Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.разбрах

Безпроблемна работа

Cosmo
 

Оценка: (0/5)

Неприятностите на работното място на пръв поглед не са кой знае какъв проблем. Да но те смущават, дразнят и объркват точно толкова, колкото и личните ти неволи. Ние знаем как да  решиш проблемите си без усилие!

Безпроблемна работа
Безпроблемна работа

Открадната идея

Ситуация 1:
”Преди няколко години работех в голяма рекламна агенция. По време на един брейнсторминг предложих идея, която се хареса на всички и скоро се превърна в лайтмотив на цялата рекламна кампания. Тя стартира чудесно, получи добро покритие  (дори и в медиите) и клиентът беше много доволен. При отчитането на резултатите на презентация вътре в агенцията, директорът на криейтив отдела си приписа заслугата за идеята ми. Излезе, че аз съм редови изпълнител на задачата, който не получи дори потупване по рамото. И понеже аз не съм от най-амбициозните, така и не повдигнах въпроса – проектът беш успешен, а за мен това беше най-важното. Беше безсмислено да говоря и с шефа – нямаше да ме разбере. Остана ми само горчивото чувство”.
Теди, 34, копирайтър

Решение: Тази ситуация може да има няколко корена – психологически, обществен и търговски. На обществено ниво, ниво трябва да признаем, че правото на интелектуална собственост тепърва се развива у нас и да се крадат идеи е лесно, защото е абсолютно безнаказано. От психологическа гледна точка, присвояването на идеята ти е донякъде разбираемо, като се има предвид, че хората обикновено смятат за свои мисли и идеи онези, с които са съгласни и които споделят. Затова в този случай може и да не става дума толкова за злонамереност, колкото за това, че идеята е била изразена на точното време и на точното място и е получила автоматичното одобрение на ръководството и на останалите служители.

От търговска гледна точка ситуацията е следната – всеки началник априори притежава способността да надушва конкуренцията. Един от начините да демонстрират контрол и  и да поддържат имиджа си на лидери е именно като присвояват добрите идеи, понякога дори и несъзнателно. За да се бориш с подобни вредни навици от страна на по-висшестоящите, е необходимо да притежаваш амбиция (това важи най-вече за творческия бранш).

Като цяло, постъпките и разсъжденията на Теди в тази ситуация заслужават похвала – тя е доволна от това, че проектът е пожънал успех, въпреки че не е получила полагащото й се признание. А това е ценно и рядко качество, което не всички притежават. Ако и на теб ти се е случвало да ти откраднат идеята, но жадуваш слава и официално признание, ще трябва да посветиш повече време на самоусъвършенстването си. Необходимо е да се научиш да остояваш мнението и позицията си. Това донякъде ще ти отнеме радостта от самия процес на изпълнение на проекта, но ... идеалните ситуации в живота са рядкост.  

Един за всички

Ситуация 2: Работя във фирма, която организира различни събития. В моя отдел сме аз и една още един PR и двете вършим цялата работа. Всяка от нас винаги е знаела отлично задълженията си, обемът от работа е огромен, но с нея се справяхме повече от добре. Колежката ми внезапно реши да напусне. Шефът даде да се разбере, че няма да назначи нов човек на нейно място. Това означаваше, че ще бъда затрупана с тонове работа, с която физически няма как да се справя. Вече няколко пъти се бях опитвала да му го обясня, но той твърди, че преувеличавам и че просто бягам от отговорност. Ситуацията е напрегната и изобщо не ме устройва. Вече сериозно се замислям дали да не си потърся нова работа”.
Мария, 28, PR-мениджър

Решение: Дали да се нагърбиш сама с цялата работа или да си търсиш нова позиция, е въпрос на личен избор. В дадената ситуация парадоксът е, че решението за съкращаване на щата е взето от ръководството, а резултатът от него рефлектира върху теб. Там е и самият проблем. От гледна точка на ефективността, тези обстоятелства означават две неща: а) ти си готова да поемеш изцяло задълженията в офиса и б) искаш да се справи отлично с всичко и се страхува, че може да се провали.
Погрешно е да се мисли, че работа за двама души може да се върши от един човек. За да се реши проблема, е добре да си наясно, че трябва да решаваш само онези задачи, които са ти поставени пряко от шефа. Затова трябва да поговориш открито с него, като му обясниш, че за 3 часа – да речем – моежеш да бъдеш ефективна, ако поемеш X или Y обем работа и да го попиташ откъде да започнеш.

Кой е по-отгоре?

