Lady Popular Cosmopolitan
С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

30-те ли са новото 20?

Нина Стефанова
 

Оценка: (0/5)

Според теорията на някакъв американски психолог, ако гравитираш около зоната на 30-те и все още не си си намерила стабилно място под слънцето, значи принадлежиш към така нареченото поколение на проблемната зрялост. Включващо голяма част от днешните млади, които не искат да поемат отговорностите на улегнали личности, а вместо това предимно "работят над себе си и пият кафе"... А според нас неговата теория е пълна глупост. Искаме да знаем дали деца, които са си родили деца на по 16 и не знаят как да ги възпитат, са зрели хора? И дали е фатално късно да се преориентираш в професионалното си поприще и да намериш област, в която да се чувстваш в свои води, ако си на 35 например? Също така трябва ли единствената ти пътеводна светлина на този свят да бъде "връзването" с халка и с 25-годишен жилищен кредит на всяка цена? Последен въпрос: този американец да не би случайно да е живял отсам Желязната завеса в годините на тоталитаризма, когато съществуваше страхът от “старата мома”, чиято единствена противоотрова бяха бракът най-късно на 24, вървящ ръка за ръка с тенджерите, кройките от “Лада” и Modischе Maschen, и преносително-относителните маневри на ракия и салата без право на развод? Ако е, е добре да знае, че отдавна дойде времето на капитализма. С отворените пазарни отношения и отворените бракове. Днес ние се втурваме да изследваме всички възможности, които може да ни предостави животът, и да опознаем максимално нуждите си, преди да се завъртим на въртележката семейство, която на свой ред няма да ни остави нито време, нито желание тепърва да търсим най-подходящото професионално призвание. В този ред на мисли дали отпускането на едно допълнително столетие "да си живеем живота", "да работим над себе си и да пием кафе" би ни направило по-щастливи и удовлетворени в по-дълготраен аспект, се пита в задачата? Нашият отговор е: "Твърдо да."
И така, ето какво е добре да знаеш за този супер важен период, за да успееш да се плъзнеш в него без психологичното сътресение “боже, остарявам!” и да превърнеш онова, което ти изглежда на пръв поглед минус, в безспорно свое предимство!

Малко притеснения и страхове
Фактът, че вече се налага да извадиш тежката артилерия на антибръчковите кремове, най-вероятно ще те жегне ле-е-еко под лъжичката. Какво да се прави, суетата си е... човещина. Със сигурност няма да ти стане приятно и когато осъзнаеш, че на интервютата за работа се конкурираш с кандидатки, по-малки средно с около 8-10 години. За които животът все още е море до колене, а пукнатините в самочувствието и вкусът на провалите – непознати понятия. На любовния пазар положението е дори една идея по-антирозово: все пак тук не можеш да разчиташ даже на предимството "трудов стаж минимум три години", а и добре познаваш неувяхващата слабост на мъжете към 16-годишните... Стоп! Преди положението да е придобило размерите на трагедия!
ОК, нека не се лъжем, че подобни горчиви мисли няма да се опитат да ти се завъртят из главата. Но изцяло от теб зависи дали ще задълбаеш в тях и ще се вкараш в щура депресия на тема "вече не съм първа младост", или ще превърнеш същата тази цифра в предимство. Понеже каквото и да гласи равносметката на живота ти понастоящем, едно е сигурно. Вече си загърбила неуравновесените 20, събрала си богата колекция от жизнен опит и... дори да не знаеш със 100% прецизност какво искаш от живота си (човек винаги може да изненада себе си), вече знаеш с кои компромиси категорично не би се примирила. Наясно си какво те прави щастлива. Имаш самочувствие, базирано на реална преценка на способностите си. И разполагаш с цялата енергия и кураж да експериментираш и да преследваш мечтите си. С една дума, това е Златният момент, в който разполагаш с абсолютно всички необходими ресурси да направиш живота си максимално пълноценен.

