Трудни раздели

Изправена пред гардероба си, с ясното съзнание, че много от дрехите вътре едва ли ще бъдат облечени отново, Ана Динкова реши, че е време да им даде нов живот, като ги разпродаде. Виж какво научи тя за себе си и търговията онлайн, след като направи разпродажба през профила си във Facebook.

Случвало ли ти се е поне веднъж да си мислиш, че нямаш какво да облечеш, въпреки че едвам затваряш вратите на гардедероба си? Е, значи ме разбираш. Обичам си дрехите и ги пазя, може би това обяснява защо все още притежавам рокли, които носех в гимназията и много добре знам, че никога повече няма да облека. Винаги съм обичала дрехите: харесвам добри кройки, качествени материи и определени марки. В последните няколко години успявах да попадам все на подходящи магазини и големи разпродажби и се превърнах в преследвач на изгодни предложения и невероятни цени. Много бързо успях да се сприятеля с продавачки и собственички на всякакви магазини и така си направих една малка колекция. Но моето ежедневие не предполага смяна на тоалета поне три пъти на ден и тези дрехи така и си висяха в гардероба, някои дори още с етикетите.

Един ден обаче се случи неизбежното: закъснявах и не можех да намеря точно една определена дреха. Наложи се да изровя по-голямата част от гардероба си върху спалнята. После часове наред сгъвах и прибирах. И тогава ми просветна: поне половината от дрехите ми няма да облека никога повече. А някои дори бяха още необличани...

Така взех решението да се разделя с някои дрехи, чанти и обувки. За обувките решението беше най-лесно - зимата си скъсах сухожилията и известно време не можех дори да си помисля за високи токчета или каквито и да е пристегнати около глезените обувки. За чантите също беше сравнително лесно - публикувах обява за продажба в блога ми и даже се разделих бързо с много от тях.

Но дрехите... Раздялата беше много дълъг и изстрадан процес. Една част от дрехите раздадох, а новите и запазените първоначално прибрах в куфари. Отне ми известно време да реша какво точно искам да правя. В крайна сметка стигнах до извода, че си струва да се опитам да ги продам – особено чисто новите. И така съвсем естествено стигнах до идеята за разпродажба. Обявих я на приятелките ми във Facebook и няколко от тях минаха през вкъщи още първите два дни и си напазаруваха. Първоначално бях определила един 4-дневен срок за разпродажба, но се оказа, че някои не могат, за това удължих с още една седмица.

Резултатът към момента е, че не успях да се разделя дори с половината дрехи. Но пък това беше добър повод да се видя с част от приятелките ми, с които не намираме време една за друга през последните месеци, което беше най-приятната част. По-важното обаче е, че се научих да се разделям с неща, които намирах за важни, а в крайна сметка са само вещи. Успях да си измисля план за действие и да го следвам и въпреки че напредъкът ми е малък – съм горда от себе си. За първи път от години знам точно какво притежавам в гардероба си и той е прекрасно подреден. Изобщо преживяването си струва. Препоръчвам горещо надомна разпродажба на всички, които имат запазени вещи, дрехи, дори книги, които се чудят какво да правят.