Lady Popular Cosmopolitan
С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Забавленията ти в петък вечер и вредите, които могат да ти нанесат

Росица Шишкова
 

Оценка: (5/5)

Да разпускаш с един джойнт след работа, да „изцъкаш“ една линийка „бEло“, амфети или да глътнеш екс, за да бъдеш във вихъра на купона в петък вечер, не означава, че имаш истински проблем с наркотиците? Определено грешиш!

„Ужасно се вбесих, когато приятелят ми заяви, че имам проблем с наркотиците, споделя Ива* (26). - Винаги съм се справяла добре с живота и работата си. Просто ми харесваше да се отпускам след тежък ден в офиса с един джойнт, вместо да се наливам с бира.“ И да, тя признава, че е опитвала кокаин и екстази, но предимно в клубове и на партита. „Всеки го прави. Мислех, че е нормално.“ 

Всички знаем за добрата стара българска традиция с музиката „на макс“, ракията и салатата. Напоследък все по-често я изместваме с нови вариации, стимулиращи доброто ни настроение и доставящи ни изцяло нови емоции. Петък вечер е! Да излезем с компанията, да направим по една линия, да дръпнем едно „козче“ в почивките от ободряващи питиета и да се приготвим да бъде разбиващо! Е, да, мислиш си, че няма нищо лошо лекичко да се „ободриш“ в името на купона. А изобщо минава ли ти през главата до какви последствия може да доведе това?
За съжаление тенденцията в нашите надморски височини (а и не само) сочи, че броят на младите хора, които употребяват опиати за развлечение, прогресивно нараства. Оказва се, че наркотиците са почти толкова популярни, колкото добрата стара „шльокавица“.
През 2003 година България е на трето място в света по количество заловени амфетамини, пише в годишния доклад на ООН. Данните сочат, че ни водят само Великобритания и Холандия.
Докато най-сериозният проблем все още си остава употребата на хероин, останалите наркотици, които все по-често се поглъщат „за забавление“ (като кокаин, амфетамин, канабис, екстази и други), също крият огромни рискове!
Мислиш си, че щом не се инжектираш, значи нямаш проблем с наркотиците и го правиш само за купона? Приготви се да бъдеш изненадана.

Как да разбереш дали имаш истински проблем?
Не всички, които приемат опиати, се превръщат в наркомани, разбира се, но имай предвид, че почти всички зависими са го правили само понякога и само за удоволствие в началото, докато са успявали да задържат ситуацията под контрол. Случаите с хора, които употребяват наркотици през целия си живот само за удоволствие, са изключително редки. Има два варианта: в един момент те обикновено сами достигат до решението да се откажат или да проведат терапия и лечение. В други случаи те постепенно увеличават количеството, което приемат, преминават на по-силни наркотици и остават зависими завинаги.
Пътят от случайната употреба за развлечение до пристрастяването е различен при всеки. Някои хора са съвсем наясно, че ще имат проблем още след първия опит. Други могат да го правят с години и само понякога. Всичко зависи от генетичните заложби, причините, заради които го правиш, както и какво точно взимаш. В най-общи линии: ако приемаш опиати, за да се приобщаваш или за да се справяш със стреса, определено имаш проблем. 

Какви опасности крият забавленията ти?
Запознай се с най-често разпространените наркотици „за развлечение“. Наясно сме, че най-вероятно имаш представа какъв е ефектът им над организма ти, но едва ли си наясно с абсолютно всички рискове, които крият и които задължително трябва да знаеш, преди да се съгласиш, когато те почерпят на парти...

Амфетамини
„По въздействието си върху човека тези синтетични продукти в много отношения наподобяват произвеждания от организма адреналин. Ускоряват дишането и сърдечния ритъм, повишават тонуса и настроението, маскират умората, създават, макар и привидно, усещане за благополучие. Хората ги гълтат за какво ли не: срещу заспиване, при тежък умствен и физически труд, за отслабване, за повишаване на половата активност, за подобряване на спортните постижения (допинг). Всичко това крие сериозен риск за развиване на психическа зависимост. С прекратяване употребата на тези наркотици настъпва период на депресия, консуматорът се чувства силно изтощен.
По принцип амфетамините не предизвикват физическа зависимост, но развиват изключителен толеранс. Високите дози, особено ако се приемат инжекционно в продължение на няколко дни, са в състояние да причинят дори халюцинации. Силната злоупотреба с тези препарати понякога е причина за агресивно и опасно антисоциално поведение на консумиращите ги.
Много популярен напоследък амфетаминов дериват е MDMA (метилендиокси-метилфетамин), наричан обикновено екстази. В нормални дози той действа подобно на LSD, но без да причинява халюцинации. Приет в по-големи количества, екстази наподобява амфетамините. Предлага се само нелегално, най-често в дискотеки и на младежки партита.“ (Разум Даскалов, „Дрогите“, 2000 г.)

