Lady Popular Cosmopolitan

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.разбрах

Нова ботокс мания

Разказано пред Corrine Miller
 

Оценка: (0/5)

Нова ботокс мания
Нова ботокс мания © Когато боли по време на секс, никой не е доволен. (Shutterstock)
В продължение на години тя не можеше да носи дънки или да прави секс, без да изпитва агонизиращи болки. Накрая, вече на 28, една разходка до пластичен хирург, предприета като последна мярка, реши проблема...

До скоро всеки път, когато обуех гащи, усещах силно парещо чувство във влагалището. Не само дрехите бяха проблем. Често сексът беше толкова болезнен, че трябваше да спра, преди дори истински да сме започнали. Влагалището наистина ми създаваше голям проблем.

Всичко започна с гъбична инфекция първата ми година в университета. Парещото усещане отказваше да си отиде независимо от количествата крем, които изпробвах. Отидох при личната си лекарка, която ми предписа нещо по-силно. Но през следващите няколко месеца нищо нямаше ефект и все така изпитвах болка, която се засилваше. Тъй като тя не знаеше как да ми помогне, ме насочи към клиника за сексуално здраве, където на няколко пъти се тествах за болести, предавани по полов път. Но всички тестове бяха негативни. След това ме изпратиха на гинеколог. Беше минала повече от година, откакто забелязах симптомите за първи път.

Име за болката

За щастие, специалистката знаеше какво не е наред. Тя ми постави диагноза вулводиния, състояние, което Кари веднъж определи като „вулвокакво?” в епизод на Сексът и градът. Лекарката ми обясни, че гъбична инфекция е станала причината нервните окончания във влагалището ми да се възбуждат непрекъснато, затова усещах парещото чувство. Но те също караха мускулите там долу да се стягат като юмрук, което ми причиняваше денонощен дискомфорт.

Вулводинията не се лекува, но има някои начини за облекчаването й, според лекарите. Веднъж в седмицата ходех на физиотерапия, където терапевтката слагаше палец във влагалището ми и ми правеше вътрешен масаж. И започнах да приемам антидепресанти в малки дози… за влагалището си. Лекарката смяташе, че може да ми помогнат да успокоя нервите там долу. Но след като месеци наред завалях думите по време на работата си като инвестиционен банкер, спрях лекарствата. Също така трябваше да използвам дилататори – разширители, за да разширя отвора на влагалището си и да го отпусна. Те изглеждаха точно като вибратори и се предполагаше да си ги слагам за няколко часа преди лягане и да загрея преди секс. Въпреки всички тези усилия вулводинията все още пречеше на живота ми.

Работя до късно и седенето на бюрото бе толкова болезнено, че на всеки 20 минути ставах „да ползвам тоалетната”, като понякога ми идеше да заплача, докато стоях в кабинката. И тогава, четири години след първия симптом, срещнах прекрасен човек и се омъжих за него. В началото той не разбираше какво става там долу, но след известно време проумя – след като трябваше да му обясня процедурата с дилататорите и мазането с крем, който да накара влагалището ми да загуби чувствителност, преди да правим любов. Понякога нещата не бяха толкова зле и сексът беше само леко болезнен в началото. Но често болеше толкова много, че ни се налагаше да избягваме сношение. Понякога се разстройвах, че не мога да правя секс със съпруга си, но знаех, че имам късмет, че проявява такова разбиране.

На всеки 20 минути ставах „да ползвам тоалетната”, като понякога ми идеше да заплача, докато стоях в кабинката.

Едно щуро решение

Вече се бях примирила, че съм приела нещата такива, каквито са, когато получих писмо по електронната поща от приятелка със заглавие „Трябва да прочетеш това!”. Беше постване от блог, подиграващ се на жените, които си бият ботокс в интимните части. Разсмях се, като си мислех, че е поредното изпълнение на пластична хирургия стил Истински съпруги, докато не се зачетох по-внимателно. Накратко, Питър Пасик, пластичен хирург от Ню Хампшир, провеждаше тестове, одобрени от Федералната агенция по лекарства, в който се използва ботокс за замразяване на влагалищните мускули и облекчаване на болката, изпитвана от жени като мен.

Притесняваше ме, че процесът е все още експериментален. Но след като потърсих още малко информация, реших да опитам и се обадих в кабинета на д-р Пасик. След като определи, че съм подходящ кандидат, определихме дата за процедурата и стисках палци.

По време на пътуването от Ню Йорк до Ню Хампшир изпадах в тиха истерия, докато мъжът ми караше колата. Ами ако умра, докато съм под упойка и всички разберат, че се е случило, защото съм се опитала да си поставя ботокс във влагалището? Когато пристигнахме в кабинета му, се преоблякох и анестезиологът започна да ме боцка. Когато отново видях съпруга си, бях на болнично легло с разтворени крака, закопчани в гинекологични стремета и всичко на показ. Беше повече от унизително. След това се събудих замаяна, в болнична стая с голям дилататор, сложен в мен.

По-късно същия ден се почувствах по-добре и отидох да обядвам със съпруга си – с дилататор все още вътре в мен. На място го държеше специално стегнато бельо и нямаше как да не ми е малко мъчно за мен. Около осем дни минаха, преди да се усети ефектът на ботокса. Преди това трябваше да си слагам дилататора в продължение на два часа всеки ден. И постепенно просто се почувствах... по-добре. Носенето на бельо все още е малко неудобно, но сега мога да се наслаждавам на секс без болка. Ефектът от ботокса ще изчезне постепенно след четири месеца и преди това мускулите на влагалището ми трябва да се научат как да се отпускат. Но дори и всичко да се развие както трябва, мисля да повторя процедурата, за да видя дали ще е възможно да нося дънки без никакъв дискомфорт. Междувременно, просто съм благодарна, че дните ми на тихо страдание най-сетне свършиха.


Виж още



Ново в Cosmo