|
Кил и Брейт Майърс, мъж и жена от Юта, САЩ, са част от движението „Джендър вдъхновено родителство“. Те са решили да отгледат детето си в среда, която не му пробутва стереотипи относно пола. Според тях, Зумър е джендър неутралнО.
Разбира се, светът нямаше да знае за намерението на двамата горди родители, ако те не бяха създали Instagram профила @raisingzoomer, в който щателно документират живота на своето джендър неутрално отроче, което към момента вече е на 2 години.
Въпросният Instagram профил пък доведе до интервю за родителското начинание на Кил и Брейт в New York Magazine, а оттам плъзнаха и негативните коментари.
Първоначално и аз, като родител, и като човек, чийто майка и баща нахално са решили да самоопределят като момиче още в бебешка възраст, се възмутих. Как може така да объркват невръстно дете? Та не е ли налагането на джендър неутралност същото, като налагането на определен пол? Семейство Майър не смятат така, даже напротив – според тях Зумър само ще избере пола си, когато стане на 3-4 години.
Докато това се случи, те няма да съобщават пола му на никого и ще продължават да позволяват на детето да облича каквито дрешки пожелае – един ден това може да е розов клин, друг път торбести дънки или синя блуза на пингвини. Дотук добре.
Бих споделила и моя скромен опит. Докато дъщеря ми беше бебе, аз я обличах във всякакви цветове, да не говорим, че носеше обличаните по един път страхотни дрешки на сина на близка приятелка. Познахте – те бяха в сини и черни нюанси, с по-момчешка кройка. Подстригвахме я късо, по нейно желание. И пак не съм наричала вече 9-годишната си дъщеря „джендър неутрална“. Сега, след като премина „розовия период“, тя избира сама облеклото си и то се състои основно от черни дрехи и джинси. Полите не са й приоритет, но това е по-скоро заради удобството на панталоните. Не съм тръгнала да се шашкам, че се облича като мъжкарана и не играе с кукли. Не съм тръгнала да й правя Instagram профил и да обявявам, че тя явно иска да се самоопределя като момче.
Тук идва тънката разлика. В Instagram публикация отпреди три дни, Кил и Брайт се оплакват от негативните коментари след интервюто им и молят хората да ги запазят за себе си. Ако не искаха медиен отзвук, по-добре да не бяха заливали социалната мрежа със снимките и проекта си, бих казала аз. Относно това дали объркват детето си или не, ще оставя психолозите да се изкажат.
Разбира се, майката на Зумър има много аргументи в защита на мнението си.
„Полът не ни казва всичко за личността на детето, неговите темперамент, любим цвят, предпочитани храни, чувство за хумор, отношението му към климатичните промени или други качества, отличителни единствено за него. Точно както фактът, че даден човек има две ръце не ни казва друго, освен че той има две ръце“, пише Кил в блога си.
Тя е категорична, че когато не ограничават Зи, то ще избере инстинктивно най-доброто за себе си.
„Като не разкриваме пола му и го третираме като джендър, Зи ще има свободата да открие и създаде собствената си самоличност, извън ограниченията и очакванията на традиционните норми за човешкия пол“, продължава тя.
Кил Майърс, която по професия е социолог, изнася TED лекция по темата за половата принадлежност през 2016 година, в която обяснява как психолозите от десетилетия се притесняват за това как стереотипите относно пола влияят негативно върху децата.
Съгласна съм, но това не се отнася за ВСИЧКИ деца. Съмнявам се родителите на Зумър да имат идея дали точно тяхното е родено с желание да смени своя пол.
Това не е случаят с много други транссексуални и дори интерсексуални хора (родени с неопределени или смесени полови белези). Да, те трябва да имат правото да избират какви искат да бъдат и в такъв случай мнението на психолозите е напълно валидно. Дори цифрите го показват: в Европа има документирани 2264 случаи на самоубийства от страна на транссексуални за периода 2008-2016 г., пише CNN. Доказва го и законодателството на над 20 държави, което максимално улеснява смяната на пола и документите на такива лица. Аржентина е първенец в това отношение. Там от 2012 г. е напълно легално човек да се подложи на операция за смяна на пола. Две години по-късно Дания също се присъединява към аржентинците, като позволява на всеки човек над 18 години да смени пола и името си по документи, без да е нужно да си прави операция за целта. Норвегия стига дори по-далеч. През 2016 г. в страната е прокаран закон, според който всеки индивид над 6-годишна възраст е свободен да избере сам пола си.
Ако сухата статистика ни говори нещо, то е, че обществото болезнено се нуждае от закони, които да защитават различните. Това, от което не се нуждае, са родители, решили сами да налагат джендър неутралност на наследниците си. Може да прозвучи крайно, но явно е време и за друг закон, насочен срещу подобни самозванци.