Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.разбрах

Вълшебно детство с Астрид Линдгрен

Василена Цанова
 

Оценка: (0/5)

 

Един от най-ранните ми детски спомени е как моята майка ми чете „Пипи дългото чорапче“ на дървената маса в кухнята. „Единственият начин да си изядеш обяда“, казваше тя. 

Вълшебно детство с Астрид Линдгрен

Прочетох плашещо дебелата книга с вече опърпани жълти корици за първи път сама, когато бях на осем. Докато станах пети клас, вече я бях прочела около три пъти, толкова много ми харесваше веселата история за момичето, дъщеря на негърски крал. Продължих традицията и с моята деветгодишна дъщеря, която също вече е чела приключенията на Пипи, Томи и Аника, както и тези на Карслон и Емил от Льонеберя. Пазя една от най-скъпите до сърцето ми книги на Линдгрен, „Братята с лъвски сърца“, за малко по-късно. В нея, писателката разказва по един много деликатен начин за смъртта. Така че на малките деца да не им стане страшно, а да се запознаят с идеята, която много родители не искат да обяснят. Смела идея, революционна за своето време, а и сега.

Вълшебно детство с Астрид Линдгрен

На днешния ден, 14 ноември 2017 г., се навършват 110 години от рождението на вълшебницата Астрид Линдгрен, безспорна любимка, раздаваща мъдрости на малки и големи. Спомняме си за нея с най-прекрасните и стоплящи сърцето цитати от нейните книги. 

1.То наистина не си заслужава – каза Пипи. – Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход. – Пък и не умеят да си играят – отбеляза Аника. – Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш! - „Пипи дългото чорапче“.

2. „Чакалнята на доктора беше претъпкана, когато Емил влезе със своя супник. Всички веднага много го съжалиха. Те разбраха, че това е същинско нещастие. Само един дребен зъл дядка се разсмя колкото му глас държеше, сякаш беше нещо много весело да заседнеш в супник.

- Хо-хо-хо! — хилеше се дядката. — Да не са ти измръзнали ушите, :момче?

- Не — отговори Емил.

- Тъй ли! Ами тогава защо си нахлупил този калпак? — попита дядката.

- За да не ми измръзнат ушите! — отвърна Емил. И той можеше да бъде духовит, макар да беше малък. - „Емил от Льонеберя“.

3. Щом сърцето е топло и бие както трябва, на човек не му става студено. - „Пипи дългото чорапче“.

4. Спокойствие и само спокойствие. - „Карслон, който живее на покрива“.

5. „Но, Пипи, каза Томи, - можеш ли да свириш на пиано?

- Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала - отвърна Пипи. А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения.“ - „Пипи дългото чорапче“.

6. Ти искаш да заболееш? – учуди се Дребосъчето.
– Разбира се. Всички хора искат! Искам да лежа в леглото си с висока-превисока температура. Ти ще дойдеш да разбереш как се чувствувам и аз ще ти кажа, че съм най-тежко болният човек на света. Тогава ти ще ме попиташ не искам ли нешо и аз ще ти отговоря, че щом съм толкова ужасно болен, от нищо не се нуждая. От нищо друго освен… от една грамадна торта, от няколко коша сладки, от цяла планина шоколад и от голяма-преголяма торба бонбони! - „Карлсон, който живее на покрива“.

7. „Ние живеем, за да правим добро на другите хора. Аз например, живея само заради това. А другите хора, интересно те за какво живеят?" - „Пипи дългото чорапче“.

8. „Защо вървя заднишком ли? - възкликна Пипи - Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да живее, както си иска?" - „Пипи дългото чорапче“.

9. Целия ден тя остана край езерцето и прави там много неща, които никога преди не беше опитвала. Мята елхови шишарки във водата и се смя, когато откри как отплават, поклащайки се само щом запляска с крака във водата. Никога не беше правила нещо по-весело. Крачетата й се усещаха тъй радостни и свободни, когато пляскаха, и още по-радостни, когато се катереха. - „Роня, дъщерята на разбойника“.

10. - Какъв ужас! — ридаех аз. — Как може да умреш, преди да си навършил и десет години…

- Знаеш ли, Шушулко, не е чак толкова страшно — каза Йонатан. — Мисля дори, че ще се чувствуваш направо чудесно.

- Чудесно? Нима е чудесно да те заровят мъртъв в земята!

- Ами! Ще заровят само твоята обвивка, така да се каже, а ти самият ще отлетиш, и то съвсем другаде.

- Къде? — изумих се аз и хич не му повярвах.

- В Нангияла — отговори Йонатан.

„В Нангияла“ — тъй го подхвърли, сякаш всеки човек знае за какво става дума. Аз обаче не бях чувал нищичко за такава страна. - „Братята с лъвски сърца“.


Виж още



Ново в Cosmo