|
||
Каквото и да си чувала относно съставките на здравословните взаимоотношения, трябва да си наясно, че понякога нещата, които липсват в състава им са не по-маловажни от нещата вътре в тях. (Опитай например да добавиш масло към лимонадата си.)
Ето пет съставки, които не бива никога да влизат в рецептата ти за здрава връзка:
Съмнения
Сещаш ли се за мита за Тантал? В древногръцката митология той е обречен да тъне до шия във вода и над главата му да виси отрупан с плодове клон, но винаги когато се пресегне да пие или хапне, водата и клонът да се отдръпват.
Така Тантал е наказан от боговете, заради сторените от него злини. Когато допускаме взаимоотношения, при които сме постоянно неудовлетворени, самите ние си налагаме подобното наказание да срещаме празнота вместо любовта, за която копнеем. Вероятно знаеш какво е да си под непрекъснато напрежение и да се раздираш от отчайващи съмнения. Случва ти се, когато той обещае да се обади, но не го прави, когато представя пред другите връзката ви като „приятелство“, когато отмени уговорена с теб среща за пореден път, когато се кълне, че никога повече няма да ти изневери... Душата ти е като изсмукана, усещаш адска празнота, докато се терзаеш с въпросите „Дали ме обича?“, „Задено ли сме?“, „Ще дойде ли на срещата?“, „Дали не излиза с друга?“, „Ще я напусне ли някога?“, или докато следиш приятелите му в социалната мрежа.
При една здрава връзка, тази празнота е запълнена със сигурност и спокойствие - не по отношение на всеки един детайл (когато например помоля мъжа ми да инсталира нов вентилатор на тавана през уикенда, далеч не съм сигурна, че той ще го изпълни наистина), но пък по отношение на основните неща – обича ме, подкрепя ме, до мен е. Здравословните взаимоотношения всъщност допускат някакви елементи на несигурност, но не и зеещи бездни на съмнението.
Мелодраматизъм
Представи си, че на връщане от работа ежедневно нямаш никаква представа какво ще завариш там – митинг, пожар или пълна разруха. Така е и когато участваш в непрестенна любовна мелодрама – никога не знаеш какво ще е, когато се прибереш, липсва ти уют, сигурност и топлина.
Мелодрамата изтощава. Изцежда силите. Разяжда доверието, комфорта, надеждността. Любовните романи са ни приучили да свеждаме страстта до прехвърчането на искри – в леглото и извън него. Но постоянните разправии и постановки не са белег за това, доколко дълбока е любовта между двама души, а по-скоро – до каква степен са способни да я унищожат. Омразата може да е другата страна на една и съща монета с любовта, но когато омразата е обърната нагоре, любовта я няма.
Лъжи и измами
Да градиш връзка въз основа на лъжи е като да строиш небостъргач върху пропукани основи, слепени с дъвка – няма начин да се понесе цялата тежест, цялата постройка рухва рано или късно. Дори да са дребни лъжи („Не, с тая рокля си страхотна“) или големи лъжи („Не, не съм спал с тази жена“), ако нямаш доверие на това, което казва партньора ти, е все едно.
Малките „бели лъжи“ може да ти се струват невинни, но не са. Когато се допитвам до съпруга си за това как изглеждам, аз не търся комплименти (или поне не само), а търся мнението на човека, когото ценя най-много. Наясно съм, че както на много жени ми е трудно да гледам обективно на тялото си. Но съпругът ми ме вижда ясно, и ми предлага странична гледна точка, огледален образ на действителността, с всичките ми невротични пристъпи. Ако той не сподели мнението си честно, огледалото ми е криво (а с него и действителността ми). Това не може да оправдае никаква безмилостна критика. На въпроси като този дали изглеждам дебела, им отива леко напудряне, но като пудра захар, наръсена върху истината за украса, а не за прикритие, колкото да се преглъща по-лесно. Лъжите подкопават способността ни да се доверяваме. Объркват партньора ни дали сме добронамерени или не. Дори лъжите ти да останат неразкрити, действителността, в която живееш ще е една, а тази, в която живее нищо не подозиращия ти партньор – съвсем друга. При здравите връзки между партньорите има достатъчно доверие и уважение, за да си споделят истината, дори когато е трудно поносима.
Тайни
Съпругът ми знае и най-дълбоките тайни от миналото ми – и хубави, и лоши, и грозни. Не крия нищо от него. Дори шопинг прегрешенията си. Не крия половината торби с покупки в колата, за да разопаковам придобивките си, когато го няма, и после да се правя на изненадана, че не си спомня „тая стара блузка“.
Възрастни сме, и се държим открито един с друг. Тайните помежду ви изключват партньора ти от част от твоя живот, и това разделение руши основите на връзката ви. Тайнствеността обаче може да е здравословна. Съпругът ми и до днес няма представа за това как поддържам веждите си писани, кожата – опъната, бикини линията – обезкосмена и педикюра – безупречен. Няма представа за дълбочината на пристъпите ми на несигурност и ирационалната невроза. Тази тайнственост е благотворна и придава привлекателен блясък на връзката. Според мен тя е просто част от магията.
Половинките на едно цяло
Филми като „Джери Макгуайър“ са съсипали живота на цяло поколение жени. Никой не те допълва. Ти си цялостна сама по себе си. Да очакваш идеалната си половинка, която да ти дава всичко, от което имаш нужда, е признание, че без нея не си цялостна личност.
Близки мои приятели изградиха животите си изцяло около заедността си. Един за друг бяха и любовници, и съпрузи, и най-добри приятели, и социалните си мрежи даже... За останалата част от света бяха въплъщение на идеалната двойка, докато внезапно не обявиха, че се развеждат. Никой не може да ни крепи с цялата тежест до безкрай, никой не може да отговаря на всички наши нужди. За жалост е невъзможно две сърца да бият като едно, без едното от тях да е мъртво.