Не се страхуваш от промените
Една сутрин се събуждаш и осъзнаваш, че си на 30 (плюс-минус някоя и друга единица) и годините вече са фактор, който не работи в твоя полза. Или както казват англичаните: “Никой от нас не се подмладява с времето.” Ето това е повратната точка, в която сядаш да правиш равносметка на живота си, понеже до този момент той е преминавал основно на принципа "Не бой се, има време!" Прекрасно извинение, когато ти липсва смелост да предприемеш нещо. Мечтата ти от малка е била да следваш журналистика, но когато се стигна до кандидатстудентските изпити, вашите настояха за право? Или не ти стигна балът и записа друго? "Добре де, има време – си каза тогава, нали? – Нека го завърша сега това, така и така съм го почнала, пък после ще запиша и другото." После-то така и не дойде. Или хлътна по един мъж, но не намери смелост да се бориш за него, понеже си свикнала да тичат след теб... "ще изчакам, ако ме иска, той ще предприеме първата стъпка". Е, той не пристъпи. Същото се случи и с надеждите ти за повишение на първото работно място. "Да направя още шест месеца и... ще видим. Дотогава може ръководството само да забележи колко труд хвърлям." Или се хвана да работиш нещо “временно и за пари”... и така до ден-днешен. Аналогично поетапно отлагане за светлото бъдеще изживя и идеята ти за собствен покрив... Списъкът може да продължи безкрайно.
Но рано или късно идва моментът, който е именно около 30-те, в който си даваш сметка, че докато изчакваш по-подходящо време за каквото и да е, животът и щастливите шансове си минават покрай теб. "Когато станах на 29 и не я бях докарала доникъде, изпаднах в страшна депресия, че не ме бива за нищо – разказва Ева. – Все още бях продавачка в мебелен магазин, въпреки че исках да се занимавам с козметика. Ревах цяла седмица, докато една нощ си казах, че така не може да продължава и трябва да рискувам. Напуснах магазина, взех заем и записах ускорени козметични курсове. След два месеца ме наеха в готин козметичен салон. Не можех да повярвам колко лесно стана всичко!" Всъщност промяната на този етап – независимо дали става дума за кариера, финанси, или личен живот – не е капитално трудна и непосилна, понеже: 1. ти имаш достатъчно категорична мотивация да я започнеш. 2. благодарение на натрупаните грешки вече си наясно, кое би те направило щастлива в дълготраен аспект, а не до следващата заплата или море например, и хвърляш усилията си точно там. И 3. крупните промени сега имат големи шансове за успех, понеже си наясно със способностите си и не залиташ по невъзможни сценарии.

Не превръщаш самотата в повод за истерия
Кофти сексуални изживявания? Серийни раздели и повторни събирания? Нонстоп авантюри без грам желание за обвързване? Дори все още да си без сериозна връзка, дните на кошмарните ти срещи и избор на тотално неподходящи партньори са преброени. Причината? След 15 и повече години стаж в сферата на романтиката ти вече не хвърчиш в облаците, нито си търсиш умишлено силния драматизъм и безнадеждност на латиносериалите. Още по-малко тяхната скорост, имитираща протяжното разтягане на локуми или стъпката на смъртно ранен охлюв. На този етап нито ти, нито потенциалните партньори, с които излизаш, искате да си хабите времето с предварително обречени сценарии, понеже ви е еднакво скъпо. Така че съкращавате фазата на въздишки, плахи погледи и игра на криеница в полза на бързия отговор на въпроса достатъчно ли си пасвате. "Излязох с мъж, който първоначално много харесах – припомня си Силвия (32 г.). – Няма да си кривя душата, привличаше ме физически. Обаче след половин час на масата в неговата компания знаех, че няма да има втора среща. Той говореше само за работата си, а аз умирах от скука. После започна да разказва плоски вицове и положението стана още по-зле. Беше добро момче, със сериозни намерения и способност да даде стабилност на една жена, обаче аз не мога да бъда с някого, с когото няма какво да си кажа." Освен времето другият основен ресурс, който ти е ограничен и подлежи на внимателно изразходване, е – колкото и клиширано да звучи – сърцето. Понеже грешните любовни избори, които си допускала в миналото, неминуемо натрупват разочарования и те правят все по-песимистична, антиромантична и цинична, вече не се втурваш в безперспективни връзки на принципа "да видим какво би станало": "По време на последната служебна командировка се запознах с един мъж – си спомня Александра (30 г.). – Той беше невероятно попадение – адски умен, невероятен събеседник и на всичкото отгоре красавец, който обираше погледите по улиците. Но имаше сериозно гадже. Той също ме хареса и ми предложи, цитирам, връзка, в която и на двамата да ни е хубаво. Тоест, дълготрайни интимни срещи, чувства и всичко, но без последващо развитие. Честно казано, няколко дни се изкушавах да приема. Накрая обаче проявих здрав разум – колкото и хубаво да можеше да бъде, в крайна сметка щях да страдам много. Защото вече бях пробвала подобен тип връзка и добре знаех какво се случва, след като хлътнеш. Отказах и продължих да чакам." Именно сега осъзнаваш колко по-добра любовна стратегия е изчакването, вместо да правиш генерални компромиси и да си с някого, само и само защото "така трябва". Или да се втурнеш да се жениш, понеже си на еди-колко си години: "Не виждам абсолютно никакъв смисъл да подпиша, за да се сдобия със заветната халка – категорична е Лили (32 г.). – Ако с мъжа не се разбираме, пак ще се разведем. Халката не решава нищо." А най-хубавото в цялата работа е, че най-сетне си узряла за правилния тип компромиси. Тоест, за замяната на идеализирания списък на перфектния мъж от мечтите ти с реалния списък на качествата у партньора, които наистина ти прилягат: "Все едно да проумееш какви дрехи ти стоят добре: знаеш какво качество и форма са за теб, така че не е необходимо да пробваш наред", обяснява сгодената преди месец Калина (33 г.).

