Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.разбрах

„Последното лице“ в опит за размисъл и промяна

Деница Димитрова 0 коментара

Оценка: (0/5)

„Последното лице“ в опит за размисъл и промяна

„Последното лице“ е петият пълнометражен филм под режисурата на Шон Пен. Актьорът предизвика възхищение с предишната си лента „Сред дивата природа“ от 2007 г. , но не такива са реакциите спрямо новото му заглавие. Или поне що се отнася до мнението на критиците на запад.

„Последното лице“ в опит за размисъл и промяна

Филмът с Шарлийз Терън и Хавиер Бардем в главните роли бе показан за първи път миналата година по време на Фестивала в Кан, а ако още не ти е попадал онлайн, вече може да го гледаш съвсем легално в кината от 23 юни. Предупреждаваме обаче, че големият екран допълнително ще те накара да закриеш очи на някои моменти.

Не заради принадлежност към хорър жанра, а защото лентата изобилства от автентични сцени, които показват несправедливостите на войната в Африка. Както и си личи от трейлъра, при тези сурови условия започват отношенията между двамата главни герои. Още в началото на филма се съобщава, че ще станеш свидетел „на невъзможна любов между един мъж и една жена“, което може би е по-подходящо за латиноамерикански сериал?

Отношенията между героите обаче отиват на заден план, а фокусът се премества върху това, което би трябвало да служи за фон. След показаното отблизо раждане и редица експлозии, ранени и убити, последиците от конфликтите са поставени на предна фронтова линия във филма. Любовната история бива засенчена от проблематиката за насилие вместо налице да бъде симбиоза.

„Последното лице“ в опит за размисъл и промяна

Със събитията се запознаваме ретроспективно, но последвалото връщане назад и напред във времето рискува да обърка хронологията в ума на зрителя. Похватът обаче е добро решение, което държи в крак с пътуването на главната героиня през миналото до самата себе си. Филмът е силен в изследването на живота на хуманитаристите в Третия свят с препятствията и дилемите, които ги съпътстват.

„Последното лице“ в опит за размисъл и промяна

Реалистичните ситуации обаче не са докрай подплатени с реалистичен диалог, който на моменти се проваля в опитите да изпъкне с проникновеност, а друг път клони към клише. Отговорност за това има по-скоро режисурата, която обаче е въздействаща, когато става въпрос за сцени, които говорят без думи. Такива са мълчаливите моменти между героите и кадрите с участието на природата или африканското население.

Снимките на „Последното лице“ са правени в Южна Африка, включително и столицата Кейптаун. Така автоматично се постига достоверност, но продукцията далеч не разчита само на локацията. Дизайнът и цялостното изпълнение те пренася дори по-близо до случващото се, отколкото би ти се искало. Затова и филмът е забранен за лица под 16-годишна възраст.

„Последното лице“ в опит за размисъл и промяна

Два часа и десет минути са малко повече, отколкото е необходимо историята да бъде разказана въздействащо. Във внушенията най-много помага операторското майсторско, което се помни с близките планове, забавения каданс и замъглените отчасти кадри. Така поезията на кинематографията носи истинска наслада, която служи и за контрапункт на нелицеприятните части от филма.

Харизмата на актьорите също помага в това отношение. Ослепителната Шарлийз Терън (да, така се произнася правилно името й) е еднакво достоверна както като доброволец, който не се притеснява да изцапа ръцете при операция, така и в елегантен делови стил на властен ръководител на благотворителна организация. Ще чуеш актрисата да говори и на местен език, тъй като самата тя е родом от Кейптаун.

„Последното лице“ в опит за размисъл и промяна

Нямаме забележки по химията й с Хавиер Бардем, на когото поверената роля също отива. В образът му, за щастие, сериозността преобладава над повърхностния мачизъм, като и двата образа отиват отвъд стереотипите, които филмът също засяга. Второстепенните актьорски изпълнения също поддържат нивото на главните. Познати лица тук са Адел Екзарополус, запомнена с роля от големия победител в Кан от 2013 г. „Синьото е най-топлият цвят“. Тук ще видиш и Жан Рено, чиято съвсем малка роля поставя под въпрос нуждата от френския титан, чийто талант остава в сянка.

„Последното лице“ в опит за размисъл и промяна

И докато ни се иска да видим повече от романса на екран, всъщност не това е целта на „Последното лице“. Лентата най-вече представя на света наболяла тема, която уви, е все още актуална. Филмът обаче протяга ръце с въпроси и послание на универсално ниво не само към онези, които са в състояние на помогнат, но и към всички, колебаещи се в смисъла и последствията от своите действия.

„Последното лице“ в опит за размисъл и промяна

Режисьорът на лентата се е заел с амбициозната задача да покаже ужасите на конфликтите в Либерия, преплетени със съдбите на хора от Запада. Целите са изпълнени на техническо ниво, но не намират съвсем баланс с тези на мисловно и емоционално равнище. Все пак се надяваме лошите отзиви да не сломят едно от лошите момчета на Холивуд, а „Последното лице“ да не е последният филм на Шоп Пен.


Виж още



Ново в Cosmo



Няма коментари

Все още няма коментари за "„Последното лице“ в опит за размисъл и промяна".

Твоето мнение ще е първо!