19 мита за даряването на яйцеклетки

От десет до деветнадесет

11.  Донорите на яйцеклетки са необразовани, от нисък социален слой
Тотално невярно. Всъщност 80% от тях са висшисти, работещи по професията си, други са със собствени фирми, всички са високообразовани и реализирали се като професионалисти и майки жени.

12.  На донорите на яйцеклетки се плаща
Не, това е дарение, не получаваш възнаграждение за него. Единственото, което ти се възстановява като разход по време на процедурата, са пътните разходи.

13.  След като даря, ще мога да разбера коя жена е забременяла с моя помощ, и да видя бебето й
Невярно. Всеки донор подписва информирано съгласие за това какво представлява процедурата – че е анонимно, безвъзмездно, и че няма да търси след това кое дете се е родило от яйцеклетките му, както и три декларации, които се заверяват пред нотариус.

14.  Ще надебелея заради хормоналната стимулация, която се прави по време на процедурата
Няма да мръднеш и с грам. Хормоните са синтетични и в малки дози. На силна хормонална стимулация се подлагат жени, които са с изчерпан яйчников резерв.Донорите на яйцеклетки са здрави жени със запазен яйчников резерв и за стимулиране на техните яйчници са необходими много ниски дози хормонални препарати. По време на целия процес на стимулация, жените, желаещи да станат донори на яйцелетки, се следят стриктно от репродуктивните специалисти, извършващи процедурата.

15.  След като даря, няма да мога да го запазя в тайна, всички ще знаят
Информация за донорите на яйцеклетки имат само „Изпълнителната агенция по трансплантация“, фондация „Майки за донорство”, и лекарят, който извършва процедурата. Оставаш напълно анонимна.

16.  Някой може неправомерно да продаде яйцеклетките ми, и донорството ми да стане обект на търговия
Това няма как да се случи. Всичко се контролира от „Изпълнителната агенция по трансплантация“. Всяка болница пък е длъжна да подаде информация коя жена иска да стане донор, защото ако това се пропусне, се отваря възможност за злоупотреби.

В агенцията се вписва името на всеки донор, както и броят на яйцеклетките, които е дарил. Практиката показва, че жените, продаващи репродуктивния си материал, го правят в чужбина, не в България.

17.  След като дарят, много жени имат нужда от психологическа консултация, заради преживяното
Всъщност досега подобно нещо не се е налагало. Напротив – дарили веднъж, жените го правят отново, и започват дейно да участват в кампаниите, подкрепящи хора с репродуктивни проблеми.

18.  Жените с репродуктивни проблеми са егоистки, защото държат да родят свое дете, а не искат да осиновят изоставено от някой дом
Жените, които се възползват от програмата са нормални хора, които не са виновни, че нямат яйчникова функция. Всяка от тях би искала да осинови дете, но в България това е тежка процедура, понякога проточваща се с години. В един дом над 90% от децата са оставени за отглеждане, не за осиновяване, и докато политиката на държавата не се промени, е почти невъзможно да осиновиш дете за по-малко от 2 години. Много двойки с репродуктивни проблеми искат да осиновяват, но няма деца за осиновяване. Затова те едновременно са и в донорската програма, и в осиновителската.

19.   Болниците и фондацията издирват подходящи за донори жени, и им предлагат да станат част от програмата
Всъщност жените сами търсят информация как да станат донори на яйцеклетки. Те сами намират фондация „Майки за донорство”, запалени от техни вече дарили приятелки, или пък чули от някъде, че така ще помогнат на други жени, които не могат да имам бебе.

 

** Месец октомври е месец на донороството – подкрепи го и ти!Част от нашата подкрепа е, ако ти прочетеш и споделиш това интервю!