Най-сетне постигаш трайно примирие с тялото си
Няма да престанем да ти повтаряме, че красотата е най-вече състояние на ума. Защото когато се чувстваш добре в собствената си кожа, ти несъзнателно излъчваш това послание към околните под формата на фатален (естествено, в добрия смисъл на думата) чар. И той няма нищо общо с годините. Трябва само да погледнеш към всички 30... и-нещо годишни звезди (Анджелина Джоли, Дженифър Анистън, Рийз Уидърспун, Дженифър Лопес), за да проумееш, че 30 не е синоним на „в залеза на сексапила“. Да, вярно е, че метаболизмът се забавя и фигурата може за нула време да се закръгли, ако я изпуснеш от поглед. Но колкото и странно да прозвучи, тъкмо сега ти е ужасно по-лесно от когато и да било да промениш навиците си така, че да продължаваш да си във форма. И причината за това идва съвсем естествено – появяват се първите признаци на ЕГН-то: вече не издържаш на алкохолните и дискотечните маратони, обаждат се симптомите на болести, следствие от нехайно отношение към тялото (като разголения кръст през зимата например), през седмицата не можеш да купонясваш до зори, след което да прекараш последващ плодотворен работен ден, сенките под очите проявяват тенденция към постоянно присъствие... И ти става ясно, че ако искаш да се чувстваш и да изглеждаш като преди, трябва коренно да промениш начина си на живот. "Вече не става дума само за сантиметри на ханша, а за това да се събуждаш с тонус – обяснява Дани (30 г.). – Всичко е на принципа на доминото. Колкото повече увеличаваш салатите и плодовете, толкова по-добре се чувстваш. Колкото повече тренираш, толкова повече усещаш тялото си леко и изпитваш потребност да продължаваш в същия дух. Става някак от самосебе си и е като допинг." Изведнъж виждаш генералната глупост и обреченост на решенията от типа на новогодишните “от утре/другата седмица/другата година ставам нов човек”, или на експресните диети, с които имаш дългогодишна неуспешна връзка. Сега си убедена, че подобно на отношенията с неправилни мъже, те не водят до нищо добро. "Никога не съм била спортна натура – обяснява Юлия (29 г.). – Обаче преди 10 месеца имах много тежък период в работата и се записах на фитнес, за да разпускам напрежението. Толкова ми хареса, че от веднъж седмично неусетно стигнах до три тренировки. Сама не разбрах как свалих един размер дрехи. И в момента всички ми казват, че изглеждам по-добре от когато и да било. Аз самата се усещам така."
"Има още нещо освен факта, че тялото ти престава да ти прощава всички ексцесии – твърди Елена (33 г.). – осъзнаваш, че тинейджърските изпълнения от сорта на сандвич на крак на път за купона или пред телевизора, вече не те задоволяват. Напротив, сега ти доставя удоволствие да седнеш с чаша вино, салата и пилешка пържола. Освен това предпочиташ опиянението от тренировките пред алкохолното опиянение или тревата.”

