Lady Popular Cosmopolitan
С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Изповедта на един сгоден мъж

Олег Станчев
 

Оценка: (5/5)

След като предложат брак, мъжете страдат от емоционално размекване, изгарящи съмнения и приливи и отливи на странни мисли.

Преди десет месеца застанах на колене и попитах дългогодишната си сериозна приятелка Ана „Ще се омъжиш ли за мен?“ Нейното леко притеснено „Да“ събуди в мен един стреснат, откровено гаден и даже на моменти жесток звяр, който се надявам да не надига глава никога повече.
И така нека се върна назад. Първите няколко седмици като сгодена двойка бяха истинско блаженство. Всичките ни приятели горяха от нетърпение да се видят с нас и вечерите ни бяха един безкраен низ от коктейли и споделен смях. Имах чувството, че никога не сме били по-влюбени и се питах: „По дяволите какво чаках толкова дълго?“ Изведнъж бях станал семейният герой, майка ми непрекъснато повтаряше „Знаех, че ще вземеш правилното решение.“ Мъжката ми компания ме приемаше като супер пич, сякаш имах по-големи топки от всички тях. Прозрение 1: Май да си сгоден беше нещо подобно на това да се превърнеш в рок звезда за една нощ.

Докато смъртта ни раздели
Един месец по-късно трябваше да замина за морето, където рекламната агенция, в която работя, всяко лято организира промоции за различни клиенти. Още първата вечер след работа с напихме с текила с три от промоутърките. За толкова години никога не бях обръщал внимание на тези момичета. Идеята, че най-вероятно мога да преспя с всяка една от тях ми беше достатъчна и просто не проявявах интерес. Но сега, когато знаех, че вече съм „заплют“ внезапно се почувствах като вързан с тежките окови на брака. И когато една хубавичка брюнетка на име Маги зададе неизбежният въпрос „Имаш ли си приятелка?“ бях като в небрано лозе. Да излъжа ли? Не че наистина исках да изневеря на Ана, просто още не бях готов да ми лепнат етикета „Скучен домошар“. Поех дълбоко въздух... и се чух как признавам: „Да, туко-що се сгодих.“ Но все пак можеш да ми се натиснеш, щом искаш, добавих наум. Вътрешно си биех шамари за проявената честност, когато изведнъж всички мацки започнаха да пищят. „Леле, колко готино!“ чуруликаше Маги. „Ти си много свестен човек,“ пригласяше й гореща блондинка на име Ирена. Джакпот! Всъщност те започнаха да флиртуват още повече с мен. Прозрение 2: Ако скромно признаеш, че си предложил брак на приятелката си, акциите ти се качват лавинообразно. По-добро е от това да се правиш, че разхождаш куче в парка!

Всички твои недостатъци
Докато карах обратно към София, не можех да си намеря място в колата. След онази вечер с готините мадами нещо се беше променило и просто нямаше как да си оправя настроението. Още преди да купя годеждния пръстен знаех,  че съм израстнал достатъчно, за да приема идеята за един-единствен партньор за цял живот. Но сега се замислих за Ана. Какво точно получавах в замяна на вярността си?
По целия път към къщи я оплювах на ум – така и не успях да си наложа да спра. Тя си гризе ноктите до кожата, което е грозно. И макар че съм го отричал пред нея милиони пъти, всъщност наистина има целулит. Може би на подсъзнателно ниво се опитвах да си намеря причина да се откажа от цялата работа. Трябваше да се вразумя. „Какво ми става – казвах си, - че тя е прекрасен човек.“ Но в главата ми все изникваше изпъстреното й с бучки дупе.
Когато се прибрах, Ана ме посрещна, облечена в една стара моя риза на голо. Без да говорим много-много, ме свлече с целувки на пода и правихме груб секс върху килимчето в коридора. Все още задъхан, с дънки свлечени около глезените, не можех да се отърва от една мисъл: „Само това ли ме чака от тук нататък?“

