтварят в празнотата, съпротивителни на дефиниране, сякаш преминават между състояния на съществуване. Терминът „флуктуация“ – физична мярка за системно отклонение – в нейните ръце се превръща в метафора за устойчивост. Тези творби не са статични изображения, а живи организми, чиито променящи се нюанси реагират на светлината и движението. Заемайки от източните философии за непостоянството, тя прави времето видимо: присъствие, което трепти, колебае се и в крайна сметка устоява.
Singularity 2025 (Картина, масло върху платно), 90x90 см
За Assaya оцеляването не е нито тема, нито бележка под линия...
...То е атомната структура на нейната практика. Сблъсъкът със смъртността изостри възприятието ѝ, превръщайки всяко платно в предизвикателство към границите. „Когато времето се разпада“, казва тя, „не рисуваш с часове, а с дъх“. Нейният процес въплъщава тази спешност. Влизайки в състояние на поток, тя се разтваря в работата, сливайки се с нейните ритми. Картините, които се появяват, изглеждат едновременно древни и спешни, сякаш изкопани от някакъв безвремевен пласт. За разлика от ироничната отчужденост, която преобладава в съвременното изкуство, искреността на Assaya е радикална. Нейните творби задават въпроси, на които няма отговор: Какво остава, когато тялото се пропуква? Може ли изкуството да се превърне в задгробен живот?
Като изкуствовед я сравнявам с трансцеденталния минимализъм на Агнес Мартин или с блестящите празнини на Джеймс Търел. Но гласът на Assaya е различен. Докато Мартин търси спокойствие чрез решетки, Assaya намира динамика в компресията. Платнатa ѝ, плътни с призрачни детайли, напомнят черни дупки, излъчващи светлина – парадокси, превърнати в осезаемост. Цветовете се колебаят между ефирното и висцералното: синьото ѝ напомня както биолуминесценцията, така и остатъчния образ на изчезващо присъствие. Нейната геометрия, органична и неевклидова, отразява плановете на природата – речни делти, синаптични мрежи, електронни орбити. Това е трансцедентален минимализъм, презареден за квантовата ера, където красотата и интелектът се преплитат.
Resonance of Presence 2025 (Живопис, масло върху платно),100x100 cm
Наследството на Assaya не се крие в нейната история на оцеляване, а в нейното преосмисляне на целта на изкуството.
Нейните картини отказват пасивното консумиране; те изискват участие. Застанете пред „Interwoven“ и стаята сякаш диша заедно с вас. Лицата в нея се носят в лиминална транс, нито напълно оформени, нито напълно изгубени. Тази динамика на взаимоотношенията – където зрителят и произведението на изкуството се колебаят в тандем – отразява квантовата заплетеност. Нейното изкуство не представя енергията, а се превръща в нея.
Това, което остава, отвъд похвалите, е нейната покана да видим по различен начин. В култура, обсебена от видимостта, тя разкрива скритите архитектури на съществуването – силите, които свързват звездите с почвата, дъха с кръвообращението. Нейното творчество шепне: Има величие в невидимото. Да се ангажираш с творчеството на Assaya означава да се предадеш на колебанията, да намериш утеха в безкрайното ставане на вселената. Тя рисува не за потомството, а за настоящия момент – момент, който е възвърнала, четка по четка, от челюстите на забравата.
В тази алхимия на трансформацията травмата не се изтрива, а се преобразува. Нейните платна, сияещи с тиха свирепост, не предлагат лесни отговори. Вместо това, те съдържат пространство за парадокс – свидетелство за издръжливостта, която разцъфва там, където изкуството и животът се сблъскват.