Изживяваш истерията на тема деца
Ето тук – няма как – ще трябва отново да цитираме епичната битка с родителите с основен мотив на обвинението: “Ти мислиш само за себе си! От твоя егоизъм ние внуци няма да видим!” И основен мотив на защитата: не че ти не отчиташ така наречения биологичен часовник. Просто 1. сега не е времето на тоталитаризма, когато всичко беше строго разчетено по петилетки и се знаеше: “ако до 23 не се омъжиш и не забременееш, на 24 си стара мома и срам за фамилията, която ще стане за смях в очите на хората”. и 2. както се изрази един приятел “Ми те и хлебарките имат деца... не е върхът на човешкото постижение да си ги направиш”. Днес ти искаш не просто деца, а деца от мъжа на живота си. Не че бягаш от отговорност, както всички се опитват да ти втълпят, просто смяташ, че може да изчакаш с това събитие, докато не се увериш, че си направила правилния избор. И междувременно успееш да си намериш място под слънцето в професионално отношение. Вече си намерила и мъжа, и мястото? Прекрасно, поздравления! Само че тогава идват друг тип съмнения и дилеми, не по-малко сериозни. Това, за което не споменава целокупната литература на тема фертилност, е страхът, че трябва да жертваш целия си досегашен живот пред олтара на майчинството. Който – повярвай ни – е в състояние да прерови Вселената за най-голямата черна дупка и да те натика точно там. Не, не говорим за притесненията на тема килограми, които доведоха до абсурдната мода в последно време да се ражда преждевременно със секцио, за да се запази хубавата фигура. А за сериозните главоблъсканици на тема компромиси в кариерата и начина на живот: "Вече бях сигурна, че съм открила човека, който искам да бъде баща на децата ми – разказва Иванка (35 г.). – Бяхме женени от една година, тогава бях на 32. И така и не можех да се реша да раждам. Плашеше ме, че трябва да изляза в отпуск по майчинство, после в продължение на един господ знае колко време щеше ми се наложи да се занимавам само с пелени... и никога нямаше да мога да наваксам. Мъжът ми започна да ми натяква, че съм егоистка и аз започнах да си мисля, че е напълно прав.” Нещо подобно се случва и с Ивета (34 г.): “Свикнала съм да пътувам нонстоп по международни конференции, да чета литература по специалността ми, която непрекъснато излиза на пазара, да изнасям доклади, за които се шуми. Напоследък като излизам с мои приятелки, родили наскоро, се ужасявам как единствената им тема за разговор и интереси са: кърменето, видовете бебешки пудри, изкуството на повиването, часовете за къпане и т. н. Имам чувството, че предпочитам никога да не раждам, вместо да се превърна в това. А след това си казвам, че само ужасен човек може да си мисли такива неща. Значи аз съм ужасен човек!”
Е, изненада! Изброените „ужасни“ мисли и „егоистични“ страхове според психолозите са напълно нормална реакция, често срещана част от синдрома майчинство. Макар че никоя родилка не говори за тях. В такива случаи специалистите съветват да ги споделиш с родила приятелка, за да разтовариш напрежението и... нищо чудно да се убедиш, че тя се връща оттам, накъдето ти си се запътила. Твърдо си решена да не раждаш? Ами, около 6 % от жените на Запад не искат деца. У нас също се срещат такива случаи, макар и определено под 6 %: “Като се сещам на какви неща съм била свидетел като дете, предпочитам да не влизам в ролята на родител. Само ми е ужасно кофти за мъжа ми, понеже на него му е болно. Още по-тъпо ми става, когато приятелите и роднините се включват в хора "ще си промениш мнението". Всички ми казват: "И ти ще си имаш, когато си готова", все едно се подразбира от самосебе си, че става дума за временна фаза – негодува Ася (34 г.). – Не вярвам в клишето, че си непълноценна личност, докато не родиш." Е, добре, животът и решенията са си твои. Щом това те прави щастлива, значи ние няма какво да прибавим. В крайна сметка още не се е родил човекът, който да цитира точния смисъл на човешкото съществуване. Следователно никой не може да твърди с категоричност, че неговите разбирания са най-правилните. И все пак майчинството действително повлиява на живота ти супер благотворно: “Откакто родих и се върнах на работа, всички ми повтарят, че съм ужасно променена – разказва Илияна (30 г.), мениджър в частна фирма. – Сега съм някак по-спокойна, по-толерантна и дипломатична. Открих, че се справям с ръководенето на екипа много по-лесно, без сътресения и някак... с благост. Защото успявам да се поставя на мястото на човека отсреща. Освен това в момента нямам преговори, които да са ударили на камък. И най-сетне със свекървата успяхме да заровим бойната секира.”


Виж още



Ново в Cosmo