Кокаин
„Кокаинът обикновено се смърка, нанесен върху гладка повърхност, чрез малка тръбичка или директно, тъй като лесно преминава през носните мембрани в кръвния поток. По въздействие наподобява донякъде амфетамините. Типичен възбуждащ наркотик, кокаинът предизвиква еуфория с усещане за прилив на физически и духовни сили, което в много случаи води до опасно надценяване на собствените възможности. Високите дози могат да причинят подозрителност, страх и халюцинации, а също така и агресивност. Наркотикът действа бързо, но и екстазът от него изчезва бързо (за 20-30 минути). Това поражда желание за поемане на нова доза и така може да се стигне до цяла серия. После обаче идват изчерпването, умората, безсънието и депресията. Макар и да не предизвиква физическа зависимост и изразен толеранс, кокаинът улавя здраво регулярния консуматор в мрежата на една изключително силна психическа зависимост. Силният стремеж да продължава приемането на дрогата е в състояние да направи проблемен наркоман всеки десети консуматор на кокаин. При младите обаче този процент става много по-висок и може да достигне дори до 50 на сто,“ Разум Даскалов („Дрогите“, 2000 г.)

Канабис (марихуана, хашиш)
„Марихуаната (трева, джойнт, киф и други) е препарат, който се добива от листенца, връхчета и малко съцветия от растението. Ганджа е друг, по-силен наркотик, защото съдържа само съцветия. Още по-високо в наркойерархията на канабиса стои хашишът. Той представлява смолата, отделена от цъфналите връхчета на конопа и обикновено е няколко пъти по-силно действащ от марихуаната. Наркотичната активност на канабиса се определя почти изцяло от съдържанието на веществото тетрахидроканабинол. То варира между десети от процента при марихуаната до около 50 на сто при хашишовото масло.
Въздействието на марихуаната е доста индивидуално. В повечето случаи канабисът повишава настроението и комуникативността на консуматора, а ако се е събрала група, участниците изглеждат по-весели и склонни към търсене на взаимни удоволствия (стигащи до оргии). При някои хора обаче могат да се появят признаци на безпокойство, известна загуба на ориентация за време и пространство. При по-високи дози понякога се стига дори до паника и халюцинации. В повечето случаи канабисът намалява възможностите на индивида да решава по-сложни задачи и е противопоказен донякъде за безопасното управление на моторни превозни средства.
Дрогата причинява умерена психическа зависимост. Физическа зависимост не се проявява, толерансът е много слабо изразен, а отравянето с канабис е почти невъзможно. Затова някои определят марихуаната и хашиша като „меки“ (софт) наркотици за разлика от хероина, който е „твърд“ (хард) наркотик.“ (Разум Даскалов, „Дрогите“, 2000 г.)

Огромен проблем е лесният достъп, който имаме към огромно разнообразие от наркотични вещества, както и липсата на качествена „стока”. Няма как да знаеш какво точно взимаш и какви примеси съдържа. А негативните и дългосрочни ефекти, които могат да нанесат на психиката ти, са доста.

Има огромно количество други по-неочевидни последствия. Връзките и кариерата ти неизменно страдат. Да, ако взимаш опиати, само когато се забавляваш, едва ли това ще ти попречи да си имаш работа, но със сигурност няма да си способна да използваш абсолютно целия си потенциал. Критичната точка при такива консуматори идва при криза: имат финансови проблеми заради загуба на работата или прекалени харчове около покупките им за добро настроение. Друга възможност – критично положение на любовните им отношения. Точно това е моментът, когато един такъв консуматор си дава сметка и взима решението да спре или продължи завинаги. 
 
Как да сложиш точка?