Ситуация 3: Работя в голяма печатарска компания и производството е организирано така, че арт-директора и копирайтърите трябва да работят в екип. Позициите са равностойни и няма по-главен между двамата.
Веднъж подготвяхме рекламна страница за едно списание и клиентът до последно уточняваше текста и все пращаше нови варианти. Накрая, когато вече текстът трябваше да се отпечата, реших да се консултирам с колегата ми Димо кой вариант да оставя (все пак той е този, който повече работи с текст, аз отговарям за графиката и визията). Той ми отвърна да взема последния пристигнал вариант на текста, който е сложен в папката. После погледна текста на монитора и каза, че всичко е отлично. Когато списанието излезе, се оказа, че е отпечатан неокончателния вариант. При изясняването на ситуацията, Димо виртуозно прехвърли цялата вина върху мен – каза им, че не съм взела правилния файл, че той не носи отговорност за всяко мое действие и т.н.  Като цяло – неприятна ситуация. Аз отказах да влизам с спорове и да се оправдавам. Не отричам, че имам вина за случилото се, но в случая би трябвало отговорността да е обща. Мен ме глобиха с 20% от комисиона, който ми се полагаше, а Димо се отърва само с началническото мъмрене. И досега ми е обидно.
Таня, 30, арт-директор

Решение: Темата за вината е сложна и в деловите и в междуличностните отношения. В случая, Таня си е платила не толкова за допуснатата грешка при отпечатването, колкото за това, че се е доверила на Димитър. Така че, вече е късно за повторни обяснения, обвинения, сръдни и търсене на справедливост.

Трудно можем да анализираме еднозначно поведението на Димо. От една страна, постъпката му може да е продиктувана от убедеността му, че Таня е сгрешила (не е изключено той да е видял на монитора наистина последния вариант на рекламата.  който е бил съгласуват с клиента), от друга, може да го е страх да не бъде наказан и затова да се изтъква като безгрешен пред шефа.

Колкото до Таня – единствено можем да я посъветваме да се отнесе към случката като полезен жизнен опит (имало е и далеч по-страшни неща, които могат да станат). Занапред ще трябва да си по-внимателна, да носиш отговорност и – най-важното – да решиш проблема си с доверието към Димо. Или по-точно – с липсата на доверие: досега ти се доверявах, отсега нататък ще проверявам. И така почва за конфликти няма да има.

Който не е с мен е против мен

Ситуация 4: „В нашия отдел сме три момичета. Невероятно е някак, но веднага станахме приятелки. Случи се така обаче, че колежките ми Ани и Рада се скараха заради нещо, свързано с работата и почти цяла седмица не разговаряха помежду си. И аз изобщо не знаех как да се държа. Ако разменя една дума с Рада, Ани се обижда и ми казва, че съм лоша приятелка. Ако изляза да пия кафе в почивката с Ани, Рада се мръщи и ме нарича предателка. И най-лошото е, че заради тяхната кавга работата не вървеше – даже не успяхме навреме да изчислим и преведем заплатите във фирмата. Те отказваха да комуникират една с друга – заплатите закъсняха с цял ден. Не си представям как ще я карам с двете оттук нататък?!”
Светлана, 31, счетоводител

Решение: Как трябва да се държиш, когато си между чука и наковалнята? Ами опитай се да им покажеш, че разделяш работните отношения от личните и си върши работата съвестно. Но в никакъв случай не се чувствай виновна или отговорна за случилото се.  Отговорност за решаването на такива конфликти носят началниците на отдела.
В такава ситуация можеш да запазиш отношенията и с двете, ако категорично пресечеш всеки опит да се говори зад гърба на отсъстващата колежка. Кажи: „Ще говорим или САМО за теб или САМО за мен”. Така демонстрираш уважение и позволява да настроиш колежките си на конструктивна вълна – в това число и една към друга.

Злепоставяне

Ситуация 5: Преди около година в банакта дойде да работи стажантка – изпратиха я в моя отдел. Бързо я взех под  крилото си и й станах нещо като наставник – учех я на тънкостите в работата ни, обяснявах й спецификата, никога не й отказвах помощ и т.н. В последните няколко месеца обаче забелязвам, че тя съвсем откровено ме злепостява. Ако намери грешка, веднага тича да пее на шефа. Често говори зад гърба ми, приказва небивалици и ме обвинява за неща, с които нямам нищо общо – приписва ми чужди грешки за неща, които не влизат в компетенцията ми. Изобщо, по всевъзможни начини се подмазва на шефа. Работата ми по принцип е доста напрегната, а тази обстановка ме изнерви още повече и започнах да правя доста грешки, които, в нашата сфера, са с дебели последствия...

Решение: За тази ситуация има три възможни варианта да говориш направо и открито за създалата се ситуация обяви война излез от ситуацията. Първият вариант е доста сложен, защото ще се наложи да боравиш с факти, да говориш да чувствата си и да набележиш желаните резултати. При това, без да стигате до кръв, сополи и черва. Това, като цяло, е най-ефективният път да решиш проблема. Във втория случай ще трябва да се въоръжиш с подмолни хватки и дребни интриги, защото ще ти се наложи да воюваш на нейна територия и с нейните оръжия. Така рискуваш обаче да запалиш още по-голям конфликт. Ключът към третото решение е в промяната на нагласата. Престани да се интересуваш какво прави и при кого ходи младата сътрудничка – съсредоточи се върху работата си, за да смалиш до минимум шанса за грешки. И не забравяй, че подобен психически тормоз е възможен и защото ти самата го позволяваш. Никога не показвай, че си извън нерви.
Ната, 32, заместник началник на отдел в банка


Виж още



Ново в Cosmo