Диагноза „отпуск“

Cosmo ще ти помогне да елиминираш досадните разочароващи елементи от ваканционната си програма веднъж завинаги!

Не за първа година ти се случва едно и също: месеци наред чакаш тези две седмици и си ги представяш като оазис на блаженството, където ще се отървеш от умората, хроничното недоспиване, ежедневния стрес, злите шефове и вечната борба с часовника. А когато най-сетне те са факт, докато се въртиш неспокойно на пясъка, изведнъж осъзнаваш, че все още си напрегната и неспокойна, вечер не можеш да заспиш до късна доба, мислиш за недовършени задачи в офиса и през цялото време си задаваш тъпия въпрос „Направо умирам от скука, това ли ми е готиното прекарване?!“. Cosmo ще ти помогне да елиминираш досадните разочароващи елементи от ваканционната си програма веднъж завинаги!

Диагноза „отпуск“
Създай си добър стрес!

Всичко идва оттам, че сам по себе си отпускът се явява вид стрес. С всички съпътстващи го странични ефекти. Тоест с мигрена, безсъние, променливо настроение и склонност към генерална неудовлетвореност от живота. Това те учудва? Повярвай, напълно логично е!

От медицинска гледна точка стресът представлява напрежение, което възниква в организма в отговор на външни дразнители. Е, не е ли ваканцията съвкупност от точно такива силно дразнещи фактори: смяна на климата, смяна на режима на хранене (и пиене), смяна на денонощния ритъм - танци до зори и сън до следобед, системно излагане на горещина, изпадане в състояние на вакуум: няма ги обичайната умствена натовареност, всекидневните задачи, препускането насам-натам... Не е никак чудно, че тялото ти реагира на целия този екстремизъм. Изненадата е, че съдбата на доброто ти прекарване до голяма степен е въпрос на личния ти избор.

Добър или лош стрес
Разбира се, това е напълно условно разделение. И кой от двата типа ще ти се падне на теб, зависи от характера, от жизнения ти опит, от наследените гени, от здравословното ти състояние и, на първо място, от способността ти да се адаптираш към променящи се условия. Научният термин за „доброто“ напрежение е еустрес. При него в отговор на въздействието на даден стресор организмът се мобилизира и успява да се настрои успешно на вълните на новите условия. На психологично ниво у теб се появява усещане за радост, еуфория, възбуда и прилив на сили. Еустресът изостря паметта и вниманието и ти помага да се справиш много по-лесно с всякакъв тип задачи. Така че той си е едно отвсякъде положително състояние.

Ако обаче преходът, който тялото ти трябва да направи, е прекалено рязък, механизмът на адаптация се осуетява и еустресът преминава в противоположната си крайност - дистрес. Този вид психо-физиологични сривове се получават най-често именно по време на ваканция, понеже тогава организмът е с отслабнали защитни механизми след ударната работна фаза (сещаш се каква лудница е в офиса точно преди отпуск!) и на теб просто не ти стигат силите да се приспособиш към новите условия. Резултатът е безсъние, главоболие, лошо настроение и провалено приятно прекарване.

3 стъпки към подобрение на нещата
Преди да изпаднеш в предварителен ваканционен песимизъм, виж генералното утешение, което ти поднасят учените: почивните дни спадат към немногочислените жизнени ситуации, в които само от теб самата зависи дали изживеният стрес ще е добър или лош. Добрата новина: на практика се оказва, че не е необходимо да направиш много, за да наклониш везните на късмета в своя полза. Трябва единствено да обезпечиш наличието на следните три фактора:

Обща позитивна нагласа
Прост пример: ако не можеш да заспиш вечерта и превърнеш това в голяма драма - изнервяш се яко, мяташ се като риба на сухо, прибягваш до сънотворни и така нататък, то стресът - естествено - ще бъде от лошия вид. А ако просто си кажеш: „ОК, така и така не ми се спи, защо не пообиколя местните дискотеки/не почета/не събудя гаджето си/не изляза да погледам звездите?“, вече си на сигурен път към еустреса.

Умереност
Свободата и покоят трябва да се приемат на малки глътки. Което ще рече да не се втурнеш да преядеш, да препиеш, да се овъглиш на слънцето, да се разкиснеш във водата, да обиколиш всички забележителности/процедури/заведения наведнъж! Така вместо почивка като нищо може да си докараш сърдечен удар. Или състояние на пълно изтощение.

План
Чакаш го, чакаш го... и отпускът най-сетне настъпва. Да живее свободата! Ден първи. Отспа си. Полежа си блажено на плажа. Отдъхна си. Ден втори. Пак поспа. Пак беше на плажа. Пак се уби от мързел. И сега какво? Изведнъж разполагаш с ужасно много време, което нямаш представа как да оползотвориш. Уж хем идеята ти е да си починеш максимално, хем тъпото и упорито гледане в една точка се оказва доста тягостно занимание. Изведнъж усещаш някакво безпокойство и неудовлетворение, сякаш животът ти е един вид леко безполезен. Оттук нататък схемата е ясна - мрачните мисли за работата, самотата ти, липсата на реализация, изначалната безсмисленост на земното битие се появяват една след друга и не ти дават да заспиш нощем... Да си чувала за „ефекта на постигнатото“? Това е психичен феномен, който, преведен на по-прост език, би прозвучал така: докато се стремиш към дадена цел, ти перфектно си представяш пътя до достигането й и дотолкова се увличаш в него, че съвършено забравяш да помислиш какво ще правиш по-нататък. След постигането на целта няколко дни се наслаждаваш на еуфорията от успеха, а после те обзема пустота. Или ако се върнем на ваканционна тема, идва ти до гуша от отпуск!
 
