Lady Popular Cosmopolitan
С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Неприлично предложение

Cosmo
 

Оценка: (5/5)

Мъжете невинаги искат да се женят – това е общоприето правило, с което под път и на над път ти обясняват логиката на тяхното любовно поведение. Жените невинаги искат да се омъжат.Това се приема за силно съмнителна хипотеза, която трябва непрекъснато да се доказва.

Да си омъжена (не) на всяка цена
Ще ти разкажа една история – от игла до конец.
Нека да наречем главната героиня Надя. На 31 години е, живее в София и работи като одитор. Познавам я сравнително добре. Тя е еталон за „независима жена“, изкарва, меко казано, добри пари, обитава сама собствен апартамент, без да се чувства самотна в него, честите командировки из страната са неизменна част от служебните й задължения и начинът й на живот я устройва перфектно. Преди време Надя се раздели с половинката (всъщност „половинка“ е силно казано в случая, по-скоро неосъществен партньор...). Дотук нищо необичайно. Докато си пиехме кафето един ден, тя ми разказа в детайли цялата драма. Сметнах, че е подходяща за онагледяване на темата, за която ще си говорим.

И така от половин година Надя се срещала с приятеля си. Нещата вървели по мед и масло, той бил влюбен до уши, правел всичко за нея и един прекрасен ден й поискал официално ръката и сърцето. Тя загубила ума и дума... Да отбележим обаче, че това не било от възторг. Човекът великодушно й предложил да помисли над идеята, на което Надя кимнала енергично в знак на съгласие. Цял месец си давала вид, че мисли усилено: някак си й изглеждало грубо и неприлично след всичко хубаво, което били преживели заедно, да каже „Не“. Но го направила.

Тогава, на свой ред, той зяпнал от изумление. Слушал отвлечените й обяснения и физиономията му ставала все по-изопната. Надя наистина харесвала въпросния мъж, бил ужасно готин и енергичен тип, в леглото си пасвали чудесно, държал се страхотно и извън него, дори й се струвало, че към настоящия момент го обича..., но на този етап все още не била готова да заживее под един покрив с него – още по-малко в ролята на съпруга. Той изтърпял „обидата“ няколко седмици. След това предложил да се разделят, защото както било станало ясно, явно за нея нещата не били сериозни. Повече не й се обадил.

„Единственото хубаво нещо беше, че понеже не живеехме заедно, не ми се наложи да опаковам куфари с покъщнината му – казва Надя. – Освен това вече не трябва да отварям графика си или неговия и да планирам така работната седмица, че да вмъкна някъде срещите с него.“ И спряла дотук с анализите. След като се отказала от почетното звание „съпруга“, не искала повече да се рови в миналото и да търси причинно-следствени връзки.

Мъжката гледна точка
Въпреки че двата пола са излезли от пещерите по едно и също време, мъжете значително по-рано са започнали да управляват автомобили, да се наричат президенти и небрежно да си играят с дебелия портфейл. Жените са получили достъп до всички тези житейски радости на един по-късен етап, но все пак са го получили! И като бонус към възможността да заемат високи длъжности и самостоятелно да си изкарват прехраната, са сложили в дамските чанти правото да избират семейното си положение: омъжени, почти омъжени, все още неомъжени, за нищо на света омъжени...
Някои златни мъдрости от времето на тъмните уютни пещери обаче другият пол си пази грижливо и до наши дни. Сигурно за спомен. Например :“Мъжът е длъжен да избягва брака, жената – да се стреми към него.“ „Общочовешки“ истини от този сорт се предават от уста на уста и от поколение на поколение, откакто свят светува и се смятат за железни, защото се основават на биологията, а от нея, както всички дружно твърдят, не можеш да избягаш. Но пази боже, да се окаже, че доисторическата аксиома не работи, всички горчиво се разочароват от живота. Как е възможно, само преди сто години работеше толкова добре... Тц, тц, тц, накъде върви светът?!

Дори да не си виждала с очите си изографисани подобни закони, правилният отговор на въпроса „На кого му трябва халка на безименния?“, ти е набиван в главата почти от невръстна детска възраст. Затова си готова търпеливо и до края на света да чакаш в ролята на „просто приятелка“ мъжа до теб, който „по принцип те обича“, евентуално някой ден да стане готов да се ожени. Така де, това си е в реда на нещата, каква по-нормална ситуация от тази! Нито си първата, още по-малко последната представителка на нежното съсловие, която е обречена да мине по трънливия път към заветната цел – да застане пред олтара в булчинска рокля! Но виж, обратното звучи необяснимо – в 99% от случаите твоят отказ от клишето се възприема като повод за прекратяване на всякакви отношения.

