Lady Popular Cosmopolitan
С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Критично състояние

Детелина Стаменова
 

Оценка: (5/5)

Никога не е приятно да те критикуват, но да знаеш как да приемаш чужди съвети, е основно професионално умение, което трябва да овладееш.

Преди време се случи така, че имах колежка, която много обичаше да

казва на другите кое как се прави. Нейният начин беше най-правилният и всяка критика, завършваше с прочутата реплика от Кръстникът: „Няма нищо лично, всичко е просто бизнес“. Направо ми се повръщаше от това изречение, още повече когато, препрочитайки романа на Марио Пузо, видях продължението на въпросната фраза, което е: „...но истината е, че всичко винаги е лично“. Все пак трябва да призная, че от цялото това кога основателно, кога не критикуване, тогава се научих да разделям наистина професионалните забележки от заяжданията на дребно и да се възползвам от посочените ми грешки.
Независимо от кого идват, дълбоко в сърцето си  ние приемаме критиките само по два начина: зле или много, много зле. От друга страна пък, всички така настървено искаме човекът насреща да ни каже какво мисли, а не да говори зад гърба ни. За съжаление често след „признаването честно в очи“ първата ни реакция е да се разсърдим.

Голямата уста
Повечето от нас чуват често, че се справят добре. Но независимо дали си на работното място,  шофираш, или караш час по тае бо, винаги имаш какво да подобриш в себе си. Понякога сама виждаш недостатъците си, друг път по метода проба-грешка разбираш какъв е правилният начин. Много рядко се намира някой, който да ти каже не общоизвестни истини, защото обикновено хората ги е страх да не те настроят срещу себе си с искреното си мнение. „Когато за пръв път намекнах на колежката ми, че нещо не е доизкусурила в проекта си, тя така се разсърди, че оттук нататък просто нямам намерение да й казвам каквото и да било – да се оправя сама, казва Ели, 28, търговец. – Имах най-добри намерения, но тя реши, че съмнявам в нейния професионализъм.“ Съвсем малко от нас са в състояние да приемат критиките наистина спокойно. И е ясно защо: още от ранното детство, вкъщи и в училище, когато ти се „карат“, че не си направил нещо, това води до лоши последствия – и най-вече когато си сгрешил, означава, че не си достатъчно добър. Всеки път, когато те критикуват, е нормално да се почувстваш зле – емоционалното страдание в този случай идва естествено и е непреодолимо. Направената забележка от колега или началник, когото вместо да впечатлиш, си разочаровала, те кара да се питаш, дали това няма да промени нещо помежду ви. Тревогата за отношенията ви оттук нататък, води до изненадващи изводи – може би, щом имат коментари по работата ти, това означава автоматично, че не те харесват. Така неусетно започваш да се фокусираш все повече върху „жегващите“ думи и току-виж си решила, че това ще повлияе на заплатата ти, или дори, че направо ще те уволнят, ако продължаваш така... Не са малко и случаите, когато хора, които са критикувани публично за допусната грешка, не издържат на напрежението и правят прибързани крачки. Нора (24 г.), оператор в кол-център, разказва за обстоятелствата, при които напуснала нейната шефка: „На среща един от нашите клиенти беше помолил да му се обръща повече внимание и беше обяснил, че начинът ни на работа не е достатъчно ефективен. В края на деня тя беше решила за себе си, че не желае да работи повече, щом никой не оценява професионализма й и си подаде оставката много бързо. Съжалявам, че стана така, защото беше много добра, но пък и неговите бележки бяха основателни. Тогава се замислих, че ако не беше приела срещата толкова лично, това само щеше да й помогне да завършим проекта перфектно.“

Да създадеш... себе си
Опитай се да мислиш за себе си като за голяма красива къща, която изисква много време, усилия и внимание към всеки детайл, за да бъде построена и да добие блестящия си завършен вид. Критиките, които получаваш, са съветите на различни специалисти – архитект, строител, майстори, дизайнери, проектанти на мебели. Без тяхното безценно ноу-хау къщата ти няма да стане великолепна. Подобно на един дом, ти дълго време ще бъдеш в процес на изграждане и затова трябва да приемеш, че не всичко ще е готово за нула време. Всяко нещо, което поправяш в себе си, ти помага да се придвижиш с една крачка напред. Естествено това не е никак лесно, но трябва да помниш и да си повтаряш, че искрената забележка е всъщност форма на окуражаване, защото ти казва къде имаш потенциала да действаш по-добре. Ето защо е важно да отидеш отвъд въпроса кой какво мисли за теб и да използваш негативната информация така, че да е в твоя полза.

