Манията за перфектна фигура може да ти навлече здравословни проблеми. Все повече млади жени у нас страдат от нарушения в хранителните навици. В Cosmo решихме да разнищим къде води понякога пътят на отслабването. 
Когато била на 16, Симона от Бургас влязла в болница, за да се лекува от анорексия и булимия. Страдала от тях вече от няколко години. Лекарите й помогнали да се възстанови физически и да качи килограми, но след като я изписали, болестите отново се върнали. На 17 години се наложило да я изпратят в клиниката на проф. Валдо Бернаскони в Швейцария. „Там се научих, че проблеми в живота винаги ще има, но те не се решават с повръщане, тъпчене и гладуване”, разказва тя в писмото си до нас. След като се върнала в България, за кратко отново се поддала на предишните импулси, но не след дълго решила, че не си струва да проваля усилията, които вече е положила да се излекува. Днес, на 21 години, Симона е студентка по психология и твърди, че борбата с анорексията и булимията е била най-трудната битка в живота й. Но е успяла да я спечели.
Сигурно имаш поне една приятелка или колежка, която е толкова слабичка, че сякаш всеки момент ще се счупи и въпреки това продължава с ужас да отброява всяка своя хапка. Вероятно ти е странно защо е толкова строга към себе си, но тя самата едва ли си дава сметка, че може би има проблем.
Първите наченки на хранителни разстройства често се проявяват през тинейджърските години, когато започва и упоритата борба с килограмите. За някои жени тя продължава цял живот под една или друга форма – диета, спорт, разделно хранене, глад по пълнолуние и така нататък – списъкът клони към безкрайност и непрекъснато се попълва. Като добавим и други предпоставки от житието-битието ни (най-вече емоционални проблеми), понякога се стига до момент, в който се оказва невъзможно да се върнеш назад към нормалния начин на хранене.
Анорексията и булимията, тези две типично женски заболявания-близнаци, могат да протичат години наред почти незабелязано, или без да се вземат каквито и да е мерки. В голяма част от случаите хората решават да потърсят помощ най-рано две години след като започат да изпитват симптомите. Ето какво трябва да знаеш, за да предпазиш себе си, или да помогнеш на приятелка.
Тревожни тенденции
За разлика от други държави, у нас никоя официална институция не води статистика за тези заболявания. До голяма степен причината е, че изключително малък процент от засегнатите жени изобщо търсят специализирана помощ, твърдят от Националния център по обществено здраве. „Но ежедневната психиатрична практика показва значително нарастване на броя на страдащите от хранителни смущения”, твърди д-р Светлана Бояджиева, специалист по психични разстройства на храненето.
Първите симптоми на анорексията се проявявят някъде между 13-ата и 25-ата година. Поддържа се тегло под нормата (най-малко 15% по-ниско за съответния ръст и възраст) чрез гладуване или силно ограничаване на храненето, понякога придружено от употребата на слабителни средства или прекалено интензивни физически упражнения. В такива случаи жените изпитват силен страх да не напълнеят. Обикновено те нямат реална преценка за това как изглеждат и дори да са много слаби, изпитват обратното усещане. Често пристъпите на анорексия се редуват с булимия и обратното.
При булимията периодично и неконтролируемо се поглъщат големи количества храна, които след това, чрез предизвикано повръщане и употреба на слабителни средства, се изхвърлят от организма. Заболяването се проявява най-често между 16-ата и 28-ата година, но от него могат да страдат и жени на 40. Епизодите на „вълчия глад” се явяват от два-три пъти дневно до няколко пъти седмично. Жените се срамуват от това неконтролирано ядене и го крият от околните. През останалото време следват стриктни правила кога и какво не трябва да хапват.
Понеже много от засегнатите не преживяват хранителните си смущения като проблем, особено когато водят до намаляване на теглото, те често пъти не страдат. Гледат на това като на начин да се почувстват по-добре, да се докажат пред себе си, или да повишат самочувствието си. Напоследък в много сайтове можеш да попаднеш на форуми, където хора, страдащи от тези заболявания, споделят проблемите си. Но не за да потърсят помощ или да се излекуват, а за да обменят съвети как да преодоляват пристъпите на глад и да се „прочистват” по-ефективно.
Комплексните причини
Смята се, че хранителните разстройства се причиняват от комбинацията от наследствени фактори, психологически предпоставки и обстоятелства на външната среда. „Болестно промененото хранене при тези състояния е само външната изява на много по-дълбоки емоционални и личностни проблеми, изискващи професионална намеса”, обяснява д-р Светлана Бояджиева. Често от анорексия или булимия страдат момичета, които имат травмирано самочувствие, чувстват се объркани и силно се влияят от мнението на околните, твърдят специалистите. Цвета (20) от София станала 40 кг, за да се хареса на гаджето си, тъй като от известно време отношенията им не вървели добре. В някакъв момент той споменал случайно, че тя е закръглена. Това я накарало да се почувства още по-потисната и решила да промени външния си вид. Започнала да гладува, като през последните месеци не си позволявала да хапва дори и плодове. Рязко отслабнала, кожата й повяхнала, крайниците й били студени, косата й се чупела. От време на време ставала през нощта, за да се храни и после повръщала. Решила да се подложи на лечение след упоритите настоявания на майка си и пробудилото се чувство за самосъхранение.
Генетично-семейната предразположеност също се смята за важен фактор за появата на анорексни симптоми. Има много случаи, които доказват тази връзка. Гергана (20), която в момента се лекува от анорексия и булимия, била негативно настроена към тялото си още като дете. „Спомням си как като малка се гледах в огледалото и ненавиждах корема си – разказва тя. – Още от основното училище внимавах какво ям”. Майка й, която стриктно се грижела за фигурата си, открай време контролирала как се храни дъщеря й и при най-малкото отклонение от „правия път”, я критикувала остро.