Отчаяни съпруги
Тук ще си позволя едно малко лирическо, на пръв поглед отклонение от темата. Просто се сетих за напоителните дискусии с една позната напоследък, която имаше не особено успешна връзка с подчертано неподходящ мъж. Добре де, с женен с деца, в улегнала възраст, който категорично не даваше никакъв шанс за промяна на семейното си положение. Но за сметка на това беше натрупал богат и дълъг стаж в извънбрачните авантюри. Та всеки път, когато станеше дума, моята позната наблягаше на теорията: „Всички женени мъже изневеряват, въпрос на време е.“ Сега няма да разсъждаваме точно над тази житейска хипотеза, а над последвалото продължение, до което неизбежно стигаше тя: че то такава е женската съдба (разбирай ролята на отчаяна съпруга) и нищо не може да се направи по въпроса. Ето ти още една бетонирана от предразсъдъци „истина“, която се приема за нещо толкова нормално, колкото факта, че утре пак ще изгрее слънце. „И какво правиш тогава? Седиш и се преструваш, че нищо не се е случило, или на четиридесет-петдесет години и с деца на главата се захващаш с бракоразводна процедура?“, продължаваше разсъжденията си по темата въпросната дама. Та в този ред на мисли и изправено пред такава прекрасна перспектива, как да се реши едно нормално момиче на брак изобщо? Срещу този аргумент обаче излиза отново желязната едновремешна логика, че за една жена все пак най-добре е да се задоми, а не просто да съжителства с някого, защото един слънчев ден този някой може да реши да смени местожителството, понеже „Те, мъжете, са такива...“. Но замисляла си се какво печелиш ти от цялата работа всъщност?

А дали е така...?
Модерно е да се казва, че причините са комплексни. И в случая си е самата истина. Без да твърдя, че е свръхмасово явление, но като се огледам наоколо, виждам все повече жени, които не са си поставили за цел номер едно в живота да водят съвместно домакинство с когото и да било и да му носят фамилията. Но често пъти точно такива мацки мъжете със зъби и нокти се опитват да вържат. Това е парадокс само на пръв поглед. Всъщност сработва още една доисторическа аксиома – „Ако врагът не се предаде – ожени се за него!“

Сещам се за друга история. Навремето един познат си беше хванал за гадже момиче, което уж не понасяше и му беше конкуренция в работата. Когато го попитахме какво стана и защо така се обърнаха нещата, той отговори: „Ами как по-качествено да си го върнеш на една жена, освен като преспиш с нея...“
Но да не се отплесвам повече. Щем не щем, пак опряхме до страстта на мъжете да оставят питомното, за да гонят дивото. С други думи, ако един средностатистически представител на другия пол вижда любимата жена всеки божи ден (или живее заедно с нея) и всичко върви средностатистически нормално, то той получава достатъчно секс, задушевни разговори плюс обикновена компания, за да има на кого да преразказва футболния мач или поредната неудачна шега на шефа. Всичките тези полезни неща може дори да му дойдат в повече и да ги приеме като част от пейзажа. Но в случай че жената постоянно му се изплъзва, нищо чудно да прецени, че най-доброто решение е да й направи предложение, на което, както той си мисли, е невъзможно тя да откаже. С едничката цел да престане да се носи през живота покрай него и окончателно и необратимо да рухне в обятията му.

Женското виждане по въпроса
Надя не твърди, че никога не иска да се жени. Просто казва, че не е била склонна на компромиси в онзи момент. Има разлика все пак. Според нея с предложението за брак бившият й приятел е направил отчаян опит да придвижи напред на бързи обороти лентата на техните отношения с надеждата, че щом веднъж двамата станат законни съпруг и съпруга, всички усложнения, които са имали, ще се разрешат от самосебе си. „Работата ми е доста натоварена, свързана е с много пътувания и седене до късно в офиса, а така нямаше да се налага да правим уговорки за виждане, което не е сигурно дали и кога ще се осъществи, нали вечер ще спим под един покрив – продължава историята си моята позната. – И най-вече щеше да се подсигури, че няма да избягам от него, с други думи, че съм му в кърпа вързана. Така де, понеже бракът е показател за сериозните ми намерения, нали той така ми каза. И изобщо тогава всичко като с магическа пръчица щеше да стане повече от прекрасно. Да не би жените да не разсъждават по същия начин?! Той възприе отказа ми като окончателно доказателство, че не го обичам и че за мен е „мимолетна авантюра“. Впрочем, обзалагам се, 99 от 100 мъже също биха постъпили така!“
Е, добре де, в подобни случаи винаги и двамата имат по малко вина, така че Надя сигурно също е дала своя принос към развоя на събитията. Когато все пак се заровила в анализи, тя открила няколко сигнала за тревога, които той упорито й изпращал. С други думи, дала си сметка, че случаят е бил занемарен, но не и безнадежден.

Сигнал за тревога # 1
Неговият упрек: „Искаш само секс от мен.“
Как е било всъщност: не си мисли, че единствено жените страдат от опасения по темата. Нищо подобно – на т. нар. силна половина от човечеството също й се случва, макар и по-рядко, да изпитва страх, че я „използват по предназначение“. Често Надя се появявала в дома на приятеля си като гръм от ясно небе, десет минути след като е успяла все пак да звънне по телефона. Той разтварял обятия, като малко по-късно нещата, напълно логично, преминавали към бурен секс. След което тя изведнъж се сещала, че рано сутринта има важна среща, обличала се и хуквала към къщи, като мимоходом целувала любимия за довиждане. Вече по пътя си спомняла, че искала да го попита разни неща и да му разкаже еди-какво си... „Май трябваше от самото начало да го предупредя, че нямам много свободно време – разсъждава Надя. – И да го оставя той да избере какво да правим: да пием по едно бързо кафе, да хапнем нещо за обяд, да си поговорим и да реши дали да правим секс или не. Тогава може би нямаше да му се струва, че просто го използват.

