Lady Popular Cosmopolitan
С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

До 30 подпиши - или... се отпиши?!

Нина Стефанова
 

Оценка: (5/5)

Оказва се, че синдромът „стара мома“ е доста жилав и продължава да вирее и в наши дни въпреки отворените бракове, еманципацията и повсеместното вдигане на възрастта за раждане. Понеже не е едно от най-приятните усещания на земята, предприеми съответните бързи контрамерки още при първите му признаци.



Факт е, че за разлика от поколението на майките ни за нас не важи правилото: „Ако на 24 не си с халка, вече си стара мома“. Но докато се бориш с нокти и зъби да си намериш място под капиталистическото слънце днес, нерядко се случва изведнъж да установиш, че прехвърляш средата на 20-те или откровено си клониш към 30-те, а личният ти живот тихомълком се е наврял в пета глуха и прословутата мисъл за последния пропуснат влак не те пропуска и теб... Ето как да не й позволиш да те стегне под лъжичката, преди да е станало неприятно!

Ех, тези самообвинения...
Когато си към 18-те, си казваш: „Спокойно, всичко с времето си: купони, кариера, мъж, деца... Едно по едно.“ Само няколко години по-късно обаче си пределно наясно, че понятието „едно по едно“ в този живот не съществува. Нещата просто се случват едновременно и... противно на всякакви предварителни планове. Например студентските години трябва да са щур безгрижен купон, нали? Е, ти започваш работа на две места и не ти остават нито финанси, нито сили да се забавляваш като хората. После имаш нужните финанси и хъс, обаче пък нямаш време, понеже те е завъртяла кариерната центрофуга и трябва да се докажеш. В момента, в който постигнеш сравнително професионално равновесие и стабилност, което отнема още някоя и друга годинка, един прекрасен ден се събуждаш и установяваш, че в победния ход към самоутвърждаването май си пропуснала нещо. И то нещо генерално. По-точно сериозната връзка с бъдеще. Просто досега си имала достатъчно други тревоги и главоболия, за да обърнеш поглед в тази посока. Но сега го правиш. И установяваш как приятелките ти една по една са намерили или под носа ти намират своята стабилна половинка. Сватбите около теб никнат като гъби след дъжд, а родителското тяло те гледа жално и припява: „Ех, дали и ние ще доживеем...“. Естествено, че щеш, не щеш, се засичаш да размишляваш как май изпускаш последния влак на „нормалното развитие“ на нещата... и напук на професионалните успехи и кадърност в личния си живот си пълен некадърник и провал. За което вината си е само твоя. Оттук насетне колелото на синдрома „стара мома“ се завърта скоростно. Изведнъж те наляга неистово желание да „поправиш грешката“ в кратки срокове и да изкараш отлична оценка. Това обаче не ти е учебен материал, който можеш да назубриш блестящо, след което да смениш двойката на отличен (6). Нещо повече, колкото по-силно искаш да срещнеш мъжа, в когото да се влюбиш истински, толкова повече по закона на Мърфи той си пита ушите да се появи. Така се стига дотам, че се втренчваш в тази липса в живота си, като ослепяваш за всичко останало, а паниката на самообвиненията „как можах да оплета всичко така“ полека-лека затяга примка около шията ти...

Добрата новина
Ако обичаш, без паника обаче! Поеми си дълбоко въздух, понеже вината не е у теб, а в ритъма ни на живот, който в последно време неумолимо заприличва на влакчетата на ужасите в Дисни. Освен това за реакцията ти си има напълно логично и, уви, независещо от теб обстоятелство. Биологичен часовник. Все пак ние не сме по-силни от природата и е напълно нормално в един момент да се шашнеш за...  „тиктакащия часовник на ЕГН-то, който на мен лично по ми прилича на устройството за изстрелване на топки за тенис на корт, ритмично елиминиращо запаса ми от яйцеклетки една по една“, както гласеше метафората (очевидно плод на лично изживяване) на авторката на един женски роман. Глупаво ти звучи, нали? Ами, не е много умно, но е първосигнален инстинкт. Неотменна част от който са намирането на мъж и сексът, с които се затваря кръгът на възпроизводство – основна наша биологична функция. Така че е напълно сигурно, че няма да си първата, нито ще бъдеш последната жертва на възпроизводителната параноя. Невероятно, но факт: докато въпросната паника масово се шири, статистиката сочи, че над 71% от нас все пак рано или късно не се разминават с олтара. Като прибавим и немалкия процент на съвместно съжителство без подпис, това си е категоричен довод да отвориш шампанското, защото чисто математически погледнато, ще си намериш стабилна половинка, даже да не ти се иска. А на теб не че не ти се иска, напротив... но просто май не го правиш по правилния начин.

