Една проститутка от Страната на усмивките

Бунтах е родена в бедно семейство в малко селце в североизточен Тайланд, а по-точно в провинция Убон Ратчатани. На Запад домът й ще бъде оприличен не на бедно жилище, а на коптор. В него няма нищо, освен четири стени, изгнил под и порутен покрив. По тавана зеят дупки, през нощта семейството може да се любува на звездите, а когато вали, подлагат под струите дъжд кофи.

►►►Нещата, които трябва да знаеш за жените с най-древната професия.

„Семейството ми беше изключително бедно. Баща ми почина. Останаха ми две по-малки сестри, за които трябваше да се грижа. Исках те да имат възможност да учат, за да имат по-добър живот от моя.“

„Танцьорките получаваха добри пари и не им се налагаше да се въргалят в калта. Съвсем скоро разбрах, че „истинските“ пари в бара не се печелят с миене на под. Искаше ми се да имам толкова пари, колкото изкарваха танцьорките, и бях готова на всичко, за да ги изкарам!“

Беднотията и ограничените възможности оставят на дъщерите малко варианти за печелене на пари, освен проституцията, ориентирана към чужденците или тайландците.

„За по-малко от час печелех повече, отколкото щях да получа за миене на подове и изхвърлянето на пепелниците на клиентите в заведенията за няколко месеца. Но продължавах да живея в бедност. Някои клиенти ми казваха, че сме бедни, защото сме мързеливи. И докато европейските деца на моята възраст играеха из улиците, гледаха кино или ритаха футбол, аз спях с посетителите, за да издържам семейството си. И платих за това висока цена . Загубих себе си.“

Майката на Бунтах всеки ден изпразва банковата й сметка. Тя никога не я пита за самочувствието й и звъни по телефона, само когато й трябват още пари за нов диван, маса, телевизор, хладилник...

„На 15 вече бях достатъчно голяма, за ходя по дискотеките и сама да се запознавам с мъжете. Станах свободен предприемач. Всичките пари, които изкарвах, ми принадлежаха. Бяха само за мен! Повече не бях длъжна да давам част от възнаграждението си на посредници. Единственият човек, с когото делях спечеленото, беше майка ми.“

„Всички ние, които работим в Go-Go барове и дискотеки (Go-Go е вид танц, с който се забавляват клиентите на такова заведение), сме сестри, майки, дъщери, а дори и жени. Издържаме семействата си, майките, бащите си, сестрите и братята, децата и други роднини. В провинцията няма разделение на далечен и близък роднина, всички са равни. И всеки, който иска да е свързан със семейството на труженичката, получава своята изгода от личните й усилия и саможертва.“

Ако жената помага на семейството с парите си то да се сдобие с „добро име“, в следващия си живот може да се роди мъж.

„Животът ми не се различаваше от този на другите момичета, заети в тайландската секс индустрия на туризма. Веднага, след като заминехме в някой по-голям град или курорт, роднините ни започваха да ни искат пари.“

През XXI век тайландските жени продължават да живеят според местните норми и традиции, запазили се от XIV век. Например: „Жената е бивол, мъжът – човек.“ Единственото ценно, което имат, това е техният труд. За всичко останало те не струват и пукната пара.

Според Хинаянистка школа Теравада, главната тайландска религия, момчетата могат да се считат за достойни хора, ако са живели в храма три месеца и са станали монаси. Това е тяхното единствено семейно задължение.

Дъщерята си печели признание, посвещавайки се на грижите за родителите си. Ако тя печели достатъчно пари – с други думи, помага на роднините си да си създадат добро име, тя може в следващия си живот да се роди мъж.

►►►Извратените желания на клиентите към проститутките. Не си и предполагала какво искат.

Задължително в семейството има поне една жена, която знае, че е „избрана“ да се грижи от най-ранна детска възраст за близките си и да се справя бедността на семейството.

Тайланд не е еднороден: северът и югът се различават, както и западът и изтокът. Целият Североизточен регион (Исан) зарежда 80% от момичетата, заети в секс индустрията. Повечето от тях едва са завършили 4-и клас. До 7-ми стигат едва 25% от девойките. Някои изобщо нямат официално образование.

Както показва статистиката, в местната търговия за плът около 40% от момичетата идват доброволно, но има и такива, които проституират насила, заплашват ги или ги мамят.

За разлика от жените тайландските мъже, независимо на каква възраст са, по цял ден гледат телевизия и подвикват по децата (точно в този ред), а жените им, както и дъщерите им работят като разносвачи или продавачи на юфка.

Селските жители на Тайланд са отчаяни играчи. Те са готови да похарчат и последния си бат на лотария или за чаша уиски, която често струва повече от 60 бата за литър. Те обичат да си пийват и се стараят да го правят колкото се може по-често.

Що се касае до хазартните игри, този незаконен бизнес (ако не броим държавната лотария) процъфтява из цял Тайланд. Черното тото и казината са в изобилие по градовете и селата, а полицията взима подкупи, за да не прави проблеми на играчите.

Хората от провинцията са толкова груби отвън, колкото са твърди и устойчиви и отвътре. Мъжете ползват улични писоари зад бензиностанциите, а жените и до ден днешен отварят бирените бутилки със зъби. И мъжете, и жените плюят където и когато им попадне: от прозореца на втория етаж, по време на обяд в открития ресторант. А закрит, трудно можеш да намериш в провинцията, такива има само в големите градове.

Когато е топло, жените дори не си слагат блузи и така отиват на пазара. Контрастите между приемливо и неприемливо поведение могат да ти се сторят противоречиви, но от гледна точка на хората от Исан животът им е прост. Появата на жената на пазара със сутиен и саронг е единствено въпрос на практичност.

В големите градове неграмотността сред момичетата достига 17%, а сред момчетата – 6%. В провинцията винаги е имало недостиг на училища и учители. Будистките монаси се опитват да компенсират този недостатък, създавайки собствена система на образование, но само за момчета. На момичетата им е забранено да учат в религиозни училища, затова и нивото на неграмотност сред жените тук е по-голяма.

На хората им харесва да посещават Тайланд. Всяка година там отиват 10 млн. туристи. Хотелите осигуряват трансфер от летищата, за да „доставят“ бързо щастливия турист в комфортната му стая и да го осведомят как незабравимо да изкара отпуската си в чуждоземния край.

Много малка част идват в Патая заради плажовете. Малко са и тези, които посещават страната заради храмовете.

Попитай мъж турист какво е първото нещо, което му идва наум, когато някой спомене Тайланд. Отговорът обикновено е: „Достъпни млади жени“. Затова и повечето от туристите в Тайланд са мъже.

Сексуалната достъпност на жените в Тайланд винаги е била част от тайландската култура.

Тайландските и бирманските управници в продължение на векове си разменят момичета в качеството на подарък. На жената се гледа като на собственост.

Преходът от сексуалното обслужване на тайландци към обслужване на чужденци става през 60-те години на миналия век, когато в Патая бийч на почивка и за лечение идват американски войници, воювали във Виетнам.

„Това, че изкарваме пари с проституция, за да живеем, изобщо не означава, че сме лишени от чувства. Ние искаме да се отнасяте с нас като с равни човешки същества. Но нито един мъж не вижда в нас точно това. Ценим парите от мъжете фаранги (белите мъже, бел.ред.), а някои от тях наистина проявяват загриженост за нашето благополучие. Само че много малка част от тях виждат в нас равни. Намират се и такива, които изобщо не ни считат за човешки същества.“