Lady Popular Cosmopolitan
С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Жертвите, които се влюбиха в мъчителя си

 

Оценка: (0/5)

 
 

Стокхолмският синдром е защитен механизъм на психиката: безсъзнателна симпатия на жертвата към мъчителя или насилника. Под въздействието на силно преживяване заложниците започват да съчувстват на насилниците и да се чувстват в един отбор с тях.

Ето ги и историите на най-известните жертви на този синдром.

Жертвите, които се влюбиха в мъчителя си

Шведският криминалист и психиатър Нилс Бейерот „изковава“ термина „стокхолмски синдром“, анализирайки странна ситуация, случила се с група заложници през 1973 г.

На 23 август 1973 г. в „Кредитбанк“ в Стокхолм влиза човек с тъмни очила и перука. В ръцете си държи автомат. Това е Ян-Ерик Олсон, затворник, току-що избягал от затвора. В този момент няма никого освен служителите – четири жени и един мъж. Някой от тях успява да натисне паник бутона, но Олсън ранява полицая и се скрива заедно със заложниците в паричното хранилище. Исканията му са: 3 милиона крони, оръжие и автомобил, както и да доведат приятеля му и съкилийник Кларк Олафсон – също обирджия. В противен случай Олсън обещава да убие заложниците.

►►►Когато любовта се превърне в тормоз.

След няколко часа полицията докарва Олафсон в банката, дава парите и паркира пред входа Форд Мустанг, но ситуацията не се променя: властите искат заложниците да бъдат освободени, а Олъсн се страхува, че ще бъде застрелян веднага, щом опита да се скрие. Преговорите са в задънена улица.

В крайна сметка заложниците прекарват 5 дни в помещение с размер 3 на 14 метра. Съдбата им се следи от цялата страна, а през това време те намират общ език с престъпниците: разказват си истории от живота, играят на различни игри и обсъждат как да излязат от ситуацията.

По-късно заложниците казват, че похитителите са били добри с тях и са се грижили колкото са могли.

На 29 август в хранилището пускат сълзотворен газ. Първи излизат похитителите, после заложниците. На вратата те се прегръщат и си стискат ръцете. Впоследствие бившите заложници дори наемат адвокати и в съда се изказват в защита на похитителите си. Според думите ми те се страхували от полицията да не ги застреля, а не от престъпниците, които не им били направили нищо лошо.

►►►Мъжката гледна точка за насилието

Съдът сваля всички обвинения от Олафсон, който успява да докаже, че се е опитвал да спаси заложниците, а след делото той дълги години поддържа връзка с Кристин Енмарк.

Ян-Ерик Олсон е осъден на 10 години. На свиждане често идва Бригита. Освен това той получава купища писма от фенове от цял свят.

Пати Хърст

Жертвите, които се влюбиха в мъчителя си

На 4 февруари 1974 г., Пати – внучката на магната Уилям Рандолф Хърст, е отвлечена от дома си в Бъркли. Членове на радикална политическа група СЛА я държат затворена в килер в продължение на 57 дни, докато завърши „обучението й“ в революционните разбирания на похитителите. Първите няколко дни устатата й е запушена с парцал, а очите са й завързани. Момичето е бито и изнасилвано. Целта на отвличането не е откуп, а размяна: наследницата за двама членове на „Армията“, осъдени за политическо убийство. Властите категорично отказват да изпълнят исканията и тогава терористите поставят на семейство Хърст друго условие – да окажат на всеки беден жител в Калифорния продоволствена помощ. Бащата на Пати веднага отделя два милиона долара за продукти на бедните, но хуманитарната акция в предградието на Сан Франциско се превръща в хаос, нуждаещите се остават без нищо и СЛА отказват да пуснат Пати.

Два месеца по-късно, на 3 април те пускат аудиозапис, в който Пати Хърст заявява, че влиза в „Армията“. Момичето се отрича от името си, отказва да се върне в семейството и обявява, че заедно с „новите си приятели“ ще се бори за мира в света.