Изследвания, правени в САЩ, чрез сканиране на мозъка на хора, болни от анорексия и булимия, показват, че те страдат от повишена или понижена мозъчна активност. Не е ясно обаче дали това е част от причината за болестта или следствие от нея. Според други проучвания личностният тип също може да е от значение. Например анорексиците често пъти са хора перфекционисти и обичащи рутината, докато булимиците обикновено са импулсивни и склонни да рискуват.
Диетата като наркотик
Никой не казва, че човек, който отговаря на някое от горните определения, непременно ще развие заболяване. Всеки случай е различен, но кривата на развитие на тези болести винаги изглежда по един и същ начин.
Много аноректно болни спазват нисковъглехидратни диети, или изобщо отказват да приемат въглехидрати. Сами по себе си тези хранителни режими не причиняват анорексия, но когато жените строго и прекалено дълго време се придържат към каквато и да е диета, тя може да стане вредна. Постепенно те започват да се страхуват до смърт от храната изобщо и стремежът към отслабване се превръща в хронично състояние.
Хранителното разстройство често пъти избуява в момент, когато по една или друга причина не се чувстваш сигурна в себе си и решаваш да се подложиш на диета. Малко по малко стандартното женско убеждение, че ако свалиш пет килограма, всичките ти проблеми автоматично ще се решат, се задълбочава до повсеместна концентрация върху калориите и храненето. Така се случило с 20-годишната Боряна, която развила анорексия на 16 години. Тя била с напълно стандартни пропорции, но след като качила някой и друг килограм, решила да ограничи сладките неща. После продължила с диета и неусетно попаднала в затворения кръг. Килограмите се превърнали в най-важния смисъл на живота й. Станала 44 кг при ръст 167 см. После се появили и пристъпите на булимия, стигнала 58 кг и този факт направо я ужасявал, затова от време на време се тъпчела със слабителни. При всеки проблем – да речем, скарване с гаджето или родителите, посягала към хладилника и после я връхлитало убийственото усещане за вина.
Е, трудни периоди има всеки, но защо точно напоследък се забелязва световна тенденция към нарастване на броя на засегнатите от хранителни разстройства? Донякъде виновни са все по-разрастващата се диетична индустрия и визията на малокалибрени манекенки, с която ни облъчват отвсякъде, но всъщност нещата са по-сложни, смятат психолозите.
Днес все повече хора водят доста по-напрегнат начин на живот и често страдат от депресии и различни видове зависимости. А хранителните смущения са само едно от израженията на този проблем. Според специалистите броят на страдащите от анорексия и булимия у нас вероятно тепърва ще се увеличава. Причината е в повишения стрес от ежедневието през последните години, последиците от който вече започват да се проявяват под най-различни форми.
Последствията
Пренасянето на емоционалните терзания върху тялото неизбежно води до здравословни проблеми. Вследствие на хранителните разстройства може да настъпят хормонални промени в организма, които предизвикват спиране на месечния цикъл. Обикновено кръвното налягане се понижава, а сънят се нарушава. Тежките форми на болестта може да доведат и до смърт в резултат на тежка дехидратация и спиране на бъбречната и сърдечната дейност. Една от най-честите последици е остеопороза, която се появява след дългогодишно поддържане на ниско тегло. Анорексиците са застрашени от аритмия и увреждане на органите, а булимиците страдат от проблеми със зъбите и хранопровода, както и от гастроентерологични разстройства.
Методите на лечение
Тези хранителни заболявания са лечими, но изискват време и комплексни мерки, твърдят специалистите. Според д-р Иван Герджиков от Българската психиатрична асоциация в малък процент от случаите се появяват рецидиви, но повечето пациенти успяват да се възстановят напълно. Процесът включва задължителна консултация с психиатри, както и с диетолози, гастроентеролози, кардиолози, ендокринолози, особено ако проблемът е в по-напреднал стадий.
Психотерапията често пъти върви в съчетание с антидепресанти. Лечението само с лекарства обаче не дава особени резултати. Добре е близките или приятелите също да се включат в лечението.
Има специализирани кабинети, където се прилагат различни терапевтични програми. У нас се работи с индивидуална психоаналитична терапия, често комбинирана със семейни консултации, лечение по методите на неорейхианската школа на Валдо Бернаскони, където се обръща внимание и на тялото (масажи, упражнения) и други. Йогата и медитацията също могат да помогнат. Те намаляват стреса, повишават чувството на самоуважение и променят отношението към тялото. На Запад съществуват специализирани клиники, където се прилагат все по-съвременни техники, като например танцова терапия. Друг нов метод са така наречените лечебни градини, където пациентите се грижат за растения и се учат да се хранят правилно. Има процедури, включващи яздене на кон или катерене с въже. Обобщеният смисъл зад всичко това е, че когато жените с подобни проблеми си създадат нови интереси и занимания, те заместват вредните практики, които са си изградили покрай храненето.
Как да помогнеш на приятелка (или на себе си)
Обикновено жените крият симптомите на болестта, защото се срамуват. „Необходимо е колкото се може по-рано да се потърси помощ”, препоръчва д-р Бояджиева. Затова първата и най-важна крачка е човек да осъзнае, че наистина е болен и има проблем, който няма защо да държи в тайна.
Деликатно кажи на приятелката си, че се тревожиш за нея. Ако тя се ядоса, не спори, нито пък обсъждай хранителните й навици. Просто й дай да разбере, че си до нея за подкрепа. Ако ти имаш подобен проблем, можеш да се обърнеш към общопрактикуващия си лекар, за да те насочи към най-близкото място, където да ти помогнат.