Вяра му е майката
Защо ни е фасулски лесно да повярваме в съществуването на алтернативни форми на живот (и 3-дневни диети-чудо) и в магичната сила на тарото и зодиака, а не успяваме да смелим съвсем реалния и логичен факт, че и в нашия възрастов любовен диапазон има достатъчно свестни мъже, които по една или друга причина също са сами и всички те не са се сврели в гето вдън горите тилилейски, оградено с бодлива тел, по която тече ток? Ами, отговорът е ужасно прост. Защото е едно да вярваш в нещо, а съвсем друго - да ти се иска. Ето нагледна илюстрация за пагубното влияние на „искам“: „Всяко излизане ми протича по един и същи начин – разказва Мими (25 г.). - Грим, прическа, готини дрехи, заведение и дискотека.  Първия час и половина съм в еуфория „Кой знае, може пък тоя път...“ и сканирам нонстоп пейзажа. После се отчайвам, защото наоколо или няма готини мъже, или са по-малки, или са супер срамежливи и не правят нищо.“ Как мислиш, дали Мими е рядко срещана форма на антикъсметлийка по рождение и затова всички подходящи субекти получават тайнствени сигнали свише и се измитат от маршрута, по който преминава тя? Естествено, че става дума за нещо друго. А именно за сюжета от онази реклама, в която един младеж се опитва да си хване гадже, обаче все не му се получава, защото жените надушват отчаянието му.

Ако изповедта на Мими ти звучи познато, значи ти правиш същото. В желанието си да имаш човек до себе си, толкова се съсредоточаваш върху липсата на такъв, че рано или късно си самопромиваш мозъка до степен Бриджит Джоунс. Която си повтаряше по 24 часа в денонощието, че ще умре в пълна самота и когато най-сетне я намерят, ще е нахапана от собствената си овчарка. Нещо повече: така не можеш да се насладиш на всичко готино, което ти се случва в този период, защото въобще не го отчиташ. Ти си като кон с капаци, съсредоточен единствено в посоката „намиране на Мъж“ и потънал до ушите в блатото на депресията заради отсъствието му. Не че искаме да се превръщаме в лоши пророци, просто те предупреждаваме на базата на опита на вече понатрупалите повече годинки: след време, когато цялата истерия премине, ще се обърнеш назад и ще си дадеш сметка, че си пропуснала да се насладиш на няколко страхотни години. Всъщност, на няколко от най-страхотните си години. По простата причина, че сега си млада, секси, красива, свежа и кипяща от енергия и ентусиазъм.
Така че си обещай каквото и да се случва, да махнеш крака си от педала на газта по маршрута „издирване на перфектния баща за децата ми“. Със следните

3 стъпки за самодисциплина.

Самочувствие
Това, че ходът на събитията в живота ти до момента се е стекъл така, че не си срещнала човека, на когото можеш да разчиташ и с който искаш да останеш вечно, няма нищо общо с факта колко готина личност си. Погледни го от тази гледна точка – имаш неколцина верни приятели и солиден брой познати и колеги, с които си имате уважението, нали? Няма как в един момент да не попаднеш и на мъж, който ще те оцени също толкова високо.  

Амнезия
След като веднъж повярваш във факта, че рано или късно ще срещнеш някого – днес, утре, другата седмица или другия месец – ти се успокояваш психически. И познай какво? Именно това вътрешно състояние на небрежност и амнезия на тема „сама съм“ ще привлече мъжете като магнит. Тогава господ да ти е на помощ, защото... пак няма да имаш спокойствие.

Борба с пристъпите на паника
Вечно стабилно равновесие на този свят принципно няма (защото тогава нямаше да има еволюция), камо ли в супер крехката човешка психика. Тоест трябва да се подготвиш, че ще те споходят моменти на слабост и паника. Да кажем, когато твоя приятелка се омъжи или когато първоначалните електрически искри с някой мъж се окажат краткотрайни фойерверки – красиви, но в общи линии въздух под налягане. Напълно нормално е притеснението „май ми е писано да си остана сама“ да се появи в такъв момент и това е импулс, който не можеш да проконтролираш. Напълно в твоя власт е обаче да стопираш отрицателните мисли още в зародиш, преди да си изпаднала в невероятна дупка. Защото знаеш ли кое е първото правило на разкопките? Когато си в дупка, спри да копаеш, понеже затъваш още повече. Елементарно и логично.

Втори шанс
Обещай си да не отрязваш даден мъж само след една среща. Възможно е той да се държи леко неадекватно от напрежение.






На вълните на отчаянието
Съществува ли нещо, категорично отблъскващо мъжете? Да, „породата жена, за която да си намери връзка, е въпрос на живот и смърт“, край на цитата от Младен (27 г.). Ето още няколко признания по темата.

 „Мразя, когато гаджето, с което имам среща, има неотложна работа след няколко часа, обаче не пропуска да ме пита какво ще правим после. Много ясно, че нищо, аз да не съм такси да чакам на адреса!“
Борис, 26 г.

„Ако ми разказва за екзотичната ваканция, на която е ходила нейна приятелка с гаджето си. Естествено, това е намек, че и тя търси същото!“
Петър, 25 г.

„Чуя ли да се отваря темата „сватба“ още на първата-втората среща, независимо в какъв контекст е, веднага си обирам крушите.“
Румен, 28 г.

„Не може да ти говори какъв цвят би пребоядисала стените още на втората седмица! Вие не си знаете презимената, тя стените ще ти пипа! Както е тръгнало, след 1-2 месеца ще избере и модел халки.“
Калин, 29 г.


Виж още



Ново в Cosmo