Не всичко, което блести...
В следващите седмици бях обсебен от атаките на Пръстена. По време на секс Ана без да иска ме одра с него по гърба и изпод „лапите“ на годежното бижу се появи кървава следа. Няколко дни по-късно ме перна с него по лицето, докато ми разказваше някаква случка, жестикулирайки оживено. „Хей, това нещо едва не ми извади окото,“ изкрещях ядосано.   
Освен това забелязах, че и пред други хора Ана размахва лявата си ръка ДОСТА. И това ме дразнеше. Не можех да си говоря с приятелите си, без въпросната дранкулка да се подвизава нон стоп пред очите ми. Сякаш ме преследваше с бойния вик: „Сега си с нея, сега си с нея!“. Веднъж в киното си държахме ръцете и усетих хладното докосване на бялото злато. Измъкнах се като ужилен. „Трябва ли да сме хванати през цялото време – изсъсках. - Няма да избягам.“
Всеки път когато съобщавахме на някой добрата новина, първото нещо, което чувах бе: „Покажи ни пръстена.“ И след това: „О, Ана, страхотен е!“ А няма ли да кажете нещо хубаво и за мен? В крайна сметка ми отне две години, за да се преборя за повишение в работата и да взема решение да създам семейство, трябваха ми шест месеца да спестя пари за пръстена, а само пет секунди стигнаха за изнизването на четири цифри от банковата ми сметка. Голяма гадост.

Стратегическо планиране
Бях напълно подготвен за треската около организацията на сватбата. Или поне така си мислех. Със сигурност обаче не очаквах Ана да откача на всеки пет минути за най-дребните подробности. „Тези рози много ли са кремави?“ - питаше ме тя с искрена болка в очите. Изобщо не разбирах как едно нещо може да е прекалено кремаво. „Дали сьомгата няма да смърди на рибешко?“ Ами нали е риба. „Какво ще кажеш за бутониери със стръкчета розмарин?“ Не само, че не знаех какво е това, но не ми и пукаше.
Преди да започне цялата тази история, Ана винаги е била решителна по характер и това беше една от причините, която ме караше да мисля, че ще съм щастливо женен за нея. Но сега живеех с един съвсем различен човек. Коя беше тази изнервена, вманиачена жена?
С целия си акъл реших, че може би има нужда от моята помощ. Нали все пак мъжете подхождаме по-практично към тези неща. Така че една вечер, когато тя беше изпаднала почти в агония, защото не можеше да избере най-подходящите подаръци за гостите, й казах: „Ами просто нищо няма да им подарим и без това тази традиция е глупава, нали това е нашата сватба.“ Тя ме погледна напълно невярващо: „Да бе защо не пропуснем и булчинската рокля, - подвикна излизайки от стаята с каталога на сватбената агенция, развян като бойно знаме. - А като сме започнали можем да минем и без подписването.“ Последното беше изкрещяно от входната  врата.

Истински лъжи
Явно не можеш да се справя със собствените си съмнения и като че ли неволно започнах да тормозя Ана. Например когато не можех да си намеря нещо – чорапи, ключове, портфейла – автоматично обвинявах нея. „Къде ми е лютия сос? Непрекъснато ми местиш нещата или направо ги изхвърляш“ - хленчех като сърдито пет-годишно момченце. Тя просто извърташе очи нагоре.
А най-странното беше, че колкото повече я отблъсквах от себе си, толкова по-параноично ревнив ставах. Особено що се отнасяше до най-добрия й приятел Момчил, с който били почти неразделни преди да се появя. „И какво искаш да ми кажеш, – попитах злобничко по време на една „романтична“ вечеря на свещи, – че няколко пъти сте ходили заедно на море и нищо не е станало?“
Просветлението дойде две седмици преди гражданския брак, когато пиех бира с едно приятелче – новоприет заек в клуба на сгодените. „Колко често се дразниш на Ана?“ - попита ме той. „Ако не е луднала на тема сватба, между 3 и 5% от времето прекарано заедно. А ти на Ваня!“ „В 50% от случаите.“ Ами тогава защо ще се жени за нея? Това ме накара да се замисля. Може би моята бъдеща съпруга далеч не беше за изхвърляне. Че даже напротив.
С наближването на големия ден, ставах все по-спокоен и щастлив. На официалната вечеря с кумовете и родителите двамата се закачахме с крака под масата и тайничко се сръчкахме със сподавен смях, когато майка й след една бутилка бяло вино налетя да танцува с някакъв господин от съседната маса. Два дни по-късно, когато Ана застана до мен в обредния дом, моят вътрешен гадняр се пенсионира завинаги. Тази жена и нейния пръстен бяха всичко, което исках.  


Виж още



Ново в Cosmo