За да избегнеш подобен сценарий, трябва предварително да си измислиш програма за развлечения. Например: ако обичаш история, разбери какви екскурзии можеш да направиш до близки дестинации. Ако си свикнала да тренираш, си вземи хотел с фитнес зала. Падаш си по нощния живот? Проучи предварително кои са най-готините дискотеки, барове и кръчми, които си струва да се видят. Не пропускай и интернет клубовете. Вземи си книга. И не се надявай наивно цяла седмица (или цели две) да получиш удоволствие от едното голо висене на плажа. Защото това е просто невъзможно!

Диагноза „отпуск“Кошмарът на работохолика
За работохолиците е особено сложно да се впишат в режима на нищонеправенето. Когато ти остане време, хвърли едно око на някоя медицинска енциклопедия. Там ще видиш, че основна причина за емоционалния стрес се явяват ситуациите, „в които човек по една или друга причина продължително време не може да удовлетвори своя жизнено необходима социална или биологична потребност“. А каква е жизненоважната потребност за работохолика? Ами, познай до три! Дори катастрофално уморени, хората от тази разновидност просто не си представят какво друго може да се прави, освен да се работи. Те дисциплинирано се опитват да подражават на безгрижните курортисти, тоест да се отпуснат и да си избият от главата мислите за офиса... Лошото е, че ако успеят да го постигнат, главата им остава абсолютно празна! Ако и с теб с случва нещо подобно, си струва да се замислиш защо животът ти се свежда само до кариерата. Дай си сметка липсата на какво компенсираш с вманиачаването си на тема работа. Прецени дали не трябва да си намериш някакво занимание, което да ти носи много добро настроение (всъщност така ще си имаш и тема за разговор за неделовите запознанства и срещи по време на отпуска).

Друга възможност? Ами, изключи мобилния си и си вземи няколко интересни книги, за които всички говорят. Или дискове с любима музика... Нямаш такава? Прослушай тези на гаджето си, или си пусни радио. Научи се да плуваш, да караш джет, да скачаш с парашут, да летиш с делтапланер - накратко, постави си няколко несъдбоносни, но съблазнителни подцели, подчинени на основната и глобална цел - да си прекараш добре! Те ще ти позволят да избягаш от усещането за пустота и пропиляно време, без да ти развалят доброто настроение и самочувствието в случай на провал. Прост пример: дори и да не се научиш да правиш гъзарски чупки с джета, със сигурност ще се забавляваш, докато пориш вълните и цопкаш във водата.

Кошмарът на влюбените
Фактите са си факти: питала ли си се някога, защо ужасно много двойки се разделят след първия си съвместен самостоятелен отдих? Проблемът е в същия този излишък от свободно време. Безпощадната истина е, че кратките срещи в разгара на работната седмица не ви оставят много възможност за разговори. А сега се оказва, че всички теми са изчерпани в рамките на първите два дни. И помежду ви се настаняват неловко мълчание и скука. Или изведнъж изпъква генерално несъответствие в характерите и предпочитанията ви. Ти обожаваш с часове да се излежаваш на пясъка, а той предпочита планинските преходи. Ти искаш да посрещаш изгрева и да си правиш джогинг на йодни пари, а за него почивката е синоним на дискотеки до зори и спане докъм четири следобед. Ти обичаш високата музика, а той си пада по тишината и покоя. А какво правите, ако се окаже, че сексуалният ви ритъм категорично се разминава?
 
Да прибавим към това и „ефекта на постигнатото“: искахте заедно да заминете някъде, където да бъдете само двамата. Направихте го...  и вече се чудите с кой акъл сте си мислили подобни глупости. И как може да се обречете доброволно на такъв кошмар! В никакъв случай не ти пожелаваме да изпадаш в такава ситуация! И те съветваме отрано да се презастраховаш срещу подобно развитие. Следвайте плана от основните три стъпки за прогонване на ваканционното отегчение: мислете положително, не се оливайте с каквото и да е и си съставете приблизителен план за съвместни развлечения. Идеалното решение е да агитирате да заминат с вас още две-три двойки. Така ще разнообразите общуването си и ще сведете до минимум риска да си омръзнете един на друг. Едно е, ако прекъсвате задушевния си тет-а-тет поради липса на теми, а съвсем друго - ако го правите заради приятелите, които са дошли да ви измъкнат нанякъде. Да не говорим, че ще ви бъде неудобно да си правите сцени и да се разделяте пред очите на цялата компания. Дори напротив - вие инстинктивно ще се стремите да им докажете, че сте перфектното дуо, създадено да бъде заедно. И нищо чудно наистина да се окажете такова!