Ако и ти самата се смяташ за част от консуматорите на наркотици „отвреме-навреме”, опитай да погледнеш реалистично на положението си. Взимаш ли ги, за да се пребориш със стреса или да избягаш от проблемите? Осъзнай, че се налага да намериш други начини за това. И потърси помощ.
Ако някой от обкръжението ти го прави, можеш да се опиташ да помогнеш. Но той/тя трябва да реши, че иска помощ. Ако реагираш остро и осъдително, той/тя ще заеме предпазна позиция и ще предприеме отстъпление, отричане, опровергаване на фактите. Говори откровено за начина, по който нейните наркотици влияят на теб и колко много се притесняваш за последствията. Можеш да опиташ с нещо такова: „Защо трябва да си такъв/такава, когато можеш да бъдеш много по-добър/добра?“ Този тип мотивация често е точно това, което трябва на един непристрастен консуматор да преосмисли начина си на живот. Организирай среща на приятелите, семейството, колегите му/й и изработете план на действие. Може да включите и психолог. Осигурете си повторна среща, която вече да се състои пред човека с проблем – най-добре да го изненадате. Всеки от вас трябва да покаже колко е загрижен. Запознайте го/я с плана на действие, с последствията, до които водят наркотиците, по следния начин: „Записали сме те в рехабилитационен център. Ако отидеш, ще бъдем неотлъчно до теб. Ако се откажеш, ще ни загубиш.“ Никога не се заканвай за нещо, което не можеш да изпълниш. Ако покажеш на някого, че си истински бясна, това може да се окаже точно шокът, който му/й трябва, за да се вземе в ръце.
„Адски трудно е, споделя приятелят на Ива, който през последната година се грижи тя да премине към лечение. - Една вечер я изчакахме да се върне от работа. Тя беше на път да откаже помощта ни, но когато чу колко много я обичаме и искаме отново да видим старата топла, усмихната и чиста Ива, тя избухна в сълзи.“
„Била съм толкова вглъбена в себе си, че не съм осъзнавала какво причинявам на любимите си хора, размишлява Ива. - Според мен щеше да ми е много по-лесно, ако бях изгубила работата си или поне за момент бях почувствала, че имам проблем. Не мислех, че това е така, докато не го разбрах от всички, които са значими в живота ми.“ С помощта на психолог Ива е „чиста“ от осем месеца. „Сега осъзнавам, че съм имала проблеми със самочувствието си, но се опитвам да ги преодолея, вместо да крия главата си под пушека на джойнта или зад стена от транс музика и екстази.“
 
* Имената са променени.

Пристрастена ли си?
Опитай се да си отговориш на следните въпроси. Написани са от възстановяващи се наркомани. Опитай се да отговориш напълно искрено. Няма значение колко отговора „Да“ ще дадеш, важна е равносметката, която ще си направиш чрез въпросите.

1. Случвало ли ти се е да употребиш, когато си сама?
2. Замествала ли си един наркотик с друг, водена от мисълта, че точно първият е проблемът?
3. Налагало ли ти се е да излъжеш медицинско лице, за да се сдобиеш с рецепта за непозволени таблетки?
4. Някога извършвала ли си кражба на наркотик или кражба, за да се сдобиеш с наркотик?
5. Употребяваш ли дрога регулярно, когато се събуждаш от сън или си лягаш?
6. Случвало ли ти се е да вземеш един наркотик, за да предотвратиш ефекта на друг?
7. Избягвала ли си хора или места, които не одобряват приемането на наркотици?
8. Употребявала ли си опиат, без да знаеш какво съдържа или какъв ефект ще има над теб?
9. Фактът, че взимаш забранени субстанции, някога афектирал ли е върху работата или образованието ти?
10. Била ли си арестувана заради употребата на наркотици?
11. Послъгвала ли си за количеството и вида на наркотика, който поемаш?
12. Покупката на наркотик заема ли челна позиция сред финансовите ти приоритети?
13. Правила ли си опити да спреш или контролираш употребата на наркотици?
14. Някога постъпвала ли си в болница, рехабилитационен център или полицейско управление заради свръхдоза?
15. Употребата на наркотици пречи ли на храненето или съня ти?
16. Мисълта да прекратиш употребата на наркотици плаши ли те?
17. Струва ли ти се невъзможно да живееш без наркотици?
18. Струвало ли ти се е, че имаш психически проблеми?
19. Това, че употребяваш наркотици, превръщало ли е домашния ти уют в нещастие?
20. Някога мислила ли си, че просто не можеш да се адаптираш или забавляваш без стимуланти?
21. Чувствала ли си се виновна, засрамена или предпазлива от факта, че взимаш наркотици?
22. Често ли мислиш за опиати?
23. Случвало ли ти се е да се разплачеш без причина?
24. Наркотиците оказвали ли са влияние на сексуалните ти връзки?
25. Взимала ли си наркотици извън редовните, които употребяваш?
26. Употребявала ли си заради емоционални проблеми или стрес?
27. Някога взимала ли си свръхдоза?
28. Продължаваш ли да се дрогираш въпреки негативните последствия?
29. Мислиш ли, че може да имаш проблем с наркотиците?
30. Хората от обкръжението ти споделят ли ти, че се притесняват за проблема ти?


Виж още



Ново в Cosmo