|
||
Както повечето лекари, и аз съм карала стаж. Беше като в „Анатомията на Грей“ - основно гледах да не се пречкам и да не убия някой пациент.
Един ден, обаче, една сестра ме повика по спешност в операционната, защото хирургът имал нужда от асистент. Аз по онова време нищо не знаех за хирургията, а се озовах в операционната, където сърдечният хирург спасяваше нечий живот. Той ми повика на операционната маса. - Беше страшен хаос, пациентът беше с отворен гръден кош и имаше кръв навсякъде. Хирургът ме помоли да държа сърцето на пациента, докато той зашие дупката. Щях да откача от притеснение, а хирургът беше толкова спокоен, все едно нищо не се случва. Тогава се научих колко е важно да запазваш спокойствие, докато си под напрежение.
След това, в продължение на години правих сърдечни трансплантации, преди да заема сегашната си позиция като директор на кардиологична болница. Научих се да се представям по най-добрия възможен начин, независимо колко стресираща е ситуацията и това включва общовалидни стратегии.
Как да се научиш да сдържаш емоциите си
Имаше един хирург, който обичаше да ме тества, докато още се обучавах. - Викаше ме и ме удряше по ръцете, докато оперирах. Ненавиждах го, но ме направи по-добър хирург. Справянето под напрежение изисква да се фокусираш върху това, което правиш и да не се разсейваш. Трябва да държиш нещата под контрол през цялото време, независимо какъв хаос е наоколо.
Как го правя аз ли?
Създала съм в мислите си тайно местенце, което наричам „изолатора“. Преди да вляза в операционната, си представям, че влизам там. Там няма емоции и ми помага да се фокусирам върху това, което трябва да направя.
Много е лесно: представи си бяла празна стая. Когато влизаш в нея, оставяш всичките си емоции навън и така мислиш кристално ясно.
Запазването на спокойствие в напрегнатите моменти е само половината битка. За да стана хирург, се научих да се осланям на инстинкта си. Усвоих това умение като умишлено се забърквах в трудни ситуации, за да мога да се справям с тях, без да се замислям и да ми стане втора природа.
Отзовавах се първа на спешни повиквания, за да се науча да мисля в движение и да реагирам светкавично.
Същото е като да искаш повече проекти в работата – дори да не знаеш как да се справиш с тях, ще го измислиш в движение. В един момент взимането на бързи решения става част от теб, така че като си в напечена ситуация, ще знаеш, че си го правила и преди и всичко ще бъде наред.
Как да забравиш старите си грешки
Както и във всяка друга работа, и в сърдечната хирургия нещата могат много да се объркат и то внезапно. Пациентът може да получи кръвоизлив, или кръвното му да се срине. Когато ситуацията се влоши, може да е трудно да се пребориш с раздразнението си. Когато това стане, поемам дълбоко дъх и влизам по-навътре в „изолатора“, за да съм супер фокусирана.
Най-добрата стратегия е да се концентрираш върху това, което трябва да направиш след това и да не мислиш за абсолютно нищо друго.
Представи си, че има черна дъска, на която се изписва само следващото действие и нищо друго. И докато не го изпълниш, не се появява по-следващото. Когато си лекар, пациентът ти може да ти умре в ръцете. Това е трудно за преодоляване, но утре ще има други пациенти, които трябва да спасяваш и които не ги интересува какво е станало вчера.
Същото е валидни за всички напрегнати ситуации – независимо колко гаден е бил предишният ден, се научи да приемаш провалите и да продължаваш нататък. Просто не забравяй, че няма значение какво е станало вчера, по-важното е какво става днес.
