Със седмия си албум - 7th Symphony, бандата композира албум, който е истинска симфония.
“Инструменталната част е по-инструментална от всичко, което сме правили досега”, казва основният автор и челист Eicca Toppinen. “За предишните албуми правехме парчета, които понякога имаха потенциала за вокали, но се превръщаха в инструментални. Този път, инструменталните песни са чисто инструментални, с дълги, развиващи се части. Искахме да ги напишем така, че като ги слуша човек, да не си казва: „Чудесни са, но къде са вокалите?”
В добавка към шестте симфонични трака, 7th Symphony включва четири песни с вокали, написани съвместно с други известни артисти. Първият сингъл, “End of Me”, е написан заедно с Johnny Andrews и фронтменът на Bush Gavin Rossdale, който участва с вокали. “Определено е страхотно рок парче,” казва Toppinen. “Gavin имаше свои идеи и искаше да промени част от музиката и текста, но работата с него беше доста лесна. Той е прекрасен човек и професионалист.”
Другите гост вокалисти са също впечатляващи. Brent Smith от Shinedown пее в “Not Strong Enough,” написана от известната носителка на награди и авторка на песни Diane Warren (Aerosmith, Toni Braxton, LeAnn Rimes, Trisha Yearwood) и продуцирана от Howard Benson (My Chemical Romance, Papa Roach). Benson също така работи с Lacey от Flyleaf върху песента “Broken Pieces.”
Едно от най-тежките парчета в албума е “Bring Them to Light,” колаборация с Joe Duplantier от френската екстремна експериментална/прогресив метъл банда Gojira. Toppinen споделя: „Съвместното ни парче е страхотно. Не звучи като Gojira, не звучи толкова и като Apocalyptica. То е симфоничен траш метъл и вокалите на Joe са съвсем различни от тези в Gojira, което е много вълнуващо.”
Apocalyptica започва създаването на 7th Symphony в края на миналата година и през януари Sirйn отива в Лос Анджелис за записването на ударните. Но докато пристигне, Toppinen получава вдъхновение. “Написах три песни,” казва той. “И започнах да му изпращам демо записи, а той записваше частите. После записахме и останалите части, но беше странно да записваме песни, които не сме репетирали и за които дори нямаме финални аранжименти. Беше вълнуващо, защото трябваше да правим нещата по различен начин и през цялото време да сме креативни.”