Патриция Хърст
Патриция Хърст

През следващата половин година Пати участва в грабежи и убийства. А през септември 1976 г. е арестувана. Прекарва няколко години в затвора, опитвайки се да убеди съда, че е невинна жертва. Признава, че е живяла буквално на прицел и всяко непокорство е било наказвано жестоко с побой, изнасилване и мъчения. Всяка една минута тя си мислела, че ще умре. Експертизата установява, че Пати има сериозно посттравматично разстройство.

Наташа Кампуш

Жертвите, които се влюбиха в мъчителя си

Спомняш ли детето от мазето?

2 март 1998 10-годишната Наташа Кампуш от Австралия излиза от къщи и тръгва на училище. Но не се връща. По-късно свидетелка на отвличането съобщава, че е видяла как двама мъже набутват детето в бял микробус. Въпреки усиленото издирване, момичето не е намерено. При това похитителят Волфганг Приклопил е разпитан, но той, естествено, не признава, а причини да бъде задържан – няма.

8 години момичето живее в мазе с размери 5 квадратни метра, без прозорци, оборудвано под къщата на Приклопил.

Къщата, в която Наташа е държана като заложничка
Къщата, в която Наташа е държана като заложничка

Едва по-късно маниакът позволява на Наташа да се разхожда в градината на къщата. На 23 август 2006 г. Наташа успява да избяга. Похитителят я изпраща да изчисти колата му с прахосмукачка, но телефонът му звънва и той я изпуска от поглед. Наташа оставя прахосмукачката включена, тича до съседната къща и моли собственичката да извика полиция. Приклопил, знаейки, че властите го преследват, се хвърля под влака.

Жертвите, които се влюбиха в мъчителя си

Когато съобщават на Наташа за смъртта му, тя се разплаква.

Джейси Лий Дъгард

Жертвите, които се влюбиха в мъчителя си

Това отвличане се случва в Калифорния. През 1991 г. 11-годишната Джейси е похитена от съпрузите Филип и Нанси Гаридо. Момичето чака училищния автобус пред дома си. В този момент пред нея спира автомобил, от него излиза жена и почва да блъска момичето към колата. Вторият баща на момичето се опитва да догони с колело похитителите, но не успява. Заподозрян е родният баща на момичето, но по-късно става ясно, че той е невинен.

Жертвите, които се влюбиха в мъчителя си

Филип Гаридо, мъжът, който отвлича Джейси, по-рано е арестуван два пъти за изнасилване и отвличане, а през 1977 г. е осъден на 50 години затвор. В затвора се запознава с Нанси: тя посещавала дядо си. През 80-те двамата се женят, а по-късно Филип е освободен предсрочно. След 3 години той отвлича Джейси.

Момичето живее в дома на Гаридо, заобиколен от високи огради. По време на плена си тя ражда две момичета на Гаридо – през август 1994 г. и през ноември 1997 г. Джейси за първи път става майка на 14 години. Тя се представя за сестра на Гаридо, а децата – за свои по-малки сестри. Може би Джейси никога нямаше да се върне при семейството си, ако Филип Гаридо не я води един ден сам в полицията.

Престъпникът има блог, посветен на собствената му „Църква на божията воля“, и през 2009 г. се опитва да получи разрешение от полицията за провеждане на публично събитие.

На служителката й се струва странна молбата му и иска още една среща с него, на която той идва с Джейси и с двете й дъщери. Поведението на момичета е странно и полицаите изискват да разговарят с тях поотделно. Гаридо заявява, че всички те са негови племенници (макар да го наричат „татко“). Джейси казва, че се казва Алиса и заявява, че е майка на момичетата. Че е на 29 години, но просто изглежда по-млада. Версията й е, че е избягала от мъжа си садист, а Гаридо я е приютил заедно с децата...

Филип и Нанси Гаридо
Филип и Нанси Гаридо

В края на краищата и Гаридо, и Джейси разказват истината.

Джейси се връща при семейството си, но по думите на роднините й, емоционалната й връзка с престъпника още дълго време е изключително силна. Децата плачат, когато разбират, че баща им е в затвора, а Джейси дълго пази в тайна, че е била отвлечена от баща им.


Виж още



Ново в Cosmo