Кендъл Дженър рядко споделя за личния си живот. Но сега направи изключение и в интервю за Good Morning America споделя личната си история с паник атаките и психичното си здраве по време на пандемията.
Виж как изглеждаше Кендъл Дженър преди:
Галерия: Как изглеждаше Кендал Дженър преди
►►►Кендъл Дженър: има комплекси заради гърдите си
Моделът си партнира с дизайнера Кенет Коул, за да повиши осведомеността за Коалицията за психично здраве и говори с него в сутрешното предаване за хроничното безпокойство.
На въпроса "кога разбира за пристъпите на тревожност", Дженър отговаря: „Бях наистина, наистина много млада – чувствах, че не мога да дишам и се обръщах към майка си [Крис Дженър] с думите: „Мамо, чувствам се сякаш не мога да дишам. Нещо не е наред." И тя, разбира се, ме заведе при куп лекари, за да се увери, че съм физически добре. Никой никога не ми каза, че страдам от тревожност. Може би преди три, четири години тази тревожност се върна с пълна сила и започнах да получавам панически атаки.
Тя обяснява, че сега, "в дните, в които нямам толкова много време, съм склонна да се тревожа. И за да се успокоя, обикновено чета книга или медитирам."
"Mental health is a pandemic in its own right." @kennethcolereal launches the #MentalHealthCoalition with help from @KendallJenner. The initiative brings together mental health resources and service providers in one place. https://t.co/8RNWwZSahr pic.twitter.com/fmEj6xPn6M
— Good Morning America (@GMA) May 15, 2020
Борбата на Дженър с тревожността и паническите атаки я карат да пропусне седмицата на модата през предишни сезони. Във видео през 2019 г. Дженър заявява, че е на прага на паническа атака, а сестра й Кайли Дженър й помага да се разсее.
►►►55 визии на Кендъл Дженър виж в ELLE.BG
Дженър говори пред ELLE миналия септември за безпокойството и как с течение на времето тя се е научила да го преодолява. "По време на модните ревюта бях наистина нервна", казва тя. "Чувствам се, все едно вървя по писта – казвам това от опит – просто си мислиш:" Продължавай напред! Продължавай напред!" – и се опитваш да се съсредоточиш единствено върху това. Доста ми е полезно, защото наистина се изнервям, когато познавам хората от публиката. Опитвам се да се абстрахирам. Но сега съм добре – всъщност ставам все по-добра в това, че ми харесва да знам кой е там, и дори си казвам "Ще надникна, за да видя кой е сред публиката, преди да изляза. Разбира се, ми отне малко време, за да стигна до този момент."