Сигнал за тревога # 2
Неговият упрек: „Ти си вятърничава и непостоянна.“
Как е било всъщност: „Да, вярно е, че не се виждахме редовно. Понякога се срещахме четири пъти седмично, друг път – по два пъти. Нито той, нито аз можехме точно да кажем кога ще бъде следващото ни излизане, а когато се уговаряхме за определен ден и час, задължително добавях: „Ако нещо не се промени.“ Добавях го неслучайно, защото в два от три случая нещо наистина се променяше, и срещата се отлагаше...“, продължава Надя. Сигурно неведнъж и два пъти си била в същата ситуация, но от страната на онзи, който стои до телефона, и знаеш прекрасно, че когато твоят човек си спази обещанието, ти става едно такова драго на душата, понеже си мислиш, че значиш нещо за него. Каквото и да си говорим, всичко е въпрос на желание. По Надини наблюдения уговорената среща, която се е състояла (ако ще да е два вместо три пъти седмично), прави мъжа доста по-щастлив от внезапната поява на любимата жена, която случайно минавала наблизо (особено ако в това време той пере ризата си, води неколкочасови разговори с майка си по телефона, гледа волейболен мач...).

Сигнал за тревога # 3
Неговият упрек: „Чувствам се самотен.“
Как е било всъщност: „В началото, когато започнахме да се срещаме, често говорехме за страстта му към сърфа, за това каква камина ще подхожда повече на вилата му, за служебните му планове... Постепенно тези мили разговори, които така ни бяха сближили, минаха на втори и трети план.“ Надя започнала въодушевено да разказва за интригите в работата си, за последното пътуване, за това какво казала майка й, приятелката и т. н., и т. н. Той слушал, мълчал, понякога се усмихвал, друг път просто кимал с глава. Тя го съжалявала, че няма такъв динамичен живот като нейния. След което, заедно със съжалението, се отнасяла в интересното си ежедневие. Съмнявам се, че му е било скучно с нея, защото иначе търпението му е щяло да се изчерпа за отрицателно време, но при всички случаи вероятно се е чувствал най-малкото потиснат.
По собствените й думи Надя пренебрегнала един съвет, стар като света: с мъжа трябва да говориш за него самия. Поне понякога: „А и за да не се чувства самотен, когато не мога да се видя с него, нямаше да се затрудня толкова да правя разни дребни неща, от които на него би му станала приятно – примерно да му изпращам мили смс-и или забавни картички по мейла. Така щеше да разбере, че мисля за него. Опитах се да преброя колко пъти съм му казвала, че държа него и се сетих за веднъж. В деня, когато му отказах да се омъжа...“

Вместо послепис
Вярно, че горната история важи с пълна сила и доста по-често при разменени роли по пол на главните действащи лица. Но е истина и че все повече момичета подреждат така приоритетите си в живота, че бракосъчетаването минава на заден план, пък и може въобще да не се вписва за сметка на други житейски цели и потребности. „Може би ако бяхме положили малко повече усилия, щяхме да продължим да се срещаме както преди и да сме доволни и щастливи един с друг. А някой ден той да ми предложи брак – но този път именно защото му е добре с мен. Е, не е сто процента сигурно“, разсъждава Надя...

Послепис
Бившият приятел на Надя сега е щастливо женен за друга жена и скоро ще става баща. Близки познати на семейството му обаче твърдят, че все още мисли за нея...

Списъкът на нежелаещите брак
На света има немалко количество жени, които въпреки искрено топлото си отношение към даден мъж предпочитат да не съжителстват с него под един покрив, а просто да се виждат периодично. При това не могат да си позволят да тичат на среща всяка вечер след работа, защото са твърде заети. В това число влизат:

1. Прясно разведените. Те още не се готови за нов брак (особено ако разводът е бил предшестван от бурни скандали или друг вид опъване на нерви), но и не се готвят да отиват в манастир.

2. Бизнес-дами, които водят динамичен начин на живот.

3. Омъжените. Не е много честно, но стават такива работи в живота.

4. Момичета, които вече са усетили вкуса на свободата (от родителите), но още не са готови за сериозни отношения (с когото и да било).

5. Дамите с творчески професии, които са свикнали да работят в усамотение и да се „вдъхновяват“ от мъжете в свободното си от творчество време.

6. Егоистите и интровертите от женски пол. Тоест тези, на които им е нужно много лично пространство, за да живеят комфортно. „Когато имам възможност да си купя дом с две бани и тоалетни, тогава може и да се омъжа – кълне се една моя позната. – Иначе даже и седмица не бих могла да издържа с който и да е мъж, ако ще да съм лудо влюбена.“

7. Бисексуалните, които крият от половинката си (вероятно за негово съжаление) влечението си към нежния пол.

Виж още



Ново в Cosmo