Акис Петрецикис: „Най-важната съставка на всяко ястие е компанията“

По време на мастъркласа се разделихме на отбори и под неговото ръководство приготвихме специално подбрани рецепти, вдъхновени от свежестта и щедростта на средиземноморската кухня. Финалът, разбира се, беше най-хубавата част: всички седнахме заедно, за да споделим тази вкусна храна.

А точно това е философията на Акис – яденето не е просто нещо, което слагаме в чинията. Всяка рецепта е начин да съберем хората около масата.

Публиката на 24Kitchen познава Акис и от предаването „Печивата на Акис“, което се излъчва всеки вторник от 13:00 ч. В него той показва сладката страна на кухнята – рецепти, техники, домашно вдъхновение и онзи тип десерти, които изглеждат достатъчно впечатляващо за гости, но остават достатъчно достъпни, за да ги приготвиш и у дома.

Преди да стане телевизионна звезда Акис Петрецикис е първият победител в гръцкия MasterChef. Роден е в Солун, учил е счетоводство и кулинария, живял е и е работил във Великобритания, а след това превръща страстта си към храната в цяла кулинарна вселена – телевизионни формати, книги, YouTube канали, ресторанти и рецепти, които правят готвенето по-близко, по-лесно и по-малко плашещо.

С него говорим за вкуса на детството, вечерите без стрес, любовта, бащинството и защо понякога най-сексапилното нещо на масата не е ястието, а хората около него.

„Обичам простата храна, която е вкусна“

Казваш, че хубавата храна често събужда спомени. Кой е вкусът, който винаги те връща към детството ти в Солун?

За мен храната не трябва непременно да бъде сложна, за да бъде добра. Когато пътуваш по света и отидеш в космополитен град, винаги можеш да намериш хубав ресторант с качествени продукти – стекове, риба, скъпи съставки. Но аз обичам простата, вкусна храна.

Това е храната, която хората наистина разбират. Храната, която може да приготвиш у дома. Тази, която не те кара да се чувстваш уплашен от рецептата, а те кара да искаш да я опиташ.

Пътят ти започва от счетоводството, но стига до кухнята, телевизията и собствена кулинарна вселена. Имаше ли момент, в който си каза: „Това е моето място“?

Мисля, че в Гърция имаме нещо, което вероятно е познато и в България – усещането, че трябва да завършиш нещо „сериозно“, за да бъдеш успешен. Всички деца около теб учат за адвокати, лекари, икономисти. Това са важни професии, разбира се.

Аз започнах със счетоводство, но много бързо разбрах, че това не е моето нещо. Работих само шест месеца по специалността си. След това завърших икономика, минах през армията – в Гърция това е задължително за мъжете – и малко по малко осъзнах, че мястото ми е в кухнята.

Понякога трябва да минеш през неща, които не са за теб, за да разбереш кое наистина е.

Днес много жени живеят на бързи обороти – работа, семейство, социален живот, време за себе си. Каква вечеря би им препоръчал, когато искат нещо вкусно, но без стрес?

Мисля, че днес обществото изисква страшно много от жените. Времената не са като преди. Жените работят повече, конкуренцията е по-голяма, има повече напрежение, повече отговорности, повече хора, които живеят сами или трябва да се справят с всичко без помощ.

Затова и начинът, по който мислим за рецептите, трябва да се промени. Преди много често се даваха рецепти за голяма тава, за голямо семейство. Но днес много хора имат нужда от рецепти за една или две порции – нещо лесно, икономично, без излишно изхвърляне на продукти.

Добрата вечеря без стрес не трябва да бъде сложна. Тя трябва да бъде практична, вкусна и да пасва на живота, който човек наистина живее.

Често говориш за домашната храна като за емоция. Какво прави едно ястие „секси“ – продуктите, ароматът, човекът, който го приготвя, или компанията?

Компанията. Винаги компанията.

Рецептата и храната на масата са важни, но са второстепенни. Ако си с хубава компания, хората ще кажат, че храната е била вкусна. Дори ястието да не е перфектно, ако около теб има добри хора, то ще ти се услади.

И обратното е вярно. Можеш да имаш най-вкусното ястие, но ако разговорът не върви, ако хората не общуват, ако атмосферата не е добра – храната няма да има същия вкус.

За мен най-важното нещо на масата са хората.

От MasterChef до YouTube, телевизия, книги и международни формати – как успяваш да останеш автентичен, когато личният ти бранд става толкова голям?

Не трябва да съдим хората само по това, което казват. Истинският характер се вижда, когато човек има възможности, власт, пари, успех. Тогава си проличава кой е.

Вярвам, че първите години от живота ни са много важни. Начинът, по който сме отгледани, уроците, които сме получили като деца, нещата, които сме видели у дома – всичко това остава с нас.

Затова често казвам, че човек трябва да поглежда назад. Не за да живее в миналото, а за да разбере откъде идва. Това е важно и за мен като баща.

Като баща промени ли се начинът, по който гледаш на храната – не само като шеф, а като човек, който създава спомени за децата си?

Да. Всяко ястие показва нещо от теб. Ако преминаваш през труден момент, ако не си добре със себе си, това може да се усети дори в храната. В кухнята личи какъв си – колко си сигурен, колко си спокоен, каква енергия носиш.

Сега, с децата, се чувствам щастлив. Завършен. Това променя начина, по който гледам на всичко – включително и на храната.

Когато готвиш за семейството си, не приготвяш просто вечеря. Създаваш спомен, който може да остане с тях много дълго.

Имаш световен рекорд за хиляди бургери за един час. Кое е по-голямото предизвикателство – да готвиш под напрежение или да измислиш какво да има за вечеря у дома?

Понякога вечерята у дома е по-голямо предизвикателство, защото тя е истинският живот. Когато готвиш професионално, имаш план, екип, организация. У дома имаш умора, деца, време, което не стига, и въпроса: „Какво ще ядем тази вечер?“

Точно затова обичам рецепти, които работят в реалния живот. Не само красиви рецепти, а такива, които можеш да направиш, когато си изморен, когато нямаш много време и когато просто искаш нещо хубаво на масата.

Ако трябва да опишеш любовта като рецепта, кои биха били трите задължителни съставки?

Не мисля, че има една рецепта за любов. Любовта е различна за всеки.

Виждаш родители, които гледат децата си така, сякаш виждат целия свят. За някой любовта е грижа. За друг е свобода. За трети е присъствие.

Всеки разбира любовта по различен начин и я показва по различен начин. Затова не бих казал, че има три задължителни съставки. Може би най-важното е да разбереш как обича човекът срещу теб.