Когато Петя Иванова, 31, разбира, че бучката в гърдата й е злокачествена, е изправена пред едно от най-тежките решения в живота си. Тя има смелоста да разкаже своята история, въпреки че я връща в миналото и трудните моменти, но знае, колко е важно да се говори.
„Сестра ми беше причината за откриването на тумора. Тя е медицински работник и настояваше майка ми и аз да се преглеждаме на половин година – започва разказа си Петя. Първата мамография си направих на 30 години, а шест месеца по-късно отидох за втора. При нея беше открит проблем. Първо видяха едно образувание, което лекарите решиха, че е доброкачествено. То беше доста по-голямо, отколкото са туморите и беше разположено необичайно“. На Петя й предлагат да се отстрани съмнителната бучка и тя се съгласява. Докато е на операционната маса, се получават резултатите от изследването на изрязаните тъкани. „Бях още под упойка, когато влезе хирургът, леко потривайки ръце и ми го каза направо – че туморът е раков и поиска да продължат операцията на момента. Това е ужасно – не ми дадоха никакво време да помисля, но това в България е стандартна практика. Те искаха да си продължат операцията. Сега знам, че това престараване да изрежат всичко е било излишно, но истината е, че те се презастраховат в такива случаи, особено когато човек е по-млад“.
Начинът, по който съобщили диагнозата, бил нелеп. Петя трябвало да реши на операционната маса дали да й остранят тумора. „Това не ти оставя много място за избор – особено когато те наплашат едно хубаво какви са вариантите. Сега си давам сметка, че съм имала и друг избор – можех да изчакам, да потърся пластичен хирург, който, заедно с онколог, да направи операцията. Тогава нямаше да се налагат тези реконструкции, които правя сега. Станалото-станало, не съжалявам. Аз съм така и в живота – много съм емоционална, взимам решенията бързо и не обичам да чакам. Случилото се беше един горчив опит. Когато ми намериха тумора, се интересувах какви са процедурите, прогнозите, какво ме очаква, но не изпадах в мания да чета за всичко, защото се разстройвах. Това ми беше грешката – до последно не вярвах, че е нещо сериозно и не се поинтересувах да потърся пластични хирурзи и други варианти. Когато човек е уплашен, не му минава и през ум да влезе в интернет, а и информацията я няма систематизирана, да видиш какво да направиш. Има много написано за превенция, но, когато белята дойде, никой не ти дава идея как да постъпиш...“
Една неоправдана жестокост
Когато се събужда от упойката, Петя е с отстранен тумор, но също така и лимфни възли, което довело до голяма асиметрия между двете гърди и огромен белег. „Много съм възмутена от отношението на някои лекари. Не че нямаме добри лекари, но за съжаление са рядкост. Да, те са професионалисти, защото са учили това нещо, но самото отношение трябва да се промени – трябва да се по-човечни. Докато ми определяха лечението, съм си тръгвала 2-3 пъти разплакана. Потресена съм от отношението, от неразбирането, най-вече от грубостта – защото ти казват „радвай се, че си жив“. Какво значи „радвай се, че си жив“?“. Тук е мястото да допълним, че Петя почти не е използвала услугите на Здравната каса – тя е ходила навсякъде по платени прегледи. Причината? Невъзможната тромавост на системата, която сякаш е създадена, за да убие пациентите си преди болестите им. „Те по принцип поемат цялото лечение, но има забавяне на лекарствата“, разказва нашата героиня. - Пластичната операция, например, също не се поема от Здравната каса. Засега единственото, което ползвам, са инжекциите, които се поставят всеки месец, цената на едната от които е около 400 лв и се поставят две години“.