Спокойствие и само спокойствие
Започни с това, че наистина си способна да се държиш спокойно, когато някой те критикува, независимо дали основателно или не. Спокойствието не означава неестествена натегната усмивка, докато слушаш как шефът ти обяснява къде си сгрешила. Нито пък приповдигнато настроение в стил: „На мен не ми пука“, когато се е случило нещо тъпо, за което носиш отговорност.

За да успяваш да влезеш в режим на равновесие, трябва да знаеш правило номер едно в такива ситуации: седни и помисли. Запази цялата си налична отбрана – обяснения, оправдания, обиди за по-късно, когато ще можеш да разсъждаваш трезво. Както виждаш, най-добрата реакция на критиката е да не реагираш. Спокойствието също означава, че когато ти мелят сол на главата, поне трябва да се правиш че слушаш. Приложи стратегията на огледалото – повтаряй какво ти казват, така поне формално ще бъде ясно, че разбираш. В очите ти в момента всички тези думи могат да изглеждат изопачени или просто незаслужени. Повтарянето на казаното не е съгласие, а по-скоро неактивно приемане на коментарите към дадения момент. Ако започнеш да спориш точно сега, всички и особено критикуващият ще ти покажат още една досадна черта от характера ти – ниска толерантност на чуждото мнение. За да не отвръщаш защитно, трябва да се стараеш отговорът ти да е във второ лице единствено число. Например: Дани работи в кафе от голяма верига и един ден шефът й казва: „Дръж се по-мило с клиентите.“ Ако тя отговори: „Никой не ми е показвал как да го правя“, ще засегне прекия си началник. По-добрият вариант в случая е: „Ще ми покажеш ли как да го правя?“ По този начин се фокусираш върху бъдещото подобрение, вместо да създаваш конфликт.
Има случаи, в които няма смисъл да се вслушваш в забележката. Ако смяташ, че е на лична основа, можеш и да я пренебрегнеш. Зависи също и дали човекът, който те критикува, разбира от работа ти. Не можеш да очакваш от един биолог да коментира търговските ти умения например.
Търпението ще ти помогне и в още един аспект. Типична защитна реакция, когато ти посочват грешките, е, да се вторачваш в конкретните думи, пренебрегвайки цялостното съдържание на посланието. Така обръщаш внимание на тона и евентуалните леко обидни фрази и бързо решаваш, че този човек няма право да се държи с теб по такъв начин. А може би наистина има какво да поправиш в себе си...

В работата обаче няма място за цупене. Щом искаш да успееш, е добре да се научиш да отсяваш нещата, които ти казват, за да израснеш нагоре. Трикът е да искаш да използваш изречените думи, така че да заработят в твоя полза.

Дай си максимум 24 часа да си в лошо настроение след направената забележка. Оплаквай се на гаджето си, мисли си кофти неща за шефа (но не ги казвай на глас), или каквото и да било друго за отпускане на парата. А след това започни да разсъждаваш рационално. Отговори си на въпроси като: каква част от казаното е истина? Чувала ли съм подобни неща и преди? Какво трябва да направя, за да се променя?
Не е задължително отговорите да дойдат лесно, но мисленето по тях е стъпка от търсенето на твоето по-добро аз. И не забравяй, че най-добрите  критици ти показват слабите ти страни, защото са видели в теб силни качества. Научи каквото можеш от тях и бъди готова да спазиш съветите им. Преди още да се усетиш, ще си станала много по-добър професионалист.


Умението на правилния отговор
Според експертите има четири етапа на приемане на критиката:

Слушай внимателно.
Вземи позитивната част.
Постарай се да видиш доколко критиката е основателна и как можеш да промениш нещата.
Ако не намираш нищо, което може да ти помогне, попитай за по-точни примери и съвети.
Приложи това, което си научила.


Ти си на ход
Утре и на теб може да ти се наложи да направиш забележка. Ето как другата страна ще я боли по-малко:

Редувай лошите качества с добри. Да кажем: „имаш страшни идеи, обаче не се справяш със сроковете“.
Давай примери и не слагай епитети. „Трябваше да картотекираш папките по-бързо и щеше да ти остане време за другите неща,“ а не „Голяма флегма си.“
Бъди точна по отношение на проблема и последствията от него: „Когато извършиш неправилно Х, изпадаме в неприятната ситуация Y...“
Направи усилия да запазиш отношенията си, защото хората мразят да им посочват грешките. Има голяма вероятност след това да се отдръпнат в себе си, а ти да се окажеш в „неприятелския“ кръг. Затова поддържай добрия тон през цялото време.


Виж още



Ново в Cosmo