В началото на Петя й било трудно. „Бях много разстроена, но една нощ премислих нещата и на другия ден ден станах и казах на глас: „Аз няма да се дам!“. Близките ми се поуспокоиха, че започнах да гледам напред. Гаджето ми, който е с няколко години по-голям от мен, също го прие спокойно. Това беше много голям тест за връзката ни, той ме подкрепяше през цялото време и не навреди по някакъв начин. Особено нещо такова, което променя външния вид, поставя любовта на изпитание. И изобщо е сложно, защото пък така виждаш доколко можеш да разчиташ на човека до теб. Това е една от най-критичните ситуации в живота ми и това, че той остана до мен в нея, е много важно. Сега ни очакват четири години, които трябва да изчакаме, преди да имаме бебе – ако всичко е наред. А ако не – ще мислим друг вариант. Майка ми, сестра ми, приятелките ми и колегите ми много ме подкрепяха, не мога да не спомена и страхотното отношение на работодателите ми – Стилмет, които реагираха нормално, дори малко по-загрижени. Понякога прекаленото внимание ми е малко неприятно, защото се чувствам все едно нещо не е наред с мен, различава се от преди, но е за хубаво, защото виждам, че хората държат на мен“...
Не гледай с гняв назад
Петя ми дава много голям урок – аз съм нетърпелива и непрощаваща по природа и ми е трудно да си обясня спокойствието, което тя излъчва, дори когато говори за най-страшните епизоди от историята си. „Сега мисля, че няма смисъл да гледам назад, защото ако нося този гняв в себе си, той ще ми навреди. Премисляла съм го доста време, чудех се „ами ако бях направила друго, ако бях отишла в друга болница...“, но този етап вече премина. Може би гневът ми премина, когато разбрах какво ще ми е лечението, защото много ме беше страх от химиотерапията. Когато стана ясно, че няма да я има, тогава се успокоих, защото се плашех, че ще ми окапе косата и си казах, че всичко може да се оправи... Вече събирах информация, разпитвах хора за хирурзи, прочетох доста неща, разбрах, че мога да възстановя нанесените поражения на бюста ми“, разказва Петя и признава, че трудно е избрала пластичния си хирург. „Д-р Ефремов ми вдъхна най-много доверие – на разбираем език ми обясни какви ще бъдат операциите, какво мога да очаквам – сега вече, преди да взема решение, съм много внимателна и ми трябваше около месец, за да реша към кого да се обърна. Имам един месец, докато обмислях – малко се попромених от тази гледна точка, спрях да бързам толкова и в работата, и в личния живот – нищо не е толкова фатално, че да бъде извършено веднага и повечето неща търпят отлагане“.
Страшно минало, красиво бъдеще
Д-р Страхил Ефремов е пластичният хирург, който се заема със случая на Петя. Той също не приема случващото се у нас. „Преди много години започнаха опитите да се направят екипи от онкохирурзи и пластични хирурзи, които да предлагат на пациентките комплексно решение, но за съжаление много трудно пробиват новите идеи в нашето общество. Със сигурност водещата роля е на онкохирурга, който ще извърши операцията. Това е първостепенното – да се осигури живота на пациентката, но тя би трябвало да го попита за възможностите за възстановяването на гърдата след това. Няма създадена организация обаче за присъствието и на пластичен хирург. Разбираемо е, че пациентките много често са объркани. Това е едно много сериозно заболяване и ако няма кой да им обърне внимание и да им каже какви са възможностите за лечение – как би могъл човек да го знае?! – няма как да разберат“. Д-р Ефремов отбелязва, че засега комбинираните операции са по-скоро изключение и жените разбират, че има възможност за едновременно премахване на тумора и реконструкция, само ако онкохирурга й предложи тази възможност. „В забързаното ежедневие много често лекарите нямат време да обърнат внимание на пациента – имаш десет минути, в които казваш кога ще се оперира и толкова. Получават се абсурдни ситуации като тази, при която епациентката се оперира, туморът се оказва злокачествен и хирургът премахва гърдата. Тя се събужда и започва да плаче, защото вижда, че няма гърда, а лекарят й казва: ”Защо плачеш, аз нямам нито една гърда, а съм си добре!”. А практически е напълно възможно двете интервенции да се съчетаят. При едномоментните реконструкции се премахва тумора и веднага се направи реконструкция на гърдата – може да бъде в една или две операции. „Ако Петя беше попаднала на такъв екип, който да й предложи предварително и опция за изграждане на гърдата, което не е отложено, а едновремено, щеше да се спести време и нерви“, казва д-р Ефремов. Трябва да се върви в посока, че пациента да знае, че има специалисти, които мислят за това нещо. То не е някаква глезотия, а е въпрос на качеството на живот“.
Другата голяма част от проблема е, че Здравната каса не поема пластичните операции – „имплантите варират между 750 и 1200 евро, а като се добавят и цените на експандерите, става около 2000 евро само за импланти, които след това изхвърляте. После идва и труда на хирурга, защото това е сериозна хирургия, има микрохирургия, пренос на тъкани – това са големи операции“, обяснява д-р Ефремов. Хубавото е, че всичко може да бъде оправено – правят се не само реконструкции на гърдите, но и на зърната, а белезите върху кожата постепенно изчезват, когато операцията е добре направена.
В момента Петя прави финалните щрихи към новото си телесно аз – през юни е бил първият етап, който включвал вземане на стволови клетки от една от костите и мастна тъкан от корема и поставянето им на мястото на липсващата гърда. Във втория етап в гърдата й е сложен експандер, представляващ силиконова отливка, която постепенно се пълни с физиологичен разтвор, докато се разтегне кожата, за да се създаде пространство за импланта. „Болеше, но се забравя. Имаше една седмица, в която беше доста некомфортно – единственото място, където можех да съм, беше леглото, където се свивах и не мърдах по никакъв начин, за да не си причинявам допълнително болка. След една седмица постепенно се раздвижих. Дори да взимаш болкоуспокоително, пак имаш ограничено движение на ръката, едно придърпване, което ти създава некомфортно усещане“, спомня си тя. Този месец Петя завършва оперативното лечение – ще се сложат импланти и в двете гърди, за да се уеднаквят и вече максимално да прилича на предишното. Питам я направо дали не се е изкушила да си сложи малко по-големи гърди от преди, и тя дяволито се усмихва: „Реших да ги направя малко по-големи, отколкото бяха. Не много, защото на фигурата ми няма да отива нещо огромно, но все пак има един разумен вариант. Да, реших да са малко по-големи“.
Петя сама отбелязва, че сега е много по различна отпреди диагнозата: „Станах по-спокойна, отделям повече време за себе си и се чувствам по-щастлива, въпреки това което преживях, се усмихвам и се чувствам добре. Знам, че един миг може да промени всичко и ...нетърпението, желанието да се доказваш на всяка цена, да си първи в работата – това изчезна“.
Край с надежда за продължение
Историята на Петя не свършва до тук. Нейната мечта е да помогне на други жени да се справят с тази сложната ситуация – и първата от тези крачки е, че говори на глас за случилото се и мечтае да основе фондация, която да подпомага финансово жени, които имат нужда от пластична хирургия след откриването на карцином. И аз знам, че тя ще успее.
Всяка година в България се откриват 3584 нови случая на рак на гърдата
източник: доц. д-р Здравка Валерианова, Национален Раков Регистър
Симптомите
Винаги, когато има някаква промяна в него – бучка или хлътване, или болка, придърпване на зърното, или пък някакъв секрет или кръвотечение от зърното, то това е някакъв симптом. Ходи ежегодно на мамологичен преглед, а ако в семейството ти по майчина линия има случаи на рак на гърда се консултирай с онколог на колко време и какви изследвания да си правиш.
Жени като теб
Кристина Апългейт наскоро премина през двойна мастектомия. „Избрах изрязване на млечните жлези и на двете гърди като най-подходящото за мен лечение, каза актрисата. Беше труден избор, но исках да съм сигурна, че ще махна всичко това от себе си и животът ми ще продължи. Лекарите ми казаха, че в следващите осем месеца ще мога да си сложа импланти“, допълва тя.
Когато Кайли Миноуг беше диагностицирана с рак на гърдата през 2005 г., това накара много жени за първи път да осъзнаят опасността от това заболяване и да осъзнаят, че това може да се случи на всяка от нас – било принцеса или обикновено момиче. Кайли беше едва на 37 години в този момент и това повдигна още един въпрос – все по-намаляващата възраст на жените, които откриват бучки в гърдите си.
Снимки: Дилян Марков